10 ГОДИНИ БЕЗ ОРЕЛА ЛЕТЕЦ АТАНАС МАТЕВ

Pan.bg 18 сеп 2023 | 18:11 views (652) commentaries(0)
img
pan.bg

На 18 септември 2013 година почина един от последните български орли от Втората световна война - летецът-изтребител АТАНАС МАТЕВ на 99 години.
Днес, 10 години по-късно - нека си спомним за него.
Роден на 7 февруари 1914 г. - летец пилот-изтребител от ІІІ/6 въздушен полк от Въздушните на Негово Величество Войски. Той има призната една въдушна победа в небето над България.
Поклон пред светлата му памет от екипа на списание КРИЛЕ.


Ето и съболезнованията от неговите роднини:

Последен полет.Старият пилот
във висините излетя.
Достоен беше цял живот.
Да му е светла паметта !

СБОГОМ ТАТКО !
От: Дора Станчева


image

image

Името на Атанас Матев е записано и на Паметника на летците изтребители, загинали при отбраната на небето на София 1943-1944 г. с призната една въдушна победа. Паметникът се намира в София в кв."Иван Вазов"


Един от последните спомени на Матев записани от БЛИЦ
http://www.blitz.bg/article/32074

96-годишният пенсионер не може да обясни на дъщеря си, че е бил мъж с главно М. Че е преживял деветте кръга на ада и че и сега няма никакво намерение да се предава нито пред годините, нито пред логиката на природата. Тя не го пуска да пътува сам, трепери над него като над дете. Това не само го дразни, но и го огорчава. Държавата е възнаградила героизма му с шест карти: за рейс, за влак, за баня... със смешна пенсия и няколко взаимно непризнаващи се ордени.

Атанас Матев е един воин, който безкористно се е сражавал за Отечеството. То, Отечеството, обаче имало друга гледна точка. Атанас Матев решил да стане пилот веднага щом за първи път видял самолет.

Машината се носела над Марица, после завила и затворила кръга си над родния му град Хасково. Било любов от пръв поглед. А понякога късметът върви с мечтите.

Скоро провинциалното момче става един от 800-те кандидати, от които са избрани бъдещите кадри на родната авиация

Не вярвал в чудеса, още повече че напети полковници и генерали непрекъснато се навъртали край комисията, за да улеснят пътя на своите фаворити. Да, но името му останало в списъка на одобрените след първия, след втория кръг и до края.

Казанлък е градът, който кандидат-пилотът за първи път видял отвисоко. Пред него в кабината е инструкторът, долу са къщите, хората, а той, младокът, не можел да повярва, че лети. Гледал объркано и почти не разбирал кога машината плавно се приземява, с което приключило кръщението му на летец изтребител. Не минало много време и Атанас Матев бил вече сам в кабината. Животът, мечтата, бъдещето в този момент били само в неговите ръце. Господ е бил благосклонен към него и му дал това, което най-много искал.

Но едно е романтиката, а съвсем друго - животът, светът, голямата политика. Натежали от барут облаци все по-гъсто се стелели над Европа. Войната била неизбежна.

България имала съюзник - Германия, и врагове - СССР, Америка, Англия

Заблъска ли барабанът на смъртта, Атанас Матев усещал зловещия му ритъм с настръхналата си кожа, свитото сърце и затегнатия възел на стомаха си. Щом пробиели търбуха на самолета, куршумите хуквали вътре като обезумели. Усещал как се блъскат в непробиваемата плоча зад гърба му. Това парче метал, което пилотите наричат пансер, била единствената преграда между куршумите и тялото му.

Отброявал последните му мигове, но не спрял, още тиктака вече толкова години

"Най-напред пресрещахме американците край Видин - спомня си Атанас Матев. - Те искаха да ударят петролните кладенци в Румъния, а ние трябваше да ги спираме, за да има нефт за германците. Беше си бой. Не мислехме кой и защо издава заповедите, само ги изпълнявахме.

После започнаха нападенията над София. Трябваше да защитаваме родното небе. 200 американски машини срещу 80 наши. Свалихме 120. При една от атаките обаче американците влязоха с 1500 самолета. Между тях крепости бомбардировачи с по 20 души екипаж и по три изтребителя, които ги охраняват. Ние - дали бяхме останали петдесетина. Стопихме се сред онази армада. Летяхме по двойки. Моят партньор се казваше Боев. Той пръв атакува и мигом уцели един от шестте двигателя на крепостта пред себе си. Аз тръгнах след него, като включих всичките си пушкала. В този момент видях, че приятеля ми го няма. Бях сигурен, че са го свалили. Зад мен вече летяха три американски бомбардировача. Нямах друг шанс, насочих се директно срещу водача.

Стрелях в несвяст и видях, че пламна. Бях ошашавен, но успях да се измъкна

На летището вече ме бяха отписали. Доста се бях забавил. Колесникът не се отвори, но успях да кацна. Една победа, стига ми, казах си. Самолетът бе надупчен като сирене. Тогава ми казаха: Добре, че е пансерът зад гърба ти. Той те е спасил.

И докато човек мисли върху странностите на съдбата, въпросната съдба му подготвя новите си странности. Като насън политиката се обърнала. Американците стават съюзници, а германците - врагове. Българите, несвършили с едните, тръгнали срещу другите. Участта на войника е да изпълнява заповеди. И няма време да мисли върху тях. Родната авиация литва към Берлин. Всъщност бърлогата на Хитлер е генералната цел, а конкретните са германските бази в Югославия, Унгария, Австрия. Нашите самолети ги рушат от въздуха. Немските машини не бивало да излетят. Противовъздушната отбрана стреляла, а който оцелее - оцелее. В Печ Атанас Матев празнува Деня на победата.

Майорът е минал всички фази на войната, бил се е мъжки и се е раздавал без остатък в името на родината.
Това, което не знаел той, е, че родината вече е друга.

Хората се разделили на комунисти и останалите

Той - безпартийният, боецът, който все е оставал далеч от политиката, служилият в царската армия не можел да защитава социалистическото небе. Нямало значение, че през войната се е бил като истински ас, нямали значение нито опитът, нито способностите му.

На 35 години Атанас Матев е пенсионер. Колко много неща занапред ще останат неизживени.

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка