Горещи новини
- „Спечели вота на народния гняв“: чуждестранни медии за победата на Тръмп
- Блумбърг: Тръмп започна да влияе на международните отношения още преди встъпването си в длъжност
- 32 от 51 БЛА са свалени над Украйна
- Една от идеите на Тръмп включва европейски войски в буферна зона
- DeepState: Руските войски напреднаха близо до 7 населени места
- Дрон удари жилищна сграда в Киев, в която живее посланикът на Естония
- The Wall Street Journal: Макрон призова Тръмп да търси отстъпки от Русия за Украйна
- CNN: Пентагонът обмисля как да отговори на евентуални "незаконни" заповеди на Тръмп
- Политик, който се противопоставя на санкциите, не изключва своя номинация за поста канцлер на Германия
- Тръмп предлага разполагане на британски войски по демаркационната линия в замяна на реално признаване на контролираните от Русия територии
На 13 април 1933 г. е роден Ради Димитров – Радослав Славов Димитров в с село Свобода, Чирпанско. Завършил Аеуроклуб през 1952 год и ВВУ през 1954 год. Служил във ВВС от 1954 до 1987.
Летял на 11 типа самолети и като летец изтребинел на: МиГ-15, МиГ17, МиГ 19, и Миг 23. Бил е : командир на звено, командир на ескадрила, зам. Командир на авиополк и инспектор по изтребителна авиация в командваето на авиацията. Военен летец първи клас, Заслужил летец от 05 10 1985 год.
На 1 юли 1987 год. при полет в зона двигателя на самолета му МиГ 23 отказва. Летеца решава да кацне със спрял двигател.( кацане с неработещ двигател с този тип самолет според документите не се препоръчва). Снижавайки по правата за кацане в района на Костинброд самолета се срива и летеца загива.
Любен Овчаров
А през юли зрееха житата
В памет на Радослав Димитров
Едно крило
превземало зенита,
заби се в топлата земя.
С една звезда по-малко
са сега звездите.
От скръб небето сякаш онемя...
Крило - сърцето на пилота –
от обич се заби в пръстта
на други хора да спаси живота,
усмивката им, радостта...
През юли зрееха житата.
През юли грееха безброй слънца.
О, не!Не изгоря звездата...
Остана тя да свети в нашите сърца.
--------------------------------------------------
Преди 37 години
ПОЛЕТ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО В ИМЕТО НА ЖИВОТА
Валери Младенов
ДА СВАЛИМ ШАПКИ И МЪЛЧАЛИВО ДА СЕ ПОКЛОНИМ ПРЕД ГЕРОИЧНАТА САМОЖЕРТВА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ЛЕТЕЦ ПОЛКОВНИК РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ
Да поменем полковник Радослав Димитров,военен пилот, който , жертвайки себе си,спаси г.Костинброд и жителите му от ужасяваща трагедия.Условията в онези години не позволяваха да се афишират подобни неизправности с военна техника и последствията от тях ,но случаят бе изключителен , а и времената сякаш започваха да изискват повече откритост .Готовият няколко дни след трагедията журналистически материал отлежаваше в редакцията и чакаше времето си.Командването и политотделът на ПВО и ВВС направиха предложение до министерството на отбраната полковник Радослав Димитров да бъде представен за присвояване посмъртно на званието „Герой на Народна Република България“ за проявения подвиг и саможертва ! За три месеца и половина гробовно мълчание случаят се позабрави/то и без това,след като нямаше гласност,малък брой хора го знаеха-б.а./.Неведоми сили промениха предложението /дали пък някои по високите етажи на министерството на отбраната или в Държавния съвет завидяха,че един обикновен военен авиатор,макар и посмъртно ще бъде удостоен със званието Герой на НРБ с произтичащите от това привилегии ?-б.а./ . И в крайна сметка на 15 октомври1987г. с Указ на Държавния съвет на Народна република България бе постановено,че полковник Радослав Славов Димитров /посмъртно/ за проявен героизъм и себеотрицание при изпълнение на служебния си дълг се удостоява със званието „Герой на социалистическия труд“. На следващия ден 16 октомври – Ден на Българските Военновъздушни сили,материалът заедно с Указа бяха публикувани във в-к „Народна армия“.
(в.“Народна армия“,16 октомври 1987 г.,автор капитан Валери Младенов,със съкращения)
«..1-ви юли,летище Доброславци, обикновен летателен ден,криещ изненадите си до самия край.
Магнитофонът в канцеларията едва чуто поскърцва и безпристрастно навива кафявата пътечка на лентата.Тихо е.И напрегнато.Всеки миг ще прозвучи първата реплика от последния запис на радиоразговорите от полета на летеца полковник Радослав Димитров!
-Изпълнявам запуск!-приглушено и някак монотонно се разнася от високоговорителя гласът му.
Ревът на турбините нахлува в ушите.Зад фанара се мярва съсредоточеното лице на пилота,техникът след секунди ще откачи кабела от разговорната система
- … и девети иска рулиране ! – бойната машина в маскировъчна окраска тромаво поклаща крила и се отдалечава от стоянката.За миг очите на двамата – техник и пилот се срещат.ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ.Бегла усмивка пробягва по лицето на човека зад фанара.ПОСЛЕДНАТА.
Нажеженият от соплото въздух размива контурите на бойния самолет,докато далечината не ги разтопява съвсем
- Клапи..фар…Разрешете излитане на форсаж ! – кратко и делово прозвучава гласът на полковник Димитров и след секунди тягата на хиляди конски сили подгонва металната птица по бетона.Разгон.Носовата стойка се отделя от пистата и следващите мигове отдалечават точката на пламтящото сопло към синевата.
- Клапи -убрани,гребенът-излязъл ! – докладва въздушният ас ,отправяйки се към зоната за изпълнение на задачата…
Би ли могъл някой да предположи,че за заслужилия летец на НР България това ще е ПОСЛЕДНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ФИГУРИ ОТ СЛОЖНИЯ ПИЛОТАЖ?!На този,в чиято служебна характеристика категорично е записано:»…подготвен е за полети денем и нощем във всички видове метеорологични условия».Който има пролетяни хиляди часове от началото на летателната си дейност.На този,на когото на 23 ноември 1968 г. при повторно облитане на самолета двигателите спряха,но успя да ги запусне и да приземи бойната машина…На когото на
14 февруари 1971 г.в кабината по време на полет нахлу гъст дим и лампата за липса на масло в един от двигателите светна…Тогава с един двигател,спазвайки режима на полета,се завърна и кацна на летището като по конец…На когото…
Магнитофонът монотонно поскърцва .Във въздуха всичко протича нормално.Един вираж,втори…,»горка»на форсажен режим…самолетът стремително набира височина…
Оттук нататък действията се развиват главоломно.Времето е…28мин.15 сек:
-…и девети,светнаха лампите за прегряване на двигателя и за маслото.Изключих двигателя на «стоп»!Включена резервна система!» - спокойно прозвучава гласът на полковник Димитров
Мисълта заработва на бързи обороти:значи в района на турбините температурата е по-висока от нормалната,т.е. двигателят работи с по-малко масло или във филтъра на маслената система са попаднали стружки…Причината?Кое е вярното?Секундите не забавят ход…
28мин.26 сек.За тези 11 секунди ръководителят на полети офицерът Мишо Дончев запазва самообладание и отговаря:
- Разбрано.Повторен запуск – автоматичен.Ако не става – ръчен!...Съобщете скоростта и височината!
След още 12 секунди:
- Угаснаха /светлините на лампите-б.а./Двигателят тресе!Дадох крилото на …градуса,двигателя не върви,оборотите му са паднали…Условията не позволяват запуск! – Ради Димитров е спокоен,въпреки задълбочаващия се отказ.Действията му и в този промеждутък от време са прецизни – всички мерки са взети,положението на крилото дава възможност за планиране…
Все още на земята всичко е спокойно и нищо не предвещава зловещия край.Офицерите Дончев,Ринков,Владо Пампоров упорито гонят тази мисъл – все пак във въздуха е полковник Радослав Димитров,въздушният ас,учителят им!
След още 28 секунди Радослав Димитров иска разрешение да дойде за кацане и получава положителен отговор.Трудно и тежко е да се предположи каква драма се е разиграла във въздуха:до този момент самолетът се е движил по волята на летеца,имал е и необходимите скорост и височина.Секунди по-късно една от предупреждаващите лампи отново светва,а полковник Димитров повторно пита за разрешение за кацане.
- Опитайте с готовност за катапултиране с разчет за безопасност за земята! – лаконично отговаря ръководителя на полетите
«ГОТОВНОСТ ЗА КАТАПУЛТИРАНЕ» !
»РАЗЧЕТ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ЗА ЗЕМЯТА»! - тръпки полазват по кожата…
Светещата точка върху екрана на индикатора уверено напредва.Още няколко километра и полковник Радослав Димитров ще успее да изведе бойната машина на глисадата за кацане.Височината е достатъчна…
Магнитофонът монотонно поскърцва.Краят на записа наближава:
..30 мин.23 сек.Ръководителят на полети пита за височината
…30мин.25 сек пилотът спокойно отговаря
…30мин.26 сек :»Трябва да имате …метра над далечната приводна…»
- Ще се катапултирам!Самолетът е неуправляем ! – възбуденият глас прекъсва указанията на ръководителя на полетите
ТОВА СА ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА ЗАСЛУЖИЛИЯТ ЛЕТЕЦ ПОЛКОВНИК РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ,изстреляни на един дъх !...
Ясно !И зловещо !Отказ на управлението .Хидравликата – на нула…Самолетът – неуправляем…Решението е светкавично – катапултиране.Всички основания са налице , а и изискванията на инструкцията на летеца в подобни случаи са категорични – КАТАПУЛТИРАНЕ !
Разглеждайки дори единствено схемата на полета,човек настръхва – ТОЧНО КОГАТО УПРАВЛЕНИЕТО Е ОТКАЗАЛО ,ПОД БОЙНАТА МАШИНА Е БИЛ г.КОСТИНБРОД.Жилищните сгради,магазините,улиците…Кое е правилното – катапултиране и трудно предвидими жертви ? Или ?...
Полковник Радослав Димитров в този миг не зачете инструкциите!Подчини се на гласа на собствената си съвест!
Стремително приближаващата земя…Неподвижният пилотажен лост…Десетки,стотици може би невинни,изненадани в последния си житейски миг лица на деца,жени…Разрушения…Мъката и споменът за нея…Болката…Престижът,хуманността на военната професия,отговорността на защитника…
РЕШЕНИЕТО Е ЕДНО ! И ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНОТО !...
В РАЙОНА НА ПАДАНЕТО ЗЛОВЕЩО ПОТРАКВАТ КЛОНИТЕ НА ЕДНО ДЪРВО.То остана живият паметник , доказателството за благородството на полковник Радослав Димитров.По отрязаните му като с бръснач клони безпогрешно може да се определи ,че самолетът не е пикирал с постоянен крен ,а с приплъзване.Потвърждават го и очевидците!Или,с други думи,до сетния си дъх хладнокръвно,с пълното осъзнаване на неизбежната си гибел комунистът Радослав Димитров с педалите по механичен път е въздействал върху вертикалния стабилизатор,за да отклони максимално смъртоносната бойна машина от града и от къщата в двора !
ЖЕРТВИ НЯМА !...
Полковник Радослав Димитров имаше време да напусне самолета аварийно,но не го направи.Пожертва се заради хората.До последния си дъх се бори с пилотажния лост.Имаше искрица надежда – не за себе си,обреченият.А за тези на земята.В ИМЕТО НА ТЕХНИЯ ЖИВОТ!ТАКОВА БЕ РАЗБИРАНЕТО МУ ЗА ДЪЛГА!...
Магнитофонът тихо поскърцва.Последните сантиметри от кафявата пътечка на лентата се процеждат пред тесния процеп и края и,подгонен от центробежната сила,заплющява в
надвисналата тишина…Погледите ни са сведени,мислим за едно и също…Нима така,както лентата,свършва един човешки живот ? Толкова неочаквано ? Толкова бързо ? Свършва ли наистина ? Не , разбира се! Този последен полет на полковник Радослав Димитров се превърна в полет към безсмъртието ! Към безсмъртния подвиг ! А в тези последни няколко секунди е вграден целият му живот ! Вградени са смелостта,героизма,себеотрицанието,хуманността,жертвоготовността на военния летец !Вградена е паметта на цяло едно поколение…Затова и името му ще остане навеки в пантеона на безсмъртието…»
(Публикацията е откъс от подготвящата се за печат книга на о.р.капитан І ранг Цвятко Дончев „…100 достойни мъже „)
Други публикации
Напиши коментар