На 11 април се навършиха 4 години, откакто отлетя Батето.
Целият собствен живот и този на семейството си, той посвети на авиацията. Тя му беше майка и мащеха. Отне му най-скъпото - син. Даде му най-скъпото - живот. Всичко у този човек бе авиация!
До сетния миг,
до сетния дъх, под грижите на дъщеря му, също авиационен човек.
До последно той бе част от екипа на списание "Криле" - почтен, всеотдаен, истински професионалист, авиатор във всяка клетка на тялото си.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
Някак много символично - роден точно преди празника на родната авиация и почина точно преди празника на световната авиация и космонавтика...
ЗА ДА ГО ПОМНИМ!

ДЪЛБОК ПОКЛОН, БАТЕ!
ВИНАГИ ЩЕ НИ ЛИПСВАШ, ВИНАГИ!


От списание КРИЛЕ и българската авиационна общност


Биография
Нашият колега полковник от запаса пилот Ангел Младенов (Батето) миналата година навърши 89 години. Над половината от неговия съзнателен живот е преминал в авиацията!
Роден на 14 октомври 1931 г. в град Лом, през 1951 г. постъпва във военновъздушното училище, което завършва през 1954 г. С въздушни спортове – авиомоделизъм, парашутизъм, безмоторно и моторно летене – започва да се занимава още от 1948 г.
Кариерата на пилот на Ангел Младенов започва през 1954 г. във военната – бойната изтребителна авиация, за да завърши през 1991 г. в гражданската авиация, в авиокомпания “Балкан” като командир на екипаж на самолет Ил-18. През годините, от 1948 г. до 1971 г. Ангел Младенов е усвоил и летял на 15 типа самолети – безмоторни, моторни, изтребители - Як-23, МиГ-15 и МиГ-17, учебни, учебно-спортни, състезателни, както и пътническите Ан-24 и Ил-18.
Той беше легенда на летищата Балчик, Каменец, Габровница и Доброславци!
Обучил е за допускане до изпълнение на самостоятелни полети 137 души.



Из „Дневника на един зам.”

Извадки от книгата дневник „Жажда за небе” на Стоян ПЕТРОВ, военен пилот І клас, заслужил летец на Република България, издадена от „Еър ГРУП 2000”, която излезе от печат в края на октомври.




За Батето
Едва ли има човек във военната и гражданската авиация особено от поколението, което сега работи в авиацията на България, който да не е чувал името на Ангел Младенов – по-известен сред всички като Батето. Както той самият обича да казва на шега: “Може навън да има други хора, известни с този прякор, но в авиацията съм си аз”.

Батето Младенов е роден в Лом през 1931 г. И той самият едва ли може да каже откога е любовта му към небето, но факт е, че през 1950 г. започва да лети в курсовете по безмоторно и моторно летене в системата на ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната). Завършва курсовете през юли 1951 г. и пътят вече е ясен – военновъздушното училище “Георги Бенковски”, в което постъпва през септември същата година, специалност летец-пилот. През 1954 г. Батето е вече летец изтребител, лети на Як-23. Такъв ще остане до 30.08.1972 г., когато бойният пилот Ангел Младенов ще прекрачи прага на българската гражданска авиация. А дотогава ще се редят безбройните дни и нощи на бойни дежурства, учения, тревоги, прехвати от множество от бойните летища на България – Балчик, Габровница, Доброславци. Спомените от онези тежки години, когато десетки хора като него в студ и пек градяха най-мощната военна авиация на Балканите, и днес предизвикват носталгия у Батето. Това, което му остава от онези години обаче, са многобройните приятели и колеги, които са с него и до ден днешен.
В средата на 60-те години е прехвърлен в Каменец и започва работа като пилот инструктор на УТИМиГ-15, а по-късно е прехвърлен като ръководител първоначално летателно обучение на пилоти за нуждите на ВВС на летище Божурище. Батето е “пришил криле” (както обичат да казват неговите приятели) на над 200 (двеста !!!) български пилоти. Негови обучаеми и курсанти са много от известните сега български генерали от ВВС, първият космонавт на България Георги Иванов, дългогодишният началник на ВНВВУ “Георги Бенковски” ген.-майор Иван Бачев, известният командир на доброславския полк Цветан Доганов и стотици други, които и днес летят в България и по света. Навсякъде Батето е уважаван заради изключителния му професионализъм, невероятния му дух, изключителната енергия и хъса му към всяка работа, с която се захваща.
От края на 1972 г. сваля завинаги пагоните, но не прекъсва с летенето. Тогава беше време, когато професионално подготвените военни авиатори преминаваха в гражданската авиация и Батето е един от тях. Последователно е командир на Ан-24 и Ил-18, като с последния обикаля по четирите краища на света. И днес, когато човек седне на сладка приказка и на по чашка с него, може да се убеди, че пилотските истории са като историите на ловджиите и рибарите – те просто нямат край. Даже самият той често се шегува по този повод: “Ех, малкия, ако седна да ти разказвам всичко, което съм преживял, и 20 броя на списание “Криле” няма да ни стигнат”.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/7 СЛЕДВАЩА СНИМКА