Из спомените на полковник о.з. Стоян Христов Петров, работил в списание КРИЛЕ

pan.bg и списание КРИЛЕ представят:

Големият български генерал Станьо Христов Станев е български офицер, генерал-майор.
Роден е на 2 май1925 г. в белослатинското село Враняк, починал 2001 г. в град София.

Той е командир на авиобаза Балчик, на славния 27-МИ ИЗТРЕБИТЕЛЕН АВИАЦИОНЕН ПОЛК от 18 октомври 1955 до 1 май 1963 г.
По негово време авиобазата достига предела на полетите, като се лети непрестанно със самолети МиГ-15, МиГ-15УТИ, МиГ-17, МиГ-17Ф и МиГ-17ПФ.



Завършил Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. След пристигането на МиГ-17ПФ в Балчик полкът с новия си командир – майор Станьо Станев, става триескадрилен. Особено интензивна е дейността на 27 иап от 1961 до 1963 година начело с подполковник Станьо Станев и заместниците му – Кольо Кърджилов, Панайот Анакиев и Тодор Плачков.
Закономерно е и признанието за положения труд – в две последователни години, през 1962 и 1963 година, полкът е класиран на първо място в ПВО и ВВС.

След пристигането на МиГ-17 ПФ в Балчик /бордни номера от 11 до 22 включително/ полкът с новия си командир м-р Станьо Христов Станев става триескадрилен:

- 1 изтребителна авиационна ескадрила /иае/ със самолети МиГ-17ПФ и командир м-р Димитър Павлов Кукорски /преди него к-н Любчо Благоев, а по-късно командири стават м-р Васил Василев, а след него к-н Борис Асенов Генадиев/
- 2 иае със самолети МиГ-15 и МиГ-15бис и командир Кирил Димитров Бълов /през 1960 г. самолетите отиват в Добрич/;

- 3 иае със самолети МиГ-17 и МиГ-17Ф и командир Иван Москов Качамаков.

Поне три-четири дни в седмицата се лети на две смени, а понякога и на три. Лошите метеорологични условия, които не са рядкост за Балчик, не могат да спрат устрема да се лети. Още се помни девизът от това време: „Вали, гърми – СТАНЕВ лети“.
С представителна група полкът участва в парада в София на 09.09.1961 г. Докато летците тренират за парада, 4 самолета прелитат от Равнец в Балчик и носят бойното дежурство през деня.
Ескадрилата е обявена за най-добре подготвената в България през 1962 г. Животът и дейността на първоескадрилци са вдъхновили подп. Стойко Стойков, който написва книгата “Ескадрила на смелите”, изд.1965 г. Случвало се е през зимните месеци бойното дежурство в авиацията да се носи само от 27 иап. Много често се е излитало за прехват на контролни цели от Варшавския договор. Използвани са 2-3 оперативни летища в Румъния /разчетният завой е правен над румънска територия/ и 3-4 в СССР. По време на египетските и иракските събития в продължение на цял месец летците от полка дежурят във въздуха в състав на звена на етажи от 4000 до 10 000 м в района между Мичурин и Малко Търново.
Паметна е срещата на личния състав от полка с един от най-големите въздушни асове – генерал ИВАН КОЖЕДУБ, и точно тогава като гръм от ясно небе идва заповедта за разформироването на полка – отличник. И така на 01.05.1963 година 27-и иап е разформирован и представа да съществува в състава на ВВС.
Спомените на ветераните от това време са особено ярки и наситени: за задружния живот на семействата в авиогарадока, за масови спортни и културни прояви, излети на открито, за особения респект на хората към труда на летците прехващачи, които носят денонощно бойно дежурство и поддържат тренировката си във всички видове условия.

След 1963 г. в отделни периоди е инспектор в Инспектората на Министерството на отбраната, командир на Втора дивизия ПВО (60-те години) и инспектор в Министерството на отбраната. През 1969 г. е удостоен със званието генерал-майор.