На 1 май се навършиха 91 години от рождението на големия наш въздушен ас, майстор на МиГ-21 - Владимир Фесенко.

За съжаление на 20 март 2019 година той от отлетя завинаги от нас. Летецът, българският ас, патриот, поет и писател Владимир Фесенко.
Наш голям приятел, непоправим оптимист и прекрасен авиационен поет! Автор и на книгата "Покорено небе".

Орлите не умират, те отлитат.

Нека си спомним за него!

Биография от Цветан Цаков, списание КРИЛЕ

ФЕСЕНКО, ВЛАДИМИР ЮРИЕВ

Една от най-колоритните, обаятелни и невъзможни личности в българската авиация за всички времена.
Роден на 1 май 1934 г. в гр. Шумен в работническо семейство. Завършва НВВУ “Г.Бенковски” през 1957 г. Майор от запаса, военен пилот първи клас, изтребител-прехващач, бил е командир на звено. В селскостопанската авиация лети от 1974 до 1991 г. Има общ нальот 18 000 часа, изпълнен на 14 типа самолети.
Поет, белетрист, кинодраматург. Издал повестта “През девет години в десета” (1970 г.), сборника разкази “Утре ще бъде ветровито” (1971 г.), публикувал е във всекидневния и периодичния печат, с творческо участие в поредица авиационни документални филми, радио- и телевизионни предавания.
(По автобиографични бележки, 1996 г.)

Фесенко Фрагмент (1): “Ние не летяхме напразно!”
• “В авиацията ме доведе обстоятелството, че живеех като малък на улица “Аероплан”, там, където Георги Божинов навремето строил уникалния си самолет. Аеропланът на Божинов впрочем живя твърде дълго и ние, децата от махалата, вкарвахме въглищата на бай Георги в мазето, а той даваше да ритаме педалите в кабината му. Ходех с една тенджера на главата и все се виждах пилот. Друга професия за мене не е имало.”
• “В авиацията няма нищо второстепенно.”
• “Най-големите победи в живота ми бяха, когато сложих курсантските пагони и белите ръкавици, после – офицерските сърмени пагони, при всеки първи полет на нов тип самолет. Радостен и силен съм бил, когато съм излизал от тежко положение.”
• “Сега ме е най страх за младите летци, съпричастен съм към всеки техен полет, те имат основание да отиват неуверени съм самолета.”
• “Небето е обсебило живота ни, годините тежат на раменете, и сякаш тези пътища пребродени са водили сърцето ми към тебе.”
(Из анкета на автора “ХХ век: Българска авиация, 1997 г.)
---------------------------------------------------------------------

Обсебен от небето

Владимир Фeсенко: Можеш да бъдеш всякакъв, но винаги бъди истински!

Димитър Гилин

Пред полет

Има хора, които завинаги остават верни на мечтите от детството. Мнозина от тях са в бойния строй на българската авиация от онзи знаменателен ден, в който първият българин се издига в небето над родината, поела свежия въздух на свободата. Поколение след поколение тези хора са влизали в двубои с въздушната стихия, за да запишат во веки веков своите имена в най-светлите страници на българската авиационна история.

Кап. Фосенко и техникът ст.-лейтенант Христо Тончев

* * *
Един човек, побелял от годините и натрупаните във въздуха часове, с неизменна иронична усмивка, шумно изкачва стълбите към клуба на авиацията на 4-ти километър в столицата. Това - вече от години, всеки вторник. Най-рано от всички. А всички идват най-рано. По стар авиаторски навик. Сякаш да се върнат в годините, когато ставаха в тъмни зори, за да оставят своята незаменима следа в ласкавото и грозно небе на родината. Той идва пръв, за да внесе оживление със самото си появяване, със самото си присъствие, с най-дейното си участие в онези изяви, които и сега са белязани с почерка на авиацията. Почеркът на високото качество. Във всичко, което става тук, "мирише на авиация", витае атмосферата на характерното за авиаторите другарство и приятелство.
Тук често се чува: "Фъско! Фъско!". Това е той. Военният пилот първи клас, летецът, изтребител-прехващач, инструкторът, летецът-пилот от селскостопанската авиация, поетът, прозаикът, художникът, сценаристът, редакторът и въздушният филмов оператор Владимир Юриев Фесенко. Така го знаят всички в българската авиация. Така го помнят. И ще го помнят, защото българската авиация винаги е имала дълготрайна памет...
* * *
По прашната улица "Аероплан", която е в кв. "Орландовци", с шум и трясък се носи детска кавалкада. Начело е високо възслабичко момче с чудновата тенджера на рошавата глава и някакви бутафорни мотоциклетни очила, намерени случайно от вездесъщата компания. Очилата са без стъкла и се крепят на главата на момчето по някакви особени закони на физиката. Посоката на движение на детския рояк е онова заветно място, в което се намира чудноватата хвърката машина на бай Георги Божинов - тя не дава мира, нито покой на дечурлигата от махалата. Шум, трясък, пушек. Спират. После, чудно организирани от водача с тенджерата на главата, за нула време прибират въглищата в мазето на конструктора, за да изпитат впоследствие огромното удоволствие да се докоснат до управлението на аероплана...
Кога се зараждат мечтите? В детството. И този, който им остане верен докрай, има щастливата съдба да бъде окрилян от тях цял живот. Докато бие сърцето и докато краката държат.

Едно дете мечтае за небе
Да го докосне със ръчички.
Едно дете мечтае за небе
Да литне в него като птичка...

Владимир Фесенко. Авиаторът с особена фамилия. Ветеран от авиацията. Офицер от запаса. От първата ми среща с него той ми направи неизгладимо впечатление, което ще остане за цял живот. Интелигентно лице. Особен поглед. Иронична усмивка, която не слиза от лицето му - така е било и в най-напрегнатите мигове от всекидневието на летците. В своята забележителна биография - човешка, личностна и професионална, той има 18 000 часа, прекарани в небето. На 13 типа различни самолети. Колко струват за пилота тези часове и какво означава преминаването на всеки нов тип самолет, само той си знае.
Животът на пилота е всекидневен горещ спор с битието и неговата същност, в който той е активната страна, активното действащо лице. Един постоянен изпит, постоянна проверка, постоянно доказателство за стойностите в постоянен риск, който се превръща в начин на живот, в бит. Рискът да се окажеш в кабината на метална птица, огненото сърце на която диша със силата и мощта на десетки хиляди конски сили. Рискът в един полет да изпиташ огромни натоварвания, които не са били познати в авиационната епоха преди това. Когато понякога за секунди изгубваш съзнание, но точно знаеш в кой момент от фигурата на висшия пилотаж съзнанието отново ще се върне и ти уверено ще продължиш да чертаеш в небето, да рисуваш, да извайваш като забележителен художник всеки елемент от полета с шеметна скорост на огромна или пределно малка височина. Не можеш да видиш тънките струйки на кондензията, които чертаят твоето битие в синьото небе над родината. Небето, което те е обсебило завинаги. Небето на твоето единствено "Аз"!
Щрихи от портрета на един от онези, които с денонощен напрегнат труд, преодолявайки невероятни трудности, създадоха авиация, с която може да се гордее всеки велик народ. Авиацията на малка, но силна България, от която се възхищаваха приятелите и която вдъхваше респект на тези, които бяха не съвсем приятели.
* * *
Детството, в него най-страшни бяха сиромашията и гладът. Бомбардировките, сирените, свирепият вой на сирените и сега нахлуват в съня. И страшната сцена на онзи площад по време на евакуацията, когато ужасен видя оплисканите в кръв трупове на партизаните, оставени нарочно, "за сплашване на непокорното население". Искрящите очи на майчицата-светица и нейната заръка, че там, под неговото детско креватче, има един като тези, нахвърляните на кървавия площад, и че трябва да мълчи, да мълчи, да мълчи. От този миг той стана възрастен човек.
В съзнанието се мярка и образът на красавеца-баща, израснал много далеч, в просторните краища на Харковската губерния, на дядото-художник. Още свято пази снимката, на която той е запечатан с четка в ръка. Дядото - ярък представител на забележителната руска реалистична школа в изобразителното изкуство. Сигурно генът е направил така, че и внукът създаде вълнуващи произведения не само в областта на живописта, но и в поезията, публицистиката и документалното кино. Вълнуваща поетична възхвала на хора и събития, които всекидневно се срещат не само с възможно най-сложни въздушни ситуации, но понякога се гледат със смъртта очи в очи.
Бащата изгасна твърде рано. Мизерното гладно детство на сирак Владимир няма да забрави никога. Няма да забрави глада, железницата и милостивите машинисти от локомотивите, които мятаха по някоя и друга буца черен антрацит за огрев в студените зимни нощи. Сиропиталището и онази чиновничка от "Социалното", която с почуда изслуша думите на високото слабичко момче, че иска да учи, че е гладен за знания. Училището го погълна, а после дойде аероклубът, който му отвори простор за осъществяването на детската мечта.
Жив, подвижен, любознателен, той привлича вниманието на учители, възпитатели и особено на инструктора от аероклуба, който внимателно го следи, вярва му и го пази от обикновените авиаторски "щуротии". Летенето става смисъл и съдържание на неговия живот. Всевечната вълнуваща среща с небето и онзи първи самостоятелен полет, който не се забравя никога.
Военновъздушното училище. Усилно време. Прецизно съставена строга програма. Взискателни и грижливи преподаватели, с много висока професионална квалификация и богат педагогически опит. Изключителни инструктори, които се запомнят за цял живот. И онзи от тях, който му даде пропуск за небето и заради когото вдигна с "МиГ"-а голям пушек в Хисаря и едва не се раздели с небето. Наказание. Дежурство по полети.
В училището той се завръща много пъти. Този път той е инструктор на онези три момчета, които ще станат главни действащи лица във вълнуващата му поетична творба "Покорено небе". Споделена радост за победите и една остра болка от непрежалимата загуба на тези, които като неговия съвипускник-цигулар остават там, горе, в ласкавото и страшно небе на родината.
Прочетох тази документална повест, както самият автор я нарича, и за кой ли път преоткрих за себе си истината за вдъхновението на таланта. Какво богатство на примера: Пушкин и Лермонтов, Вазов и великолепните наши авиатори-поети Любен Овчаров, Михаил Зиновиев и Владимир Фесенко. Богат и сочен образен език, дълбок, раздрусващ душата психологизъм и една интимна доверчивост, която магнетично те привлича и те прави неин пленник за цял живот.
* * *
Защото сегашният побелял ветеран от авиацията е онова лудо момче от "Орландовци", той е момчето от сиропиталището, курсистът от аероклуба, курсантът от военновъздушното училище, умният високоинтелигентен познавач на самолета и полета, летецът-пилот, изтребителят-прехващач, покорителят на свръхзвука и стратосферата, приятелят на малкото селскостопанско самолетче. Той е вдъхновеният художник, поет и прозаик, "излял" с вдъхновената си четка и даровитото си перо най-вълнуващите мигове от авиационното всекидневие. Той е самоотверженият труженик на селскостопанската авиация, който не скрива сълзите си, когато вижда помляното от градушката кооперативно поле.
Това е сценаристът, режисьорът, въздушният филмов оператор, кинодокументалистът, който е оставил на поколенията покоряващи сърцето кадри за онова време, когато родината ни бе цветуща страна.

30.05.2009