На 30 юни 1948 г. от летище Варна излита самолет Ju 52. Командир е самият директор на Българска гражданска авиация Борис Ганев. В екипажа влизат и Любен Шорoплов като втори пилот, Недялко Недялков - телеграфист и бордовият механик Мазнев. На борда на самолета се качва терористична група от 7 души, водена от уволнения офицер Страшимир Михалакиев - бивш колега и приятел на Борис Ганев. Една от жените в състава на групата успява да качи на борда пистолет, с който Михалакиев застрелва телеграфиста Недялков и тежко ранява Борис Ганев. Целта е бягство в Турция. Командването на самолета се поема от Михалакиев, който се опитва да приземи Ju 52 край Цариград. Успява да стори това с помощта на техника Мазнев, който по нареждане на тежко ранения си командир Ганев съдейства на Михалакиев при приземяването.
=======================================================
Първи терористичен акт в българската гражданска авиация
На 30 юни 1948 г. в качеството си на проверяващ пилот, първият главен директор на дирекция „Въздушни съобщения” Борис Ганев лети на дясната седалка на втория пилот със самолет Ju-52 по откриващата се нова линия София – Горна Оряховица – Варна – Бургас – Пловдив – София.
Във Варна и Бургас в самолета се качва групата на Страшимир Михалакиев – бивш офицер и командир на авиационната школа в Казанлък. Михалакев и Ганев се познават, тъй като са от един випуск, но отношенията им са хладни. Една от участничките в заговора за въздушния терористичен акт носи в чантичката си шест пистолета, държейки за прикритие върху тях малко кученце. Според Орлин Шороплов, син на командира на екипажа Любомир Шороплов, оръжието е внесено в кошници с плодове…
След излитането от Бургас, бандата се въоръжава и завзема самолета. Един от терористите застрелват радиста Недялко Недялков, а Михалакев лично прострелва тежко с два изстрела Ганев. Терористите връзват командира на самолета, раняват бордния инженер.

Останал без управление, самолетът се устремява към земята, губейки височина до 150 m. Похитителите едва успяват да го овладеят.
Насочват се към Истанбул, командването на самолета се поема от Михалакиев, който се опитва да приземи Ju 52 край Цариград. Успява едва на третия път да стори това с помощта на техника Мазнев, който по нареждане на тежко ранения си командир Ганев съдейства на Михалакиев при приземяването.
Екипажът не е закаран в елитната българска болница в Истанбул, Ганев е транспортиран в… лазарета на една психиатрия. Там няма опитен хирургически екип и Борис Ганев почива, оставен да умира от раните си.
Михалакиев иска убежище. В набързо скалъпен съдебен процес турските власти оправдават терориста Михалакиев и хората му.
След няколко дни българските пътници и самолетът са върнати в родината. В България на похитителите от този въздушен терористичен акт са издадени задочни смъртни присъди. В България този случай предизвиква скръб и силно негодувание.
На погребението на Ганев лично първите хора в държавата – Георги Димитров, Вълко Червенков, Трайчо Костов, командващият ВВС генерал Захари Захариев, носят ковчега с тленните му останки. Посмъртно полковник Ганев е произведен в звание „генерал-майор”.
Този случай е трагедия за младата българска гражданска авиация, защото е загубено най-важното - доверието. Всичко трябва да се започне от самото начало. Мерките за сигурност вече придобиват първостепенно значение.
В Турция е заведено дело за незаконно проникване на турска територия и деветимата терористи не са върнати в България, а са осъдени (може би формално) и по-късно освободени.