Николай ДИМОВ, сп.Клуб КРИЛЕ
(Никоя част от този материал не може да се копира без съгласието на автора, освен ако не е за любителски цели, за контакти - 02 974 51 28)

Първата нова модификация на F-15 се планира в края на 1970-те години, когато ВВС на САЩ започват да търсят самолет, който да подмени изтребител-бомбардировачите F-111 Aardvark, производство на General Dynamics. Компаниите McDonnell Douglas и Hughes формират съвместен тим за превръщането на двуместния F-15B, проектиран единствено и само за изтребител за завоюване превъзходство във въздуха, в един от най-добрите самолети за нанасяне на удари по земни цели. Те уголемяват вътрешната конструкция с около 2750 кг, което позволява на инженер-конструкторите да увеличат максималното тегло на излитане с 20% и то става 36 400 кг. Втората кабина се превръща в ‘работно място’ за оператор на въоръжението. Отстрани на фюзелажа се добавят конформни горивни резервоари, които позволяват да се увеличи бойния радиус на действие до този на F-111.
McDonnell Douglas и Hughes се вливат съответно в Boeing и Raytheon, но от тяхната съвместна работа се ражда изтребителя F-15E Strike Eagle. През 1984 г. той не само е предпочетен от американските ВВС пред F-16XL, но остава в производство над 30 години. ВВС на пет страни приемат на въоръжение около 400 самолета от този тип.
Предстои финализиране на договор със Саудитска Арабия за закупуване на 84 нови F-15E (обозначението на модификацията за Саудитска Арабия е F-15SA), което ще удължи производството на изтребителя с още до шест години. Това позволява на Boeing и Raytheon да разработят следващата основна модификация, първообраз на която е F-15B.
Благодарение на напредъка на технологиите съвременният въздушен бой е коренно различен от този по времето, когато се е разработвал F-15B. ВВС на Южна Корея, които имат на въоръжение 61 изтребителя F-15K (модификация на Strike Eagle), през 1971 година заявяват ясно, че искат изтребител с „възможности на тези от пето поколение”, като едно от изискванията е вътрешни отсеци за въоръжението.
Това специфично изискване отпада по-късно, но Boeing разбира ‘посланието’ – F-35 е новият конкурент. Joint Strike Fighter е изправен пред финансови и технически предизвикателства, но предлага следващото ниво на интеграция на системите, съчетана с ниска радиолокационна забележимост и вътрешни оръжейни отсеци.
Boeing отново отива към следваща концепция на базата на F-15. През 2008 инженерите на Boeing в условията на секретност оформят новата стратегия, която не се явява лесна задача. На първо място е да се конкурират със ‘стелт’ характеристиките на F-35. F-15 е конструиран цяло десетилетие преди ‘стелт’ технологията да се прилага при тактическите изтребители, а сега да бъде въведена на стар модел планер не е препоръчително.
Проблем са и вертикалните стабилизатори. Те са плоскии перпендикулярни повърхности, които отразяват радиовълните почти както огледалото слънчевата светлина. Може да се нанесе радиопоглъщащ материал по атакуващите ръбове, който поема радиолокационните сигнали, както гъба водата. Но не се знае дали тези мерки ще са достатъчни. Проблемно е и окачването на въоръжението - F-15E няма вътрешни отсеци за въоръжението. Бомбите и ракетите се окачват външно на държатели, закрепени на крилото и фюзелажа, които отчетливо отразяват радиолокационните сигнали.
През 2009 F-15E вече се нуждае от модернизиране, част от което включва и нова РЛС с активна сканираща антенна решетка (АСАР). Замяната на съществуващата РЛС с механично сканиране APG-70 с новата APG-63(V)3 с АСАР вече се осъществява за изтребителите F-15, предназначени за ВВС на Сингапур.
Но и това не е достатъчно. F-15E все още разчита на старата тактическа система за РЕБ (радио-електронна борба) – TEWS, която включва аналогов приемник за сигнализация при облъчване. F-35 е снабден с цифрова система за РЕБ ASQ-239 Barracuda, производство на BAE Systems на основата на ALR-94, използвана от F-22.
Разликата между TEWS и цифровите системи за РЕБ е голяма. Аналоговобазираните системи дават на пилота векторите на вражеския източник на излъчване на електронни сигнали, но за да се установят точните координати се изисква взаимодействие с още два самолета. При цифровите системи Barracuda е ALR-94 това не е необходимо, те сами определят точните координати на източника на излъчване.
През март компанията Boeing е напълно готова да представи на света новата си концепция - F-15 Silent Eagle. F-15E е модифициран да покаже как Boeing подхожда към проблема с радиолокационната забележимост. Целта е да се направи ‘невидим’ само при определени мисии – „въздух-въздух”, а не изцяло ‘стелт’ изтребител. Според Boeing това задоволява повечето потенциални купувачи – малко от тях се нуждаят от самолет, който да нанася удари дълбоко в тила на противника по цели със силна ПВО.
При тази концепция са необходими няколко изменения. Конформните резервоари частично ще се освободят за поместване на гориво, като освободеният обем ще се използва за превръщането му във вътрешни оръжейни отсеци. Във всеки от тях може да има по две ракети или една бомба. И което е особено важно, само за няколко часа изтребителят може да се върне отново в ‘конвенционалната’ си конфигурация.
В изпитателния модел Boeing вертикалните стабилизатори вече не са перпендикулярни на фюзелажа, а са с наклон 15°, при което се намалява отразяването на радиолокационните сигнали. Но това само е опция и ще се предлага само при желание на купувача.
По-голямата промяна не се вижда и е най-чувствителния аспект от новия фюзелаж. Boeing нанася радиопоглъщащ материал RAM за намаляване радиолокационната забелижимост във фронтален аспект. Първоначално Boeing твърди, че ‘стелт’ характеристиките на F-15SE във фронтален аспект са приблизително като тези на експортния F-35. Но година по-късно смекчава това твърдение и се казва, че поставените цели за ‘стелт’ профила на F-15SE са постигнати.
F-15SE ще бъде оборудван със цифрова система за РЕБ (DEWS), производство на ВАЕ на базата на тези от F-35 и F-22. Едно значимите нововъведения е възможността да се използва и анти-радиолокационната ракета HARM. Не се предвижда контейнер за електронни смущения. Но комбинацията между DEWS и HARM позволява изтребителя да се използва за задачи, изпълнявани преди от EF-111 Raven.
Модернизирана е и кабината на F-15SE – оборудвана е с голям размер снзорни (тъчскрийн) дисплеи. Започнати са изпитания и на интегрирана олекотена нашлемна система за целеуказване от второ поколение, притежаваща възможност и за нощно виждане.
Друга съществена модернизация е електродистанционната система за управление (ЕСУ) – технология, за която бе твърде рано за първите F-15. Ето защо поръчката на Саудитска Арабия е от такова важно значение. Рияд се съгласи да бъде първата страна, която притежава F-15 с ЕСУ и цифровата системата за РЕБ (DEWS). От друга страна Сингапур финансира новата РЛС с АСАР. За Южна Корея единственото допълнително финансиране и известен риск при разработването ще бъде интегрирането на конформни отсеци за въоръжението, независимо, че Boeing вече изпита в полет прототипи на такива отсеци. Компанията Korea Aerospace Industries е избрана да конструира и произведе конформните оръжейни отсеци.
F-15E има в арсенала си контейнер IRST, окачва на пилон под фюзелажа. Но ако е в ‘стелт’ конфигурация разполагането там на контейнера е невъзможно. Затова може да се монтира както е при F-35 под кабината.
Boeing предлага подобно разположения на системата IRST за експортните си варианти на F/A-18E/F Super Hornet. Инженерите разработват два варианта за разполагане на IRST на F-15 (на долната или горната част на фюзелажа), така че да се отрази минимално на аеродинамичното съпротивление.
Николай ДИМОВ