ОКБ “Туполев” постоянно работи по разширяване бойните възможности на Ту-22М, в това число и въоръжаването му с нови управляеми ракети.
Птрез 1976 в рамките на програмата за модернизация на бомбардировача Ту-22М2 се взема решение за превъоръжаването му с различни модификации аеробалистични ракети.
В хода на осъществяване на проекта един от серийните Ту-22М2 е преоборудван в опитен вариант с аеробалистични ракети.

Новият комплекс успешно преминава изпитанията и се предлага да бъде приет на въоръжение. Но ракетният комплекс влиза в експлоатация на по-новата модификация Ту-22М3 в първата половина на 80-те години.
През 1977-1979 година са проведени съвместни държавни изпитания на бомбардировачи Ту-22М, въоръжени с ракети Х-22МП и Х-22 с пасивни ГСН (ГСН - глава за самонасочване), предназначени за поразяване на работещи наземни и корабни РЛС.
През 1979 изпитанията на комплкса К-22МП с ракета Х-22МП успешно завършват и комплексът също е предложен за приемане на въоръжение.
Удовлетворяване високите изисквания на ВВС към Ту-22М и въоръжението му е доста трудна задача, особено що се касае достигане параметрите по максимална далечина и максимална скорост на полета, както и по повишаване надежността на работа на целия комплекс.
Основно е трябвало да се реши проблема с двигателите. Първоначално в началото на 70-те години ОКЕ „Кузнецов” се опитва да усъвършенства двигателите НК-22, но в края на краищата създават нов двигател. Това е НК-25 („Е”), изпълнен по схема с три вала и оборудван с най-новата система за електронна автоматика, позволяваща да се оптимизира работата на двигателя в различни режими. Максималната тяга на НК-25 е 25000 кгс, а специфичният разход на гориво в дозвуков режим на полета е до 0.76 кг/кгс ч. През 1974 година опитните двигатели НК-25 са изпитвани на сериен Ту-22М2, получил обозначението Ту-22М2Е. През следващите две години новият двигател се изпитва на самолет-лаборатория Ту-142ЛЛ.
Едновременно с работите по двигателя НК-25 в ОКБ „Кузнецов” се започва проектиране на перспективния НК-32 със значително по-добра икономичност в дозвуков режим на полета. Този двигател трявало да стане унифициран тип както за стратегическия бомбардировач Ту-160, така и за Ту-22М.
Освен новите двигатели се работи и по намаляване теглото на планера на самолета чрез конструктивни и технологически подобрения, откриват се резерви и в аеродинамиката на бомбардировача. Това води до създаването на по-съвършенна модификация - Ту-22М3 („45-03”), който се отличава от предишния вариант по:
• Нови въздухозаборници, при който вертикалният клин е заменен с хоризонтален;
• Увеличен е максималния ъгъл на отклонение на крилото до 65?;
• Носовата част е удължена, а приемникът на системата за дозареждане във въздуха е изменен;
• Двуцевното оръдие в опашната част е заменено с едноцевно, подобрена е аеродинамиката.

Масата на самолета е намалена посредством изменения в основната стойка на колесника, по-лек стабилизатор и скъсено хоризонтално кормило, промяна на крилото в средната част, използване на титан в определени конструкции, изменения на топлоизолацията и използваните херметици, свъзването на тръбопровите става със запояване, вместо с използване на нипелни съединения, нови хидропомпи, нови генератори с постоянна честота в променливотоковата система, както и безконтактни генератори в постояннотоковата (така отпадат тежките преобразователи), нови термоустойчиви проводници и други конструктивни изменения. Така дори и при по-тежки нови двигатели общата маса на празен самолет е с 2300-2700 килограма по-малка.
Има изменения и в навигационния комплекс. Разглежда се варианта за нов ПрНК (Прицелно-навигационен комплекс), внедряване на бордова РЛС „Обзор” и комплекс за РЕБ (вместо разнородни апаратури за РЕБ) и нови ракети.
След промените в конструкцията на самолета летателните му характеристики достигат изискванията, поставени още през 1967 година. Новият проект за модернизация предизвиква значителен интерес от страна на ВВС – появява се реална възможност да се подобрят значително летателно-тактическите характеристики на самолета, както и да се раширят възможностите и ефективността на целия ударен авиационен комплекс. Отчитайки предполагаемият качествен скок в развитието на Ту-22М, ВВС дават в началото на проекта Ту-22М3 ново обозначение – Ту-32, но поради настъпилите проблеми и забавяние на мностранната модернизация
проектът си остава под названието Ту-22М3.
Първият полет на модернизираният Ту-22М3 е на 20 юни 1977 година с командир на екипажа летец-изпитателят Бесонов, а от 1978 година започва и серийното производство. До 1983 година двете модификации Ту-22М2 и Ту-22М3 се произвеждат успоредно, а от 1984 – само новият вариант. Произведени са общо няколкостотин самолета Ту-22М, като серийното производство е прекратено през 1993 година.
В периода 1981-1984 година бомбардировачът преминава допълнителен комплекс бойни изпитания, включително с нови варианти на въоръжение. Последните изискват допълнително време и още изпитания, ето защо Ту-22М3 официално се приема на въоръжение чак през март 1983.
Перспективите за развитие на комплекса Ту-22М3 са свързани с модернизация на бордовото оборудване, довъоръжаването му с перспективни високоточни системи въоръжение и осигуряване на необходимите ресурс и срокове на служба на самолета, неговите системи и оборудване. Основните цели на модернизацията са:
• Разширяване на бойните възможности на комплекса;
• Повишаване отбранителните възможности на самолета при изпълнение на бойни задачи, точност на навигацията, надежността и защитата от смущения;
• Осигуряване ефективност на използване на ракетното оръжие от ново поколение, бомбандировъчното въоръжение – управляемо и неуправляемо.
В плана за модернизация на Ту-22М3 влиза нова РЛС с по-големи възможности и повишена защита от смущения. В агрегатите и апаратурата на радиоелектронното оборудване (РЕО) се изисква преход към нова елементна база, което позволява да се нмалят размерите и масата на РЕО, а така също да се намали консумираната електрическа енергия. Предлаганата модернизация и работите по удължаване на ресурсните параметри ще осигурят възможност за ефективна експлоатация на авиационния комплекс Ту-22М3 до 2025-2030 година.
Както бе отбелязано по-рано освен основните варианти на бомбардировача, въоръжен с бомби и ракети Х-22Н, е разработена модификация, въоръжена с противорадиолокационни ракети на базата на Х-22Н и нови образци ракетно въоръжение.
В началото на 80-те години ОКБ „Туполев” разработва и подава за производство няколко модификации на Ту-22М, които се различават от базовите по своето въоръжение и оборудване. Интегрирането към прицелния комплекс на разузнавателна апаратура и за целеуказване позволява Ту-22М да използва противорадиолокационни ракети, а по-късно и нови образци управляеми ракети. Първоначално тези доработки са правени на Ту-22М2, а по-късно и на Ту-22М3. През 80-те години работите се увенчават с успех – Ту-22М3 има модификация с ново ракетно въоръжение, което може да се подкачва както на крилото, така и във вътрешни отсеци.
За подмяна на самолетите за създаване на смущения Ту-22ПД през 70-те години започва да се работи за създаване на такава модификация на базата на Ту-22М. За целта е преоборудван сериен Ту-22М2, който получава обозначение Ту-22МП и преминава изпитания, но не се стига до примане на въоръжение поради проблеми със системата за РЕП. По-късно отпада идеята за специализиран самолет за РЕП и се преминава към вариант на оборудване на Ту-22М3 с нови ефективни системи за РЕП за индивидуална и групова защита.
Както бе споменато по-горе на Ту-22М3 се е планирало да се поставят двигатели НК-32, с които не само да се подобрят характеристиките на самолета, но и да се унифицират силовите установки с другия самолет на ОКБ „Туполев” – стратегическия Ту-160.
За изпитания на новите двигатели се преоборудва един от серийните Ту-22М3, но по една или друга причина не се стига до монтаж на НК-32 на самолета. Този самолет по-късно се използва за летяща лаборатория за изпитание на нови образи оборудване и въоръжение.
През 1992 година ОКБ, съвместно с ЛИИ и ЦАГИ, създават на базата на един от първите серийни Ту-22М3 летяща лаборатория Ту-22МЛЛ, предназначена за провеждане на широк кръг от аеродинамични изследвания във въздуха.
Освен гореизброените построени модификации на Ту-22М в ОКБ „Туполев” са разглеждат няколко още проекта за модификации и модернизации на самолета, но те си остават на първоначален стадий на проектиране. През 1972 година за нуждите на ВМФ ОКБ подготвя техническо предложение за кардинална модернизация на Ту-22М. Проектът получава обозначението „45М”.
Съгласно проекта „45М” е трябвало да бъде с два двигателя НК-25 или НК-32 и да има оригинална аеродинамична схема, която в определена степен напомня тази на американския раузнавателен самолет SR-71, запазвайки крилото с променлива стреловидност. Основното въоръжение е две ракети от типа Х-45. Но и този проект не се реализира поради сложността на кардинална промяна на серийното производство, както и поради трудностите, които СССР започва да изпитва по това време.
Съществува и проект за създаване на прехващач Ту-22ДП (ДП-1) с голям обсег на действия на основата на различни модификации на Ту-22М. Перспективният изтребител е трябвало да има възможност да прехваща ударните самолети на противника на голямо отдалечение от охраняваните обекти, както и да се бори със самолетите за ДРЛОиУ, да унищожава групи транспортни самолети, а така също и да нанася удари по земни цели. Освен споменатите по-горе проекти съществуват и редица други планове за развитие на Ту-22М на базата на използване на модернизирани двигатели, нови системи оборудване и въоръжение – например проектите Ту-22М4 и Ту-22М5. Работите по комплекса Ту-22М4 започват през 80-те години (до 1987 година проектът за широка модернизация на Ту-22М е обозначен като Ту-32). Програмата представлява модификация на сериен Ту-22М3 с цел по-нататъшно повишаване бойната ефективност на комплекса посредством използване на ново оборудване и въоръжение. Преди всичко се инсталира нов прицелно-навигационен комплекс, в който влиза съвременна навигационна система, нова РЛС тип „Обзор”, нова прицелна оптическа система, нова единна радиосвързочна система и т.н. Новите системи осигуряват използването в състава на комплекса най-съвременни високоточни оръжия. В началото на 90-те години по програмата за създаване на Ту-22М4 е произведен опитен образец, но през 1991 година по финансови причини проектът е спрян и се преминава на по-евтината програма за „малка модернизация” на серийните Ту-22М3 чрез усъвършенстване на пилотажно-навигационния комплекс и системата за управление на ракетното въоръжение. Опитният Ту-22М4 се е използвал за изпитания на по-нататъшната модернизация на комплекса.
През 1994 година по инициатива на ОКБ „Туполев” е разработен проект за модернизация на серийния Ту-22М3 и развитие на програмата Ту-22М4. Повишаване на бойната ефективност се е планирала за сметка на използването на по-голям спектър оръжия и използване на нови високоточно образци въоръжение, продължаване модернизацията на РЕО (радио-електронно оборудване), намаляване радиолокационната забележимост на самолета, подобряване аеродинамическите качества на самолета. Планирало се е в комплекта въоръжение да се включат перспективните високоточни противокорабни ракети и УР (управляеми ракети) клас „въдух-въздух” (за самоотбрана, както и при изпълнение на задачи по съпровождане на ударни самолети), нови съвременни свобно-падащи и управляеми авиобомби. Доработките по планера предвиждат нова носова част, предкрилки в средната част на крилото, както и на подвижната част, обтекател на възела за завъртване на крилото, вертикалното кормило.
Специално за износ е разработен експортния вариант Ту-22М3Э, който се различава по някои елементи от оборудването и въоръжението и се отчитат международните ангажименти на СССР и Руската федерация. Като потенциални купувачи се разглеждат Индия, Китай, Либия и други страни. Експортният вариант Ту-22М3Э, отчитайки специфичните изисквания на чуждестранните потребители, се предлга с няколко варианта на въоръжение. Използва се експортният вариант на ракетата Х-22М Э, може да използва по-голямо разнообразие от ракети, в това число и ракети, приети на въоръжение в тези страни – например ракетата „Брамос”, съвместна разработка на индийски и руски компании.
От строевите части на Стратегическата авиация (СА) първо 185 гвардейски авиополк, базиран в Полтава, приема през 1974 година на въоръжение Ту-22М. Личният състав бързо се приучва от Ту-16 на Ту-22М2. В същата година Ту-22М2 започва да постъпва на въоръжение в морската авиация на ВМФ. През 70-те и 80-те години още няколко полка от СА и ВМФ приемат на въоръжение Ту-22М2 и Ту-22М3. След разпада на СССР Ту-22М остава в експлоатация в състава на ВВС на Русия и Украйна. Бомбардировачите Ту-22М2 и Ту22М3 са участвали във войната в Афганистан, а Ту-22М3 – ограничено в антитерористичните операции в Чечня. В момента на въоръжение във ВВС и ВМФ са само Ту-22М3, а всички Ту-22М2 са изведени от състава.
Дългодишната успешна експлоатация на Ту-22М3, неговият висок потенциал за модернизация и високите му летателно-тактически характеристики го правят уникално средство за използване на сухопътните и морски театри на военни действия, в това число и за ефективна борба с ударните групи със самолетоносачи, а така също и за унищожаване на широк диапазон цели в оперативно-тактическата дълбочина по време както на локални конфликти, така и в случай на световен конфликт с използване на оръжия за масово поразяване в условията на наличие на съвременни средства на ПВО.
Всичко това става възможно благодарение не само на много конструктивни особености, заложени в базовата конструкция и усъвършенствани в хода на развитие на комплекса, но и придобитите високи експлоатационни харектеристики на комплекса като цяло. Така например Ту-22М3 има над десет варианта на въоръжение, като преминаването от един вариант на друг става в най-кратки срокове.
Проведените в различни региони на Русия летателно-тактически учения с използване на Ту-22М3 показват, че самолетът може да се експлоатира от оперативни летища с минални средства за подготовка на оборудването и въоръжението. На практика това се потвърждава в участието на Ту-22М3 в бойните действия в Афганистан и Северен Кавказ.
Ту-22М3 може да бъде подготвен в най-кратки срокове за извършване на пребазиране на оперативно летище, отстоящо на разстояние 5000-7000 км от основното. Средствата за поразяване за първия боен полет обикновено се транспортират на борда на бомбардировача. Наличието на автономна ВСУ позволява да се извърши подготовката на самолета за бойни действия веднага след кацане на оперативното летище. Добре отработената система за експлоатация позволява подготовките на смолета на оперативното летище да се извършват с наличните мобилни средства за наземно обслужване и ‘техническите аптечки’, използвани от ИТС (инженерно-технически състав) при пребазирането. Всичко това позволява самолетът да се използва на всички театри на военни действия, в различни климатични и широчинни пояси, както от основни, така и от оперативни летища. Отчитайки големият остатъчен ресурс, който имат Ту-22М3, както и големият брой налични самолети на въоръжение във ВВС и ВМФ на Русия, ОКБ „Туполев” продължава работите по по-нататъшните модернизации на бомбардировача. Работи се както по удължаване на ресурсните показатели на целия комплекс и неговите съставляващи, така и за значително увеличаване на ударния потенциал, за да се осигури ефективна експлоатация най-малко още 20-25 години. Така Ту-22М3 с модернизирано оборудване и с нови високоточни оръжия още дълги години ще съставлява значителна част от бойния състав на ударните сили на ВВС и и авиацията на ВМФ на Русия.
Кратко техническо описание на Ту-22М3
По конструтивна схема Ту-22М3 представлява цялометалически нископлан с два ТРДФ, намиращи се в задната част на фюзелажа, с крило с изменяема в полета стреловидност, стреловидни стабилизтори и колесник с три стойки. В конструкцията на планера и неговите агрегати се използват основно алуминиеви и титанови сплави, висококачаствена термоустойчива стомана и неметалически материали. Крилото се състои от неподвижен центроплан – средна част на крилото (СЧК) и две подвижни части – конзоли, имащи следните фиксирани ъгли на стреловидност - 20?, 30? и 65?. Стреловидността на СЧК е 56?. Центропланът в двулонжерен със задна стена и носещи панели на обшивката. Въртящите се конзоли се закрепват към центроплана с помощта на шарнирни възлли. Механизацията на крилото се състои от трисекционни предкрилки и задкрилки, като има блокировка за пускането им при ъгли на стреловидност над 20?. Конзолите имат трисекционни интерсептори за управление по крен (на самолета няма елерони). Завъртането на конзолата на крилото се осъществява с помощта на електрохидравлическа система.
Фюзелажът е конструкция полу-монокок, усилен с надлъжни греди в областта на оварния отсек. В носовата част на фюзелажа е разположена РЛС, кабината на екипажа, разчетена за четирима души (командир на екипажа, помошник командир на екипажа, щурман-навигатор и щурман-оператор), отесеци за оборудване и нишата на предната стойка на колесника. Работните места на екипажа са снабдени с катапултни седалки КТ-1М. В средната част на фюзелажа са разположени горивните резервоари, нишите на основните стойки на колесника, товарния отсек и каналите на въздухозаборниците. В задната част на фюзелажа са разположени двигателите и спирачния парашут. Вертикалната опашна плоскост се състои от стабилизатор и кормило,като ъгълът на стрекловидността на кила е 57?. Хоризонталните стабилизатори са подвижни и имат ъгъл на стреловидност 59?.
Колесникът е с три стойки. Носовата стойка е с две колела и се прибира назад, а основните стойки са триосни с по шест колела. Прибират се в крилото и отчасти във фюзелажа. Колелата на основните стойки са с рзмери 1030х350, а на предната стойка – 1000х280.
Силовата установка включва два двуконтурни турбовентилаторни двигатели с форсажни камери НК-25; регулируеми многорежимни въздухозаборници с хоризонтални управляеми клинове и створки; спомогателна силова установка (ВСУ); горивна и маслена системи; система за управление и контрол работата на двигатлите. Максималната тяга с форсаж на двигателите е 25000 кгс, а на максимален режим – 14500 кгс. ВСУ ТА-6А осигурява запуск на двигателите на земята, захранване на бордната електрическа мрежа с променлив и постоянен ток на земята и в определени случаи при отказ във въздуха, захранване ан самолетните системи с въздух на земята, както и по време на полет при определени условия. Горивото се намира в резервоари, разположени в крилото, фюзелажа и вертикалния стабилизатор, като има и система за запълване с неутрален газ.
Цифровият пилотажно-навигационен комплекс на самолета с инерциална навигационна система осигурява: автоматично решаване на навигационни задачи; ръчен, полуавтоматичен и автоматичен режим на маршрутен полет в хоризонталната плоскост и заход за кацане; подаване на необходимата информация за автоматично извеждане на самолета в зададен район и определено време; подаване на необходимата информация, както за екипажа, така и за системите на комплекса.
Бомбардировачът е оборудван със средства за далечна и близка радионавигация (РСДН и РСБН), автоматичен радиокомпас, прицелно-навигационна РЛС тип ПНА, интегрирана с управлението на ракетата Х-22Н. Самолетът е снабден със система за ‘сляпо’ кацане, радиовисотомер за големи и малки височини. Комуникационното оборудване се състои от УКВ и КВ радиостанции и вътрешно устройство за комуникации между членовете на екипажа.
Ракетното въоръжение на Ту-22М3 се състои от една ракета (под фюзелажа) или две ракети (под крилото) Х-22Н /или МА/, като в определени случаи може да носи и до три УР от отзи тип. Ракетата е предназначена да унищожава големи морски и земни цели от разстояние 240-500 км. Стартовата маса на ракетата е 5900 кг, дължина 11.3 м и максимална скорост М=3. Допълнително бомбардировачът е въоръжен с хиперзвукова (М=5) ракета с малъг обсег, предназначена за унищожаване на стационарни наземни цели и РЛС. Шест ракети от този тип могат да се разположат във фюзелажа и още четири на външни точки на окачване под фюзелажа и крилото.
Бомбовото въоръжение се състои от конвенционални и ядрени свободнопадащи бомби с обща маса до 24 000 кг, разположени във фюзелажа (до 12 000 кг) и на четири точки на външно окачване с държатели МБДЗ-У9_502 (69 бомби ФАБ-250 или 8 ФАБ-1500). В перспектива се предвижда Ту-22М3 да бъде въоръжен с високоточни управляеми бомби, както и с нови крилати ракети за поразяваен на мосрски и наземни цели. Прицелването се извършва с помощта на РЛС и оптическия прицел с телевизионен канал.
Системите за самоотбрана включват комплекс за РЕП и автомати за пасивни смущения, както и 23 мм оръдие ГШ-23 със скорострелност до 4000 изстрела/мин, като стрелбата се управлява с помощта на телевизионен прицел и изчислителен блок ВБ-157А-5.

В рамките на програмата за конверсия и развитие на Ту-22М през втората половина на 90-те години в ОКБ се разглежда проект за свръхзвуков пътнически самолет (СПС) Ту-334 за 10-12 пасажери. Проучва се и възможността за създаване на базата на Ту-22М3 на самолет-носител на перспективна авиационно-космическа система (АКС). В тази област се работи по две направления. Първото е създаване на носители на базата на Ту-22М3 и Ту160 за оперативно извеждане в орбита на относително неголеми товари. Второто направление е разработване и летателни изпитания на експериментални комплекси за отработване на елементи от бъдещите хиперзвукови летателни апарати. Използването на Ту-160 като самолет-носител позволява да се изведе на ниска околоземна орбита полезен товар с маса до 1100-1300 кг. Тази идея е разработена доста подробно от ОКБ „Туполев” в рамките на проекта АКС „Бурлак”. Полезният товар, който може да се изведе, ако се използва като самолет-носител Ту-22М3 е 250-300 кг. Този вариант е считан за по-перспективен в сравнение с АКС „Бурлак” поради по-големия брой самолети Ту-22М, както и по-голяма летишна мрежа, на която може да се базира.
През последните години в света се появи тенденция за преход от тежките и скъпи многофункционални космически апарати (КА) към използването на малки КА, създавани на базата на последните достижения на микронизация на апаратурата на бордното оборудване на полезните товари и другите системи на КА. Благодарение на тази тенденция стойността на космическата техника, извеждана в орбита, намалява с 20-30% всяка година, а сроковете за създаване на нови КА намаляват от 8-10 години на 2-3, като разходите бързо се изплащат. В класа на малките КА ежегодно се извеждат до 20 апарата с маса до 250 кг. В този клас КА са със следното предназначение: КА на системите за мобилни комуникации (маса 40-250 кг); КА за дистанционно сондиране на Земята (маса 40-250 кг) и КА за изпитване на различни технологии и за нуждите на университетите (маса 10-150 кг).
Към настоящия момент основно средство за извеждане в орбита на малки КА продължават да бъдат еднократните ракети-носители със изстрелване от земята. Преходът към АКС и в частност на базата на Ту-22М3 ше позволи рязко да се намали цената и ще даде редица оперативно-тактически предимства. Според ОКБ „Туполев” авиационно-космически комплекс на базата на Ту-22М3 може да се създаде и доведе до практическа реализация и използване в рамките на 3-4години.
По второто направление на основа на самолета-носител Ту-22М3 може да се създаде летателно-експериментален комплекс за изследване на ускорителя на хиперзвукувата летяща лаборатория „Радуга-Д2”, разработка на ГосМКБ „Радуга”, който може да изведе експериментален апарта с ПВРД, работещ с въглеродно или криогенно гориво.

По чуждестранния печат
Николай ДИМОВ

http://topwar.ru/3812-zaoblachnyj-grom-samyj-bystryj-v-mire-bombardirovshhik-tu-22m3.html

В допълнение ще добавим сравнение на скоростните характеристики на Ту-22М3 и на някои свръхзвукови стратегичиски бомбардировачи, западно производство. Максималната скорост на бомбардировача Ту-22М3 е 2125 km/h на височина 11 000 m, но в конфигурация без пилони и външен товар. Скоростта на морското равнище достига 1100 km/h.
Масата на празния Ту-22М3 достига 54 тона, нормалната му излетна маса – 122 тона, а максималната излетна маса – 130 тона.
Друг свръхзвуков стратегически бомбардировач е френският Mirage IVA достига скорост 2338 km/h на височина 11 000 m и 1349 km/h на морското равнище. Скоростта на проникване до обекта на атака на пределно малка височине е 1913 km/h. Френският Mirage IVA обаче е значително по-лек от Ту-22М3 с максимална излетна маса едва 31,6 тона...
Свръхзвуковият стратегически бомбардировач FB-111A на General Dynamics достига почти същата скорост – 2124 km/h на 11 000 m. Американският самолет също е значително по-лек от Ту-22М3, като максималната му излетна маса достига 54,1 тона. Скоростта на FB-111A при проникване до обекта на атака на пределно малка височина е 1919 km/h.