Ще трябва да изминат поне девет години (до 1985 г.) след ескадрилите на USAF, за да дойде редът и на американската Въздушна Национална Гвардия (ANG) да получи първите си изтребители Eagle. Те ще заменят преди всичко изтребителите F-4C/D Phantom II на ANG.

Когато монтажните линии в завода на McDonnell Douglas в Сейнт Луис, щата Мисури, започват да произвеждат новите F-15C/D, предназначени за ескадрилите от предната линия на USAF, “няколкото” 355 F-15A и 57-те F-15B се оказват готови да започнат нов етап от своята кариера. Тези чисти прехващачи, доста добре са използвани, служейки за обучението на много пилоти и техници на авиобаза Люк под палещото слънце над щата Аризона. Към средата на 80-те години вече се очакват с нетърпение от “part timers” (както наричат Националната Гвардия), за да поемат мисията за въздушния суверенитет над територията на САЩ.

Националната Гвардия на САЩ (National Guard - NG)
Националната Гвардия, наследник на патриотичните милиции от войната за независимост, включва в състава си едно постоянно основно ядро от военни, но по-голямата част от NG са доброволци, упражняващи граждански професии, които служат през уикенда (за това и често ги наричат “week-end warriors”) или за определени периоди от време. В случай на необходимост тези т. нар. “part timers” (на половин работно време) могат да бъдат призовани под знамената и мобилизирани по силата на федерален контракт, за да бъдат изпратени на театъра на военни действия, но за ограничени периоди от време.

Преди обаче да навлезем в темата, ще трябва да припомним, че ескадрилите за ПВО, както на USAF, така и тези на тяхната ANG (мнозина от тях бъдещи оператори на F-15) преминават от Aerospace Defense Command (ADCOM) под командването на Tactical Air Command (TAC) на 1 октомври 1979 г., шест месеца преди разформирането на ADCOM. Ескадрили, групи и авиокрила (FIS, FIG и FIW от авиацията за ПВО) са преназначени съответно като тактически, за да получат префикс TF (Tactical Fighter) запазвайки мисията си на прехващачи. По-късно, след 15 март 1992 г., остават чисто и просто Fighter Squadron (FS), Fighter Group (FG) и Fighter Wing (FW). Два месеца и половина, по-късно, ТАС се реструктурира като Air Combat Command (АСС) под чието командване преминават изтребителните ескадрили, включително и тези на ANG. Накрая от 1 октомври 1995 г. вече не съществуват и FG, а изтребителните ескадрили (FS) вече минават директно под командването на изтребителните авиокрила (FW) дислоцирани на същите авиобази.

Авансът на “Cajuns”
Първата ескадрила от ANG, превъоръжена с Eagle e 122nd TFS от гвардията на щата Луизиана, наречена днес “Bayou Militia” – през 1985 г. обаче е по-известна с един не особено ласкав прякор и политически доста некоректен “Coonass Militia” – (“Coonass” доста съмнителна игра на думи между coon – енот, миеща мечка и на жаргон – чернокож. Лепнат на Cajuns, кажунците от Луизина, буквално означава “задник на енот”). В състава на 159th TFG, базирана на военноморската авиобаза Ню Орлийнз, нейната роля придобива тактически характер през 1970 г., когато е въоръжена с F-100D/F, заменени с F-4C/D от 1979 г. От друга страна 18-те F-15A и двата F-15B, които идват, за да поемат мисията от Phantom II, са най-старите машини от тези версии в експлоатация от USAF, тъй като са част от поръчката направена през финансовата година 1973/1974 г. Почти всички от тези 20 самолета идват от тренировъчното тактическо авиокрило – 405th TFTW на авиобазата Люк в щата Аризона и от палещото аризонско слънце не изглеждат в особено добро състояние. Техническият персонал на 122nd TFS жертва много време и усилия, за да възстанови по-приемливото им състояние. Някои от тези самолети са предоставени на Израел, веднага след излизането им от КВР. През 1991 г. техниците на ескадрилата трябва отново да се захванат здраво за работа с малко по-запазените F-15A използвани от 49th TFW от авиобаза Холоман в щата Ню Мексико. На “Bayou Militia” ще се наложи да изчака чак до 2007 г., когато ще получи по-модерни F-15C, но и те доста уморени от дългите години на експлоатация в 18th Wing на USAF на авиобаза Кадена, остров Окинава.
За четвърт век експлоатация 122nd FS губи поне три F-15A: 77-0117 на 12 юни 1993 г., следван от 75-0054 на 17 декември същата година след сблъсък във въздуха с един F-16 и 77-0120 – на 5 юни 1998 г. Всичките пилоти обаче успяват да се катапултират невредими.

Подемът
На авиобаза Добинс в щата Джорджия 128th TFS от 116th TFW получава първите си F-15A през юни 1986 г., почти три години след като е била въоръжена с F-4D. Тази нова ера трае само две години, обаче е белязана от загубата на два изтребителя Eagle. По време на учебен въздушен бой на 24 ноември 1987 г. пилотът на 75-0056 “закача” един F-16 близо до Уадли, малко селце в източната централна част на Алабама, но за щастие успява да се катапултира без проблеми. На 15 януари 1992 г. два изтребителя Eagle – 75-0071 и 75-0075 – се сблъскват над Гатлингбърг, щата Тенеси. Пилотът на първата машина се катапултира, докато другият успява да приземи своя изтребител, въпреки получените значителни повреди. През 1996 г. 128th FS сменя своите F-15 срещу Rockwell B-1B Lancer. После, през 2002 г., статутът на ескадрилата е променен и тя вече 128th Air Command and Control Squadron (ACCS) споделяйки експлоатацията на самолетите Northrop Grumman E-8C на 116th Air Control Wing (ACW) заедно с екипажите на редовна служба от 16th ACCS.
Единствената авиационна част на ANG тогава под командването на PACAF тази на гвардията на Хаваите – 199th TFS/154th TFG, която получава първите си Eagle през юни 1987 г. заменяйки своите F-4C. Превъоръжаването и постигането на боеготовност завършват през януари следващата година. От своята авиобаза Хикам (станала Joint Base Pearl Harbor – Hickam през 2010 г.). Хавай ANG (или HANG) продължава да осигурява въздушния суверенитет над архипелага като в същото време взема участие и в различни мисии в полза на USAF по света. Например бойни дежурства в Исландия или патрулни полети над Ирак по време на операциите “Northern Watch” и “Southern Watch” или в операция “Coronet Nighthawk”. От 1991 г. подразделения от ANG се пребазират в Панама на авиобазата Хауърд после в Кюрасао в холандските Антилски острови, да прехващат самолетите, транспортиращи дрога, излитащи от Колумбия. За 23 години HANG губи само един изтребител – F-15D, 78-0562, но пилотът излиза от инцидента напълно невредим. През 2010 г. HANG става единствената ескадрила от Националната гвардия, въоръжена с F-22A Raptor, като първите се приземяват на Хикам на 9 юли. Приковани на земята обаче след забраната за полети наложени на Raptor на 3 май 2011 г... те отново получават разрешение за полет.
На 1 април 1988 г. 101st TFS/102nd TFW от ANG на щата Масачузец (въоръжена с прехващачи F-106A/B от 16 години) завършва превъоръжаването си с F-15A/B. Активността на ескадрилата се оказва доста висока, тъй като авиобаза Отис се намира доста близо до въздушния коридор използван от бомбардировачите и патрулните самолети на съветските ВВС на път от СССР за Куба. Своя първи прехват 101st FIS изпълнява на 25 април 1975 г., когато пилоти на два от нейните F-106A идентифицират и ескортират два “Туполев” Ту-95 Bear приближаващи крайбрежието на САЩ. След разпадането на СССР тази активност обаче значително намалява.
На 11 септември 2001 г. два от изтребителите F-15 на Масачузец ANG се опитват да контрират терористичните атаки, които разрушават двете кули на Световния търговски център или WTC (World Trade Center). Шест години по-късно след закриването на авиобаза Отис, 102nd FW се трансформира на 102nd Intelligence Wing (без самолети). Изтребителите F-15C/D на 101st FS наследява другата ескадрила на Масачузец ANG – 131st FS/104th FW на Барнс Фийлд в щата, където заменят щурмовите А-10А в експлоатация от 1979 г.
Последната ескадрила от ANG, която още лети на F-4C е 123rd TFS/142nd TFG и започва да се превъоръжава с F-15A/B от 24 май 1989 г. Базирана в периферията на международната летище на Портланд, щата Орегон, нейната база се оказва през 2005 г. визирана в решенията на Комисията за закриване и разширяване на базите (BRAC), но доста силно лобиране успява да я спаси. Вместо да бъде разформирано 142nd FW, със 123rd FS, заменят своите Eagle (F-15A/B) за по-модерни F-15C/D, които идват от 18th FW от Кадена (Окинава). По лошо стечение на обстоятелствата на 26 юни 2007 г. майор Грегъри Янг загива със своя F-15C по време на симулиран въздушен бой на четирима пилоти от Орегон ANG и четирима резервисти от USMC. Майор Янг е единственият пилот от ANG на щата, загубил живота си с Eagle за малко повече от 20 години експлоатация.
В Сейнт Луис, щата Мисури, на Ламбърт Фийлд, още от 1931 г. се базира едно подразделение на ANG – по онова време 110th Observation Squadron (OS). Точно в Сейнт Луис обаче са изградени заводите на McDonnell Aircraft (после McDonnell Douglas Corporation - MDC, производителят на F-15 Eagle) и днес Boeing (след 1997 г.). Разбира се, съвсем логично е 110th FS/131st FW да бъде въоръжена с изтребители, произведени от другата страна на пистите на Ламбърт Фийлд... Първите са F-4C през 1979 г., после F-4E през 1985 г., следват ги F-15A/B през 1991 г. и накрая F-15C/D през 2004 г. За съжаление на “Бандата на Линдбърг” (този прякор произлиза от факта, че самият Чарлз Линдбърг също служи в ескадрилата, назначен през ноември 1925 г. още когато тя е 110th OS) комисията BRAC взема решение да изтегли нейните самолети от 131st FW и да прехвърли нейния персонал на авиобаза Уайтман в източната част на щата. Трансформирано в бомбардировъчно авиокрило (131st BW) и асоцирано към октивното 506th BW на USAF, това е единственото авиокрило от ANG, въоръжено с “невидимите” бомбардировачи Northrop B-2A. Авиобазата на Националната гвардия на международното летище Ламбърт Фийлд затваря врати през юни 2009 г.
По време на експлоатацията на Eagle от 110th FS е регистрирана загубата на четири самолета, но без човешки жертви: на 9 ноември 1995 г., след излизане от пистата на Уайтман е разрушен 76-0061; на 12 август 1999 76-0117 става жертва на сблъсък във въздуха със 77-0118, чийто пилот успява да го приземи; на 30 май 2007 г. 78-0571 изпада в свредел и се разбива; на 2 ноември 2007 г. прословутият инцидент, станал известен по цял свят, с 80-0034, който буквално се разпада в полет след скъсване на един лонжерон на крилото. След този сериозен инцидент USAF приковават на земята всички F-15A/B/C/D. Една доста задълбочена инспекция показва, че по време на производството още на монтажната линия определен брой от тези изтребители получават дефектни лонжерони. Дефектните лонжерони са заменени с огромни разходи, но не всички изтребители F-15 стават обект на такива модификации, тъй като прекалено “уморени” те излизат от регистрите и са бракувани.

Прехващачите F-15 в дати и цифри
• Първи полет: 27 юли 1972 г.
• Постъпване в експлоатация: 14 ноември 1974 г. в 555th TFTS/58th TFTW на авиобаза Люк.
• Производство (1200 самолета): 386 F-15A (от тях 20 изпитателни Cat. I и Cat. II и два TF-15A); 61 двуместни F-15B; 485 F-15C (от тях 43 F-15C+ Enhanced Eagle с радар APG-70, заедно с два F-15J за Япония); 104 двуместни F-15D (от тях 12 F-15DJ за Япония); 139 самолета F-15J сглобени по лиценз от Mitsubishi (плюс двата произведени от MDC в Сейнт Луис); 25 двуместни F-15DJ монтаж по лиценз в цеховете на Mitsubishi (заедно с 12-те произведени от MDC).
• Оператори: 499 F-15C/D в експлоатация от USAF; ANG в експлоатация 131 F-15A/B/C/D; Израел, Heyl Ha’Avir, доставени 49 F-15A, 18 F-15C, 10 F-15B и 14 F-15D; Япония, Сили за Самоотбрана-ВВС (JASDF), доставка и монтаж по лиценз общо 165 F-15J и 48 F-15DJ; Саудитска Арабия, кралски ВВС (RSAF) доставки на 86 F-15C и 27 F-15D (от тях 19 F-15C и четири F-15D, предадени от консервирания излишен брой Eagle на USAF).
• Въздушни победи (общо 97): 37 за USAF (34 през 1991 г. и четири през 1999 г.); 56 за Heyl Ha’Avir (в периода между 1979 и 1985 г.); четири за RSAF (две през 1983 г. и две през 1991 г.).
• Загуби (общо 137 до април 2010 г.): 111 за USAF (47 F-15A, шест F-15B, 53 F-15C и пет F-15D); девет за Heyl Ha’Avir (четири F-15A, два F-15B, един F-15C и два F-15D); седем за RSAF – всичките F-15C и десет за JASDF (седем F-15J и три F-15DJ).

Нови авиоескадрили от ANG, въоръжени с F-15
Когато и последните F-106A са изведени от експлоатация през 1988 г., някои тактически авиационни ескадрили летят на F-4D, все още относително подходящи за ролята на прехващачи, докато други получават F-16A/B, леки тактически изтребители, въоръжени само с едно оръдие и две ракети “въздух-въздух” AIM-9 Sidewinder. Тогава USAF предприемат в полза и разбира се за сметка на ANG една амбициозна програма за модернизация на тези Fighting Falcon от първо поколение. Тези от Block 15 стават обект на модернизация, която достига да стандарта на F-16ADF (Air Defense Fighter). Изборът на този изтребител обаче се оказва доста скъпо струваща грешка. От 13-те тактически изтребителни авиоескадрили, въоръжени с такива изтребители, шест накрая ги заменят с тактически (111th TFS на Тексас ANG, 119th TFS на Ню Джърси ANG, 134th TFS на Върмонт ANG, 179th TFS на Минесота, 166th TFS на Монтана и 194th TFS на Калифорния ANG), три се оказват въоръжени с С-130, една с КС-135 и друга с С-21.
До днес само две ескадрили преминават директно от F-16 ADF на F-15, докато други две се превъоръжават с F-16C/D. Между юни и октомври 1995 г., 194th FS на Флорида ANG, базирана в периферията на международното летище Джаксънвил, първа се отървава от своите F-16ADF в полза на F-15A/B модернизирани по програмата MSIP (Multi Stage Improvement Program). Модернизационният пакет MSIP включва по-добри системи за управление на стрелбата и за откриване и предупреждение от заплахи и позволява на първото поколение Eagle да използват по-модерните ракети AIM-120 AMRAAM, заедно и с по-модерните версии на Sidewinder. Всички F-15A/B от ескадрилите на ANG преминават модернизация по MSIP.
Друга модернизация, на която стават обект изтребителите Eagle на 159th FS е замяната на двигателите Pratt & Whitney F100-PW-100 с по-модерната им модификация F100-PW-220E. По-надеждните F100-PW-220E позволяват с минимални разходи да се повишат експлоатационните възможности, очаквайки по-нови F-15C/D излезли от експлоатация от ескадрилите на USAF от предна линия. Най-накрая дългоочакваните F-15C/D пристигат през 2009 г. от 390th FS от авиобазата Маунтин Хоум.
Липсата на кредитиране обаче значително забавя процеса за замяната на радара Raytheon APG-63 инсталиран при производството с новия APG-63(V)3 AESA (с активна електронно-сканираща антенна решетка). Освен опростената поддръжка и обслужване този радар е съвместим и с нашлемната целеуказваща система JHMCS и дава предимството на пилота да следи ваздущните цели и да ги обстрелва практически в целия ъглов диопазон на азимута и в същото време му осигурява информация за тактическата обстановка по време на въздушен бой. Икономическата криза в САЩ от своя страна ограничи производството на F-22 Raptor на 187 самолето (вместо планираните отначало 750) и за момента ограничава броя на модернизираните с нов радар изтребители F-15. Тези ограничения принуждават командването на ANG отначало да зачисли само по два F-15 AESA в ескадрила. Първият е предаден от Boeing на 159th FS на 12 април 2010 г. Изтребителите F-15 AESA дават и възможности на ANG да включи в мисиите си и тази за електронна война със специализиран контейнер на подфюзелажния пилон и в същото време ще запълни празнината след извеждането от експлоатация на EF-111A Raven.
С присъединяването на 159th FS в клуба F-15 National Guard Bureau (Главният щаб на Националната Гвардия) вземат решение, че вече е настъпило времето за сформиране на собствено подразделение за обучение и подготовка RTU (Replacement Training Unit). За целта 114th FS на Кингсли Фийлд, щата Орегон (114th TFTS е създадена през февруари 1984 г. за подготовка на пилотите за Phantom II, после и на тези за F-16ADF от ANG) предаставя своите F-16ADF 148th FS/162nd FW на Аризона ANG и през 1998 г. ги заменя с F-15A/B. По-късно след това ескадрилата получава и F-15C/D, разширявайки активността си като поема и подготовката на пилоти за изтребителите F-15C за редовните части на USAF. Преди тази мисия е била поверена на 325th FW от авиобаза Тайндал.
Последните пилоти преминали курс за преподготовка на F-15 при 114th FS са тези от 186th FS на Монтана ANG. Според директивите на BRAC активността на тази ескадрила, въоръжена с F-16C/D (базирана на международното летище Грейт Фолс) би трябвало да бъде замразена още през 2008 г., но тя успява да се снабди с изтребители F-15C/D предназначени първо за 119th FS (Ню Джърси ANG). Първите F-15C са предадени на ескадрилата през август 2008 г. и идват от 110th FS от Сейнт Луис. “Гардсмените” от “страната на голямото небе” (Big Sky Country – прякорът на щата Монтана) обаче нямат шанса и щастието да летят дълго време на Eagle. Главният щаб на USAF взема решението, че техните F-15C/D вместо да стоят край границата с Канада биха могли да бъдат от по-голяма полза на западния бряг в състава на 194th FS/114th FW на Калифорния ANG, базирана във Фрезно (в момента въоръжена с F-16C/D). Докато завърши превъоръжаването през първото полугодие на 2012 г., Грейт Фолс ще стане база на самолети Alenia C-27J Spartan за огромно разочарование на авиаторите от Монтана ANG! “Заровете все още не са хвърлени”. Eagle обаче е доста по-шумен от Fighting Falcon и влиянието върху околната среда на една агломерация от 500 000 жители, като Фрезно, подлежи на доста задълбочено проучване. От друга страна мнозина от старшите офицери на договор и заплата в 144th FW попадат в подозрение, че в рамките на отбраната на “Homeland” са получили добавки като офицери от USAF на активна служба. Дали е правомерно... само времето ще покаже!

Защита на родината
В ужасната утрин на 11 септември 2001 г., за да покрият цялото североизточно крайбрежие между щатите Мейн и Северна и Южна Каролина, на разположение са само два изтребителя F-15A от 101st FS на авиобаза Отис, които трябва да вземат участие в учение за ПВО вече планирано от доста време. В 8.38 часа заповедта за бойна тревога идва от главния оперативен щаб на Сектора за отбрана “Североизток” (NEADS) в Рома, щата Ню Йорк, в някогашната авиобаза Грифис. В 8.46 часа е подаден сигналът за излитане по тревога и шест минути по-късно двата изтребителя Eagle вече са в небето. В царящата бъркотия заради многото отвличания на граждански самолети и планираното за същата сутрин учение, шансовете за прехват на авиолайнерите, отвлечени от терористите са минимални. С риск да вкарат без предупреждение свръхзвукови изтребители в доста претовареното въздушно пространство, гражданските авиодиспечери дават инструкция на пилотите на двата F-15 да останат в зона на изчакване край Лонг Айланд. Дори в 9.03 часа, когато във втората кула на WTC се врязва авиолайнерът Boeing 767-222 (рег. N612UA) от полет No 137 на United Airlines.
Операцията за ПВО “Noble Eagle” започва четири дни след трагедията. От тогава F-15 и F-16 от ANG, както и изтребители от USAF и от US Navy, също поддържат 24-часово бойно дежурство, изпълнявайки патрулни полети над метрополията. В същото време други изтребители поддържат 10-минутна бойна готовност.
Изтребителите Eagle на Въздушната национална гвардия, разбира се, остават на разположение за изпълнение и на другите им рутинни мисии, без значение дали са в САЩ (където поемат изпълнението на мисията за ПВО, например над Хаваите, докато F-22 са приковани на земята под забрана за полет) или в Ирак и в Афганистан.
За 26 години само десет ескадрили на ANG са въоръжени с F-15 – без да се брои 194th FS, която ще бъде въоръжена с Eagle през тази – 2012 – година. Днес обаче са останали шест ескадрили: 114th и 123rd FS от ANG на щата Орегон; 122nd FS от ANG на щата Луизиана; 131st FS от ANG на щата Масачузец; 159th FS от ANG на щата Флорида и 186th FS от ANG на щата Монтана, които експлоатират F-15. Техните изтребители Eagle ще имат още много и хубави години пред себе си, тъй като няма достатъчно F-22 (още по-малко F-35), за да се изпълнят празнините за изпълнение на съответните мисии. Въпреки това тяхното извеждане от експлоатация, което се очертава след 2025 г. ще постави и ще отбележи края на изпълнението на мисии за въздушен суверенитет от Националната Гвардия.

Максим ГЕНОВ
Ползвана литература:
The United States Air National Guard, Ren? J. Francillon, Aerospace Publishing Ltd, 1993
Southern Warriors, Defenders of the Mississippi Delta, George Hall, Osprey Publishing Ltd, 1992