Максим ГЕНОВ, сп.Клуб КРИЛЕ
(Никоя част от този материал не може да се копира без съгласието на автора, освен ако не е за любителски цели, за контакти - 02 974 51 28)

Неуморният спасител на човешки живот през 60-те години, Huskie често се намесва както в непосредствена близост до пистите за излитане и кацане (ПИК), така и в дълбочина над джунглите на Виетнам.

Началото на НН-43 Huskie трябва да се търси в Kaman HTK-1, който US Navy и US Marines Corps започват да експлоатират от 1952 г. HTK-1 вече притежава уникалните характеристики на вертолетите разработени от аероинженер Чарълз Кейман още от 1947 г. Една от основните характеристики са двете кръстосващи се витла, като така отпада необходимостта от витло париращо въртящия момент. На този малък триместен вертолет е инсталиран бутален мотор Lycoming G-435 с мощност 240 к. с. Отначало се използва само като учебно-тренировъчна машина, но се включва и в мисии за медицинско-санитарна евакуация. US Navy го използва за наблюдение на подводници. Офериран е, но без успех, на US Army.
Kaman по-късно разработва по-големия K-600, на базата на HTK-1, който ще може да превозва четири-пет души, да изпълнява свързочни полети и да се използва като лек транспортен хеликоптер. Моторът му е буталния Continental R-975 с мощност 500 к. с., а по-късно отстъпва място на Pratt & Whitney R-1340-48, чиято мощност е 600 к. с. USMC правят поръчка за K-600, които получават с обозначението HOK-1, а US Navy получават своите като HUK-1 (по-късно тези обозначения са променени съответно на OH-43D и UH-43C).
Към K-600 проявяват интерес и от US Air Force за спасителен хеликоптер за екипажи на самолети претърпели авария както в непосредствена близост около авиобазите, така и в самите авиобази. Принципът на мисията им се състои в бърз транспорт на спасителен екип с противопожарни средства до съответното място на аварията. На този тип мисии американците дават наименованието Base Crash Rescue (BCR).
Kaman предлага друг вертолет “с произход” от K-600, който получава обозначението Н-43А. Всъщност той е идентичен с HOK-1, но със стандартното радиооборудване за USAF. Той изпълнява първия си полет през септември 1958 г., но серийното му производство е прекратено през 1959 г. с произведени само 18 машини – всички предадени на ТАС (Tactical Air Command).

Голямата иновация – газотурбинния двигател
После Kaman разработва K-600-3, който става стандартният H-43B Huskie. Голямата иновация обаче е инсталирането на газотурбинния двигател Lycoming T53-L-1B с мощност 825 к. с. – същият двигател се инсталира и на Bell UH-1 Huey, стандартния хеликоптер на US Army. Инсталирането на двигатела върху тавана на машината освобождава място в задната част, преди това заемано от буталния мотор. Тази нова конфигурация позволява, освен двамата пилоти, на борда да заемат място и десет пътници или един медик и четири носилки. В конфигурация за интервенция при катастрофи заедно в екипажа, заедно с пилотите, се включват двама спасители-пожарникари, а в специализираното оборудване – противопожарен контейнер FSK (Fire Suppression Kit) с тегло 450 kg, фиксиран под хеликоптера, на специална лебедка. FSK се състои от воден резервоар с обем 302 литра, контейнер с противопожарна пяна, бутилка с азот и пръскащо устройство. При интервенция срещу пожар може да се образува малко над 3028 литра въглеродна пяна, която дава време за непрекъснато действие от 54 s на пожарникарите, за обработване на останките в пламъци. Хеликоптерът застава пред огъня в режим на зависване, за да отвори пасаж за спасителите със струята на витлата си. Целият принцип на спасителната акция лежи на способностите за бърза намеса. Двигателят не се нуждае от предварително загряване и хеликоптерът може да излети по тревога за 30 s и още толкова са необходими за закачването на FSK. По-късно списъкът на аварийно-спасителното оборудване се разширява с подемна лебедка с товароподемност от 272 kg на десния борд на фюзелажа и с два фара за операции нощно време. На колелата на четирите стойки се поставят и мини-ски, наречени “мечешки лапи”, за да може хеликоптерът да се приземява на всякакви терени.
Вертолетът Н-43В притежава по-скоро скромни характеристики като скорост и радиус на действие. Крейсерската му скорост достига 175 km/h, но може да ускорява до 209 km/h, а радиусът на действие може да достигне 378 km. Машината впечатлява все пак своите екипажи със скороподемността си от 610 m/min и практически таван от 7620 m. Вертолетът бие и много световни рекорди за височина на полет: на 18 октомври 1961 г. един Н-43В от 3638th FTS (Flying Training Squadron) достига таван от 10 009 m.
През 1962 г., когато обозначенията в различните родове войски в САЩ се унифицират, Н-43 Huskie вече става НН-43, като префиксът “Н” се отнася за спасителен хеликоптер. Серийното производство на НН-43В достига 208 хеликоптера, от които 31 са предадени на някои съюзници на САЩ в рамките на програмата за военно съдействие МАР (Military Assistance Program): Бирма, Колумбия, Иран, Мароко, Пакистан и Тайланд.
НН-43В отстъпва място на монтажната линия на НН-43F, но въведените при него модификации издават, че той се разработва преди всичко по изискванията и критериите на войната във Виетнам. На използването на НН-43F в Югоизточна Азия ще отделим специално внимание.

“Pedro” в САЩ
Хеликоптерът Huskie постъпва в експлоатация през втората половина на 1959 г. На първо време хеликоптерите са разпределени в малки бройки – обикновено по два – на практика по всички авиобази на USAF в САЩ. Машините НН-43 с техните екипажи и спасителни екипи са поставени в подчинение на командването към което действат: на Тактическата авиация ТАС (Tactical Air Command); на авиацията на ПВО или ADC (Air Defense Command) и др. За осигуряване на по-ефективна координация обаче всички подразделения с Н-43 се групират под командването на Air Rescue Service (ARS), а самата служба ARS се намира директно на разположение на Military Air Transport Service (MATS).
Силуетът на хеликоптера Huskie бързо става обичайна гледка в близост до ПИК на американските авиобази и също така много бързо получава названието “Pedro”, което е и на вертолетите, ескортиращи самолетоносачите по време на катапултирането на самолети и кацане на палубата и са готови веднага да се намесят при необходимост. За илюстриране на важната роля на Н-43 ще споменем две дати: на 15 декември 1960 г. на ПИК на авиобаза Ларсън, щата Вашингтон, целият екипаж на бомбардировач Boeing B-52D е спасен от пламъците при инцидент с машината; на 21 октомври 1961 г. пилотът на изтребител F-105, претърпял сериозен инцидент на авиобаза Сеймър Джонсън, щата Северна Каролина, е измъкнат от пламъците за по малко от две минути, благодарение на навременната и бърза интервенция на един Н-43.
Хеликоптерите Huskie изпълняват и други мисии. На Кейп Канаверал те изпълняват различни задачи за оказване на съдействие и логистична поддръжка на персонала по време на стартовете на балистичните ракети. Често се ангажират и за изпълнение на мисии около авиобазите в полза на гражданските власти и институциите. Подразделения, въоръжени с такива вертолети и базирани около Скалистите планини, регулярно изпълняват мисии за издирване на туристи или алпинисти в опасност в планината.
От януари 1970 г. всички НН-43, базирани в САЩ, са групирани в 39th AR&RW (Aerospace Recovery and Rescue Wing) на авиобаза Еглин във Флорида. Регулярно обаче се пребазират и по други авиобази като Холоман в Ню Мексико, Маунтин Хоум в Айдахо и Платсбърг в щата Ню Йорк. Последните Н-43 базирани в САЩ, напускат авиобаза Платсбърг през септември 1973 г.

Пребазиране в Европа още от 1963 г.
От 1963 г. американците започват да пребазират НН-43 по своите авиобази в Европа, за да изпълняват същите мисии като тези в САЩ. Един или два вертолета “Pedro” на авиобаза, като в Европа подразделенията им са 15. В Европа хеликоптерът Huskie демонстрира своята ефективност по време на Аеросалона на Бурже през 1965 г., когато с намесата си един НН-43В спасява двама от тримата членове на екипажа на бомбардировача Convair B-58 Hustler, който току-що се е разбил на ПИК след демонстрационен полет.
Авиопаркът от 1970 г. все още наброява 18 хеликоптера НН-43В на пет авиобази във Великобритания (Алкънбъри, Ъпър Хейфорд, Лейкънхийд, Уедърфийлд и Уудбридж), три в Германия (Битбург, Рамщайн и Хан), една в Испания (Торехон) и последната е в Италия (Авиано). Всички изпълняват различни мисии в състава на 40th AR&RW, чието командване се намира в Рамщайн. Хеликоптерите на 40th AR&RW регулярно се пребазират във Франция за постоянни срокове от време по авиобазите Лаон и Тул-Розиер в периода 1963-1966 г. Вертолетите Huskie придружават авиоескадрилите и по време на военни маневри, като през 1963 г. по време на операция Big Lift, когато ескадрила с F-100D/F се пребазира на авиобаза Фалсбург. През същата година друго подразделение с НН-43В се пребазира на авиабаза Шомон във Франция, докато там завърши попълването на състава на 366th TFW, въоръжено с F-84F. През 1965 г. вертолети НН-43В могат да се видят и на авиобаза Шамбле, чиято задача е оказването на съдействие на екипажите на Douglas E/RB-66, дошли от Тул преди полета за завръщането им в САЩ.
Всичките НН-43 Huskie напускат Европа през 1973 г., докато последните произведени машини все още участват в операциите в Югоизточна Азия.

HH-43B/F във Виетнам
В началото на 60-те години операциите за издирването и спасяването на американските екипажи, свалени на вражеска териория, си остават огромния проблем на US Air Force по време на войната в Югоизточна Азия. Проблемът обаче е съвсем прост: остра необходимост от хеликоптер за изпълнение на тази мисия, но USAF не разполагат с такъв. Разглеждайки списъка но хеликоптерите, които веднага са на разположение, изборът пада върху НН-43В и неговите опитни екипажи. Той обаче се явява само като временно решение, тъй като се очаква един по-добре адаптиран вертолет – Sikorsky S-61R.
При изпълнението на тази трудна и опасна мисия Huskie не получава особено добри оценки. Той е прекалено уязвим и бавен с малка автономност. На Kaman все пак е изпратен списък с някои критерии и изисквания, уточняващи модификациите искани от USAF за използване във вражеска среда на действие. Така се появява и HH-43F. На тази нова версия се инсталира газотурбинният двигател Lycoming T53-L-11A с мощност 1225 к. с., но дефорсиран с 400 к. с., за да достигне мощността от 825 к. с. на T53-L-1B. Инсталиран е и самозапушващ се горивен резервоар с обем 1330 литра, за да се повиши радиусът на действие. Защитата на екипажа и двигателя от обстрел включва инсталирането на бронепластини съответно на седалките и на капота на двигателя. Дори се предвижда и въоръжение – една картечница М-60, но инсталирането на лафета е измайсторено на място от техниците, а не от производителя.
От своя страна производителят Kaman добавя т. нар. “jungle penetrator” (устройство за закачване с тежка метална част в края на въжето), за да може да прониква през клоните, когато на борда трябва да бъдат изтегляни хора паднали под дебелата растителна покривка на виетнамската джунгла.
Първите две машини от новата версия “F” са предадени на 25 септември 1964 г. Kaman произвежда 31 хеликоптера HH-43F и доработва до този стандарт осем НН-43В.

Хеликоптерът-спасител
След пристигането им в Югоизточна Азия хеликоптерите НН-43В/F са изпратени по авиобазите Да Нанг, Биен Хоа и Плейку в Южен Виетнам и после в Тайланд по авиобазите Накхон Фаном (“Naked Fanny” в жаргона на американските авиатори), Такхли и Корат. През август 1969 г. официалният журнал на USAF – Airman представя гамата от мисии, поверени за изпълнение на тези хеликоптери: оказване на помощ на екипажите при инциденти по авиобазите, но преди всичко измъкване на свалените американски пилоти от сърцето на Северен Виетнам, на разстояния до 90 km от околностите на Ханой. За повишаване на далечината на полет в отделението за пътници са инсталирани горивни резервоари с обем от 140 литра. Тези резервоари захранват двигателя но горивото се изпомпва с ръчни помпи. В статията на Airman обаче се премълчава (заради “Defense Secret” по онова време), че НН-43В/F отиват в състава на подразделения в предни оперативни зони FOL (Forward Operating Locations) или “LS” (Lima Sites) – случайни терени в Южен Виетнам в близост до границата със Северен Витнам и дори зони в Лаос под контрола на американците, за да се доближат повече до местата, където ще ги очакват свалените американски авиатори.
НН-43В/F могат да се ползват също така и от ескорта на Douglas A-1 Skyraider. Издирването на американските екипажи свалени на вражеска територия обаче се оказва доста опасно.

Свален над Северен Виетнам
На 23 юни 1965 г. майор Робърт Уилсън от 357th TFS/355th TFW, базирано на Такхли, е на бойна мисия с F-105D (62-4329) над югозападната част на Северен Виетнам, когато започват да го обстрелват от земята. Машината е тежко засегната, майор Уилсън успява да овладее управлението, но не му се подчинява и отказва да набере височина, за да прескочи изпречилия се хребет. Единственият избор, който остава на Уилсън е да се катапултира над гъстата зелена растителност на виетнамската джунгла. Не след дълго той се оказва увиснал на едно дърво, люлеейки се почти на 40 m над земята. Използвайки инерцията на тялото си Уилсън успява да се вкопчи в дървото, да пререже въжетата на папашута и да се спусне по ствола до земята. За щастие той намира индивидуалния си спасителен пакет, в който е аварийната радиостанция AN/URC-II. В случая на Уилсън тя е най-ценното в спасителния му пакет. Един от най-важните компоненти в една операция за спасяването на пилот, свален на вражеска територия, AN/ARC-II излъчва в комбинация гласови и звукови сигнали. Сигналите на Уилсън са засечени от един НС-54 Skymaster и екипажът му веднага насочва звено от четири А-1Н Skyraider от “Naked Fanny”. Пилотите на тези самолети (Sandy в жаргона на американските пилоти) забелязват парашута на Уилсън, но няма визуален контакт с противникови войски наоколо. Ако врагът се опита да достигне сваления американски пилот, Sandy разполагат с четири 20 mm оръдия и с бомби с калибър 227 kg, за да осуетят всякакви подобни опити. От друга страна всяка мисия на тези пилоти крие висок риск и големи опасности, тъй като те често са принудени да водят бой на височини, бръснейк почти върховете на короните на дърветата и дори един изстрел от противника на земята би могъл да се окаже фатален...
Не за първи път “късокракият” НН-43В/F Huskie доказва, че е способен да изпълнява опасни мисии за измъкване и спасяване на американски пилоти, свалени дълбоко в тила на противника в Северен Виетнам. Почти час след катапултирането на Уилсън, един НН-43B/F излита от FOL в Лаос и екипажът му е насочван по радиото от НС-54, от пилотите на А-1Н и от самия Уилсън. Големи усилия костват на параспасителите (PJ) да измъкнат майор Уилсън от гъстата растителност на виетнамската джунгла. Вече на борда на хеликоптера, едва ли някой друг освен Уилсън ще полива тази успешна мисия на Huskie (... и ще трябва да плаща питиетата) в клуба на офицерите на авиобаза “Naked Fanny”.
На 20 септември 1965 г. пилот на F-105 се катапултира над Лаос на връщане от мисия над Северен Виетнам. Два хеликоптера Huskie веднага се отправят към мястото от секретна “LS”, за да измъкнат американския пилот. Той е качен на първия вертолет, но машината е засегната от противниковия обстрел и се разбива в гората. Екипажът на втория хеликоптер прави опит за оказване на помощ на оцелелите, но е подложен още по-интензивен обстрел. Той е принуден да направи обратен завой. Втори екип с вертолет Huskie, воден от един тежко въоръжен Skyraider, се връща на мястото, но там не открива никой. Пилотът на сваления хеликоптер прекарва седем години в плен в Северен Виетнам, а вторият пилот е заловен от Патет Лао (лаоското комунистическо движение) и умира в плен.
Докато въздушните удари в рамките на операция Rolling Thunder продължават спешно нараства и необходимостта от повишаване на ефективността на мисиите за издирване и спасяване на свалените американски авиатори (C-SAR) над Северен Виетнам. Според приетите планове към Kaman HH-43B/F Huskie трябва да се присъединят (по-късно и да ги заменят) вертолети с повишени товароподемност и радиус на действие. Към края на 1965 г. числеността на НН-43В/F в Югоизточна Азия все още достига 25 машини, докато през същата тази година на авиобаза “Naked Fanny” пристигат и първите два Sikorsky CH-3C “Jolly Green Giant”, които ще наследят Huskie в изпълнението на тези опасни мисии. Заедно с тях в тези мисии се включват и транспортни HC-130 Hercules, наречени King Birds в качеството си на летящи командни пунктове, заменяйки HU-16 Albatross и HC-54 Skymaster. Със самолетите и особено хеликоптерите с по-големи възможности като товароподемност и радиус на действие за пръв път американските авиатори могат да разчитат на по-големи шансове за спасяване, ако бъдат свалени над северновиетнамска територия.
Въпреки това НН-43В/F не остават без работа. Те продължават да мисията си за ездирване и спасяване като се намесват както в полза на US Army, така и на патрулните катери на US Navy по Меконг. Понякога постъпват и искания за намеса в помощ на южновиетнамската армия и на цивилното население.
Една красноречива характеристика съставена през 1980 г. от Офиса за история на USAF в доклада Search and Rescue in Southeast Asia (Издирване и спасяване в Югоизточна Азия) пояснява, че НН-43В/F Huskie спасяват живота на много повече хора, отколкото всички хеликоптери взети заедно в този конфликт. За периода 1966-1969 г. официалните статистики сочат, че НН-43В/F спасяват 833 души, от които “само” 306 авиатори – доказателство за универсалността на техните интервенции.
От 1970 г. вертолетите Huskie вече се базират преди всичко в Тайланд (два НН-43F са предоставени на тайландските ВВС). Хеликоптерите HH-43B/F са репатрирани в САЩ, когато наследниците им СН-3С започват да пристигат по-масово в Югоизточна Азия. Така по време на широкомащабните въздушни операции за пролетната офанзива през 1972 г. само два екипажа са били спасени от вертолетите Huskie срещу десетина от “Jolly Green Giant”.
През декември 1972 г. само два HH-43F са базирани в Южен Виетнам, на авиобаза Да Нанг. През януари 1973 г., когато американците прекратяват въздушните операции, базираните в Тайланд HH-43B/F са 14: само четири HH-43F все още осигуряват изпърнението на мисиите за издирване и спасяване от авиобазите Удорн и У-Тапао, когато USAF напускат страната през 1975 г. Последният полет за хеликоптер Huskie на USAF в небето на Югоизточна Азия изпълнява HH-43F с рег. номер 64-17559 на 20 септември от авиобаза Удорн.
Десет хеликоптера (от тях и един ОН-43) са запазени и изложени в различни музеи на територията на САЩ – в знак на признателност към малкия “костелив” и универсален летящ самарянин.
Максим ГЕНОВ

Основни ЛТХ на вертолет Kaman HH-43B/F Huskie

Дължина (на фюзелажа) 7,67 m
Височина 4,76 m
Диаметър на едното витло 14,33 m
Маса празен 2029 kg
Нормална маса 3992 kg
Максимална маса 4154 kg
Двигател 1 x Lycoming T53-L-1B (HH-43B) с мощност 825 к. с.
1 x Lycoming T53-L-11A (HH-43F) с мощност 1225 к. с., дефорсиран до 825 к. с.
Крейсерска скорост 175 km/h
Максимална скорост 209 km/h
Максимален практически таван 7620 m
Скороподемност 610 m/min
Маса на товара (заедно с този на подфюзелажната лебедка) 1762 kg