standartnews.com

Понякога усещам, че губя контрол над онова, което се опитвам да представям във "Всяка неделя". Преди години това изобщо не беше възможно - но пък тогава нямаше толкова лъжци или поне политиците не рискуваха лекомислено да се упрекват един друг, че са лъжци.

В неделя в "Горещият стол" ми гостува земеделският министър Найденов - качих го на прословутата несебърска дюна и се опитах спокойно да разбера, кой е крив и кой е прав в тази история.

Найденов не е вчерашен и си беше научил добре урока: оказа се, че несебърската афера е нищо в сравнение с една друга - доста по на север, край Камчия, и доста по-тлъста. Аз съм си по начало недоверчив, но сега още по-внимателно се вгледах в документа, който носеше министърът - и да, нямаше грешка, там се мъдреше и името на приятелката на Станишев - Моника Янова, омотано в някакви 140 декара, които сега се продавали за 5 милиона евро (и това показа министърът), пък по-рано стрували не знам колко си, и пр., и пр. Подобни дивотии бързо ми доскучават, но сега реших да бъда по-търпелив. Министърът вадеше документ след документ, но аз вече си мислех за нещо друго, което е далеч по-важно.

Но преди това да направя една уговорка. В няколко дописки в различните си вестникарски рубрики споменавам Моника - и сега трябва да кажа, че не изпитвам дори минимална враждебност към нея. С баща й, който беше добър сатиричен автор и много забавен човек, се сприятелихме в телевизията към края на 80-те години и от време на време го канех в предаването си. А пък Моника каза наскоро, че се е учила от мен на журналистически занаят, каквото и да означава това - и тия две обстоятелства са достатъчни, за да ме направят крайно внимателен към нея. Но бедата е в това, че тя сега е "жената до Станишев" и покрай нея е неизбежно човек да се сеща и за него (или обратното) - а пък още по-неизбежно е, когато ден след предаването той нарече Найденов лъжец.

Не понасям този български политически водевил: единият носи документ, който изглежда изряден, а другият го нарича лъжец! Ако го беше нарекъл фалшификатор, все можеше да се преглътне - но той го нарича лъжец. Ужасни са тия отношения, нашите първенци дори и Космоса да управляват, все ще излъчват нещо провинциално и това няма край, а пък го правят и много нахално.

Лъжец? Как така? Напоследък Станишев, изглежда, не е на себе си, тръгнал е на "Бой последен", и вече ръси неща, които са извън мярката. В същата емисия (13 януари) разговарях с евродепутата Андрей Ковачев, който е от хората на Бойко - той пък бил хулиган, пак според Станишев. Разминали се в ТВ 7 и Станишев срязал депутатката си Йотова, която току-що била приключила някакъв дебат с Ковачев. "Защо се занимаваш с този дребен хулиган?" - рекъл й той.

Десетина дни са минали оттогава, но Ковачев продължаваше да се чуди защо е наречен "дребен хулиган", въртях го на шиш оттук-оттам - нямаше никакво обяснение.

Разминава се с шефа на европейските социалисти, а онзи му казва, че е хулиган. Това не само е неприлично и непонятно, това направо е налудно - какъв е този европейски социализъм, мама му стара, се питам и досега.

Да са се карали за жени - не са, да са делили нещо друго - "Не, не сме!" - твърдеше Ковачев, горкият нямаше никакво обяснение.

Това са истории и нрави от едновремешните кръчми край "Сточна гара", където се черпеха хамалите. Но дори и един хамалин ще даде някакво обяснение, когато нарече свой колега тъпанар или нещо от този род. Хулиган! Представяте ли си какво се случва с политическия език у нас. Той си беше хамалски в първите една-две години след преврата през 1989 година, но сетне се успокои - голямото лапане от приватизации и други далавери го направи по-кротък. Когато устата ти е пълна, не ти е нужно да се джавкаш с опонента си. Казваш му: "Лапай и ти, тъпако, и мълчи!" И продължаваш нататък.

Питах наивно Ковачев, възможно ли е подобно нещо да се случи например в Европейския парламент - и той чистосърдечно разказа, как лидерът на крайнодесните в Англия нарекъл Ромпой "парцал", дори "мокър парцал". Това донейде ме успокои и си казах, че към нас явно идва някаква епидемия - и то точно оттам, откъдето сме очаквали само мириса на "Шанел".

Можем отделно да размишляваме, кое е по-обидно - "хулиган" или "парцал", но англичанинът все пак бил обяснил мотивите си, след като се изрепчил. Ами Станишев?

Той пък никога няма да го направи, това вече е новият му стил,той прие на доверие езика на Бойко и започна все повече да огрубява своя. Но има хора, на които това им отива, и други, на които съвсем не им отива, те дори стават смешни, когато станат по-цинични. Навремето покойният Джагаров, който беше забележителен поет и още по-ярък човек, имаше навика да ругае на "вяра" - но това звучеше приемливо в неговата уста, понеже беше могъщ характер. Седяхме една късна вечер в ресторанта на писателите с Дора Габе - покрай Мишо Берберов от време на време се виждах с нея, и тя изведнъж рече: "Георги влиза, нали?"

И беше точно така - по стръмните стълби слизаше Джагаров, а тя беше усетила мъжката му сила дори без да го види.

Какво да усетим обаче сега, когато Станишев казва за някого, че е хулиган, а за друг, който му навира документи в очите - лъжец? Сила? Каква сила?

"Да ти имам вярата!" - би казал Джагаров, макар че думата "имам" е от мен, той използваше друга, доста по-колоритна.

"Лъжец", "хулиган" - какво следва, о, родна реч, омайна, сладка?

Разчоплих по-пространно скоро придобитата вербална храброст на Станишев, защото съм изненадан от лекотата и апатията, с която медиите приемат тия неща. След предаването прегледах вестниците и по-авторитетни сайтове. И стигнах до няколко забавни извода. Интервюто ми с Найденов бе цитирано навсякъде, но, забележете - в няколко медии, които минават за по-сериозни, изобщо не бяха споменали за камчийската авантюра на Моника. Обаче и те, и другите, които пък бяха акцентирали върху този любопитен факт, са на хранилка в земеделското министерство! Найденов е човекът, който е раздал досега към 25 милиона европари на всевъзможни медии. Няма обяснение за това разномислие освен едно - и то е, че Моника може би наистина притежава онази скрита сила, за която спомена Бойко пак във "Всяка неделя". Вероятно си спомняте думите му, той каза: "Тя (Моника) е много по-опасен противник от Станишев, истинският контрол на медиите е от нея." Сигурно е случайност, че след това Станишев рязко радикализира езика си.

Но какво да правим ние всъщност - да говоря за себе си, вие сте лесни - единият ти показва документи, а другият го нарича "лъжец" и продължава напред към сияйните върхове на европейския социализъм, който се кани скоро отново да ви натресе.

Популярният вариант е да си замълча като мнозина други или да разговарям с бебето на Моника, или пък да пия кафе с нея, да си спомним за татко й и други лигавщини, с които се задоволяват повечето от хората, които се препитават от телевизия. Едно следобедно чаепитие - и хайде, всеки по пътя си.

Двамата - Моника и Найденов - никога няма да седнат един до друг и ще продължават дистанционно да се дърлят, макар че възможно е и Моника да е взела доста парици от министерството на Найденов.

А онова, което съвсем ме озадачи, бе твърдението на едно издание, че това са "стари работи" - онези 144 декара били известни още от 2010 година, така че да гледаме към сегашната разправия за дюните в Несебър, а на другото - майната му.

Ето го проблема - винаги се вглеждаме само в онова, което е току под носа ни, то ни интересува, другото го натикваме под миндера, защото е "стара история", тури й пепел. Това трябва да пише на фасадата на българския парламент: "Тури му пепел!"

Подобно отношение към миналото, а всъщност и към публиката, е направо отчайващо.

Разбира се, и министър Найденов може да бъде запитан, защо едва сега, след разправията за несебърските дюни, вади камчийската история. Вади я, както опитен фокусник вади живо зайче от празния си цилиндър: "Олле, ето го зайчето! Радвайте се, будали такива!" И колко още зайчета има в резерв Найденов - и колко още нови думи ще извади от резервния си (хамалски) език Станишев?

А пък ако Найденов е наистина лъжец, както твърди Станишев, това означава, че на ГЕРБ са им останали малко ходове, и то неособено ефикасни. Наблюдавах го обаче внимателно в студиото и съм сигурен, че това не е човек, който ще рискува наивно. Това е добре премислен отговор, макар че се пръква едва сега.

Фокуснико, извади и другите зайчета!

Наблюдавах внимателно и двама други свои гости в същото предаване, и съвсем се отчаях, но по друга причина. Те ми харесаха от една дискусия в "Стандарт" и реших да ги поканя и аз. Тази симбиоза между телевизия и вестник е много плодотворна, още от края на 70-те години доста издания отпечатваха системно интервютата от предаването ми, по-късно големият български вестникар и изследовател на печата проф. Филип Панайотов дори направи специална притурка "Всяка неделя" в много ценения вестник "АБВ", на който беше главен редактор. Сега подобно нещо изобщо не може да се случи - толкова безсъдържателно е словото по телевизията. Но както и да е, това е друга тема.

Хората от полемиката в "Стандарт" бяха Владимир Уручев, който е бил главен инженер на централата в Козлодуй, и Станислав Георгиев, изпълнителен секретар на БУЛАТОМ. Единият е евродепутат от ГЕРБ, а другият е по-близо до позицията на социалистите, но това изобщо не им личеше, нямаше партийност в думите им. Личеше друго: и двамата бяха в някаква лесно доловима резигнация - истински специалисти, които обаче разбират, че референдумът за "Белене" е ялова работа. Имат си своите солидни аргументи, не боравят с празни политически брътвежи - но са наясно, че съображенията им няма как да се пресекат в полето на едно изначално безнадеждно допитване. Те не се наричаха "лъжец" или "хулиган", това няма как да се превърти в съзнанието на истински специалисти, каквито са те.

Ако Станишев имаше тяхната класа и техния опит, или дори какъвто и да е опит, извън българското партийно нищоправене, той нямаше да нарече Найденов "лъжец", а щеше да дойде и да го изкорми - но с документи и факти.