pressadaily.bg

Земеделският министър Найденов беше чакал да се разгадае мистерията с дюните край Несебър. Всъщност мистерия няма. Дюни няма. Няма и брегова ивица от Дуранкулак до Резово. България не граничи с Черно море, а с частни бетонни селища. Няма и планини като Витоша, Рила, Пирин... Има хотелски комплекси, кебапчийници и чалгаджийници.

Лесно е за обяснение. Години наред българи и чужди туристи са се разхлаждали в морето и след това от гащите им са падали песъчинки. Насъбрал се е доста пясък, но това не са дюни. Някои от туристите, без да си вземат душ, са се прибирали по родните места и песъчинките са падали къде ли не. Така са се образували т.нар. планини. За образуването им е спомогнала и стара българска традиция - „голям камък хвърли, голяма дума не казвай“. И така, вместо да говори, българинът вземал по един камък и го хвърлял мълчаливо връз другите...

От тези прастари времена ни е останал и навикът да си изхвърляме боклуците там, където някой друг вече го е направил преди нас. След време те ще бъдат обявени за газови находища и всеки ще има възможност да си черпи от тях безпрепятствено. На принципа „държавата не може да откаже, когато някой пожелае да си купи парцел от държавния горски фонд“. Само трябвало да се спазят процедурите.

В този държавен горски фонд са включени всевъзможни образувания, които погрешно са наричани от неосведомените като: дюни, планини, плажове и пр. Това, което ние наричаме „процедурите“, други народи го наричат „корупция“. Но така както ние нямаме дюни и планини, нямаме и корупция.

Да спазиш процедурите, означава да изкажеш благодарност към хората. Към държавните чиновници - министри, кметове, главни архитекти, началници в службици, отговарящи за строителството, екологията и др. Воден от доброто си възпитание, правиш подаръци на всеки един по веригата, те си слагат подписите и печатчетата под нещо като благодарствени писма към теб и така събираш необходимата документация, с което спазваш процедурите.

Тия всичките неща ги обяснявам не за друго, ами за да облекча чужденците, да не се чудят какво става в България. Нека се запознаят с нашите разбирания и процедури. И да престанат несправедливо да ни обвиняват заради традициите ни. Холандците, като ходят с дървените си налъми, сочим ли ги с пръст? Италианците, като ядат пици, ние хокаме ли ги, че това са пърленки с нещо си отгоре? Англичаните пък сядат от погрешната страна в автомобилите си и шофират в насрещното платно. Но ние си мълчим, не ги критикуваме, нали.

Разбираме ги, такива са си хората. Какво да ги правиш? Е, крайно време е и нас да ни разберат. Такива сме си.

*Авторът е популярен блогър. Текстът е специално за „Преса“. Заглавието е на редакцията.

(в. Преса, печатно издание, брой от 356 от 06 януари 2013)