"Алфа Рисърч": Разликата между ГЕРБ и БСП нищожна- 20.9% срещу 18.5%

22.01.2013 12:42; 24 часа онлайн

Намалява дистанцията между двете водещи политически сили ГЕРБ и БСП - 20.9% срещу 18.5%. Спрямо септември ГЕРБ бележи лек спад (от 0.5 %), докато проектът на БСП за ядрен референдум увеличава симпатизантите й и тя успява да увеличи подкрепата си с 2%. Това стана ясно от националното представителното проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 12 - 17 януари.

Интервюрани са общо 1023 души.

Четири партии се очертават като сигурни участници в следващия парламент - ГЕРБ (20.9%), БСП (18.5%), Движение България на гражданите (5.6%) и ДПС (5.4%). Други четири политически сили са на рисково разстояние от 4%-вата изборна бариера. Малко над бариерата би бил действителният вот за Синята коалиция и Атака-ВМРО, ако изборите бяха днес. Малко под бариерата, но с потенциал да я атакуват, са СДС и НФСБ на собственика на СКАТ Валери Симеонов. Към момента не може да се изключи както вариантът, че тези партии ще влязат в 42-то Народно събрание, така и вариантът, че ще останат под чертата.

Движение България на Гражданите запазва добрите си позиции в електоралните нагласи (5.6%) и високи шансове за парламентарно представителство. Новата партия, заедно с ДПС (5.4%) са практически единствените сигурни участници в следващия парламент извън основните конкуренти ГЕРБ и БСП.

Дисперсията на останалата част от политическия спектър е прекалено голяма, за да позволи открояването на по-ясни тенденции. Сходна, но все още спорна по отношение на шанса за парламентарно представителство, е обществената тежест на традиционните десни партии и националистите. Активните, макар и противоположни позиции, които заемат по Референдума за ядрената енергетика, мобилизира симпатизантите на Синята коалиция, Атака и ВМРО. С подкрепа между 2.8 и 3% от всички избиратели, двете потенциални коалиции биха постигнали малко над 4%-та бариера от действителните гласове в урните. Равна подкрепа (по 1.6%) имат СДС и НФСБ на Валери Симеонов, но докато първата е в процес на спад, то втората - на ръст. За момента те остават „под чертата", но при евентуални коалиции или мобилизация, биха могли и да преминат 4-те процента. Под 1% събират останалите националистически партии, РЗС, НДСВ, Лидер, Зелените.

При хипотеза четири партии в парламента, тежестта на първите две ще е достатъчно голяма, за да състави правителство в коалиция с една от по-малките. При шест-седем партиен парламент, коалиционната формула би била много по-широка и респективно, политически много по-размита. Доближаването на ГЕРБ и БСП и на няколко партии до 4%-та бариера, оформя две главни оси на напрежение в оставащите до изборите месеци: 1/за първото място и 2/ за прескачане на бариерата, които технологично могат да зависят дори от няколко хиляди гласа. Освен до високо напрежение, това разположение на силите води и до голяма степен на неопределеност не само за състава на бъдещия парламент, но и за възможните управленски формули в него.

Песимистичните оценки и очаквания за икономиката на страната и личните финанси и поредицата от скандали, които засегнаха управляващото мнозинство през последните месеци, са в основата на продължаващия плавен спад в оценките за работата на правителството, министрите и премиера.
Най-високо неодобрение срещат начина на избор на членове на Конституционния съд (скандалите Марковска и Гугушева), строежите върху несебърските дюни и защитени територии по Черноморието, данъка върху лихвите по депозитите и задължителното предучилищно образование на 4 годишните.

Като последователна и положителна мярка се оценява най-вече запазването на забраната за пушене на закрити обществени места. Отсъствието през периода на последователни политики, които да печелят доверие и да мобилизират привърженици, ерозира твърдостта на подкрепата за ГЕРБ и поставя в опасна близост реакциите на привържениците на управляващите с тези на техните опоненти.