otbrana.com

Стотици почитатели събраха книгите на генерал-майор от резерва Ангел Марин „Рапорт” и „Вицепрезидентът”. Представянето бе тази вечер в ЦВК. Мотото на написаното е „Помни, че имаш достойнство!”, каза в началото директорът на издателство „Захарий Стоянов” Иван Гранитски.

Според професор д-р Васил Проданов през последните години някои бяха смачкани от историята, а други се опитваха да я правят. Генерал Марин бе от вторите, каза той. На 1240 страници са събрани 38 години в армията и 10, като вицепрезидент.

Генерал Марин показа, че армията е школа за държавници, посочи Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества. В този смисъл, допълни той, е обяснимо защо държавността ни днес е в криза. Просто, защото и армията е в криза.

Според поета Никола Инджов генерал Марин е народен будител и народен държавник, който винаги води битки, но не винаги побеждава.

Заглавето „Рапорт” показва, че генерал Марин винаги е бил войник, заяви професор д-р Илия Тотев.

В продължение на 10 години нашият тандем беше железен, бе категоричен президентът Георги Първанов. Той смята, че именно Ангел Марин е най-яркото доказателство, че България трябва да има вицепрезидент.

Генералът беше поздравен от заместник-председателя на Народното събрание Георги Пирински. В залата имаше десетки генерали и офицери, с които Ангел Марин е служил в армията.

В „Рапорт” генералът разказва за своите битки. Първата – изключванията от училище. Втората – разжалването, т.е. понижаването в звание. Третата – уволнението от армията. Последната го заварва като командващ Ракетни войски и артилерия.

Анализът на издателство „Захарий Стоянов”: „Рапорт” е рядка мемоарна книга, в нея авторът живее в три вечности:минало, настояще и бъдеще. Остава верен на казаното в Светото писание: „И тъй, напиши, което видя, което е и което има да стане след това…” Подвластен на осъзнатата потребност да разкаже за времето, в което е живял, и хората, с които се е срещал, генерал Марин съзнава, че е понесъл тежък кръст, защото се „Навъди странна порода хора. Крадат безмилостно. отнемат ни живота – това, което сме преживели, и това, което ни се иска да подредим за утре – за нас, за децата и за внуците ни.” Повествованието е богато на размисли от Батак, за родовите корени, за детството, за учителите, за „напред с бога на войната”. Това не са просто разкази за миналото, а осмисляне на преживяното. Авторът и не разчита само на спомена, той от 29 юли 1996 г. си е водил дневник. Той особено му помага, когато води битка за защита на българската армията от демократическите „преобразования”, на което той става жертва, но защитава своята принципност, доблест, професионализъм и човечност

Във втората част от книгата „Рапорт”, онасловена „В лабиринта на властта”, генералът разказва за своята разностранна дейност като вицепрезидент на републиката. Но това не е хроника на събитията, в които е участвал, а осмисляне на всяко от тях . Така читателят открива неизвестни неща в честванията на едно или друго историческо събитие, в пътуванията му в чужбина, в срещите с българите зад граница.

Втората книга „Вицепрезидентът” е своеобразно и необходимо продължение на генерал Марин „Рапорт”. Тя е сборник от архивни материали и документи, представящи основните изяви на вицепрезидента А. Марин в България и чужбина, на неговите посещения, свързани с работата му с българите, живеещи извън България, и част от участията му в международни политически събития, където е представлявал официално страната ни и се е срещал със свои колеги – вицепрезиденти, с президенти, държавници и политици на високо ниво. Тук читателят ще намери и подробна информация в числа за основните дейности на вицепрезидента А. Марин по делегираните му от президента дейности – предоставяне на българско гражданство, даване на убежище и помилване на осъдени. съставителка на сборника е проф. д-р Светла Тошкова, която беше началник на неговия кабинет.”

Има и ненаписана глава. Това ни съобщава Ангел Марин на края на „Рапорт”. Тя носи заглавието „Президент-вицепрезидент”. Това са бележки за водените разговори и размисли за съвместната работа на върха на държавата. По-точно, посочва авторът, тя е написана, но не е дадена за публикуване.

Снимка Димитър Бебенов