" alt="img" /> Растат възможностите за партизиране на службите за сигурност*

Законът не регламентира системата за защита на националната сигурност, а властта на Премиера в Съвета за сигурност

Полк. о.з. проф., д-р Стойко Стойков**

www.otbrana.com

Внесеният от Министерски съвет в Народното събрание пакет от закони за сигурността и спецслужбите има толкова много слабости, че изключително много затруднява извеждането на класацията, кой от тях всъщност е най-слабият от пакета набързо внесени, нескопосано обсъдени и насила приети закони.

Разбираемо е основните критики да бъдат насочени към най-общия от проектозаконите – този за управление на системата за защита на националната сигурност. Очакванията на всички от сферата на сигурността за рамков закон за националната сигурност не се потвърдиха. Този законопроект е частичен за системата за национална сигурност и касае управлението на тази система, базирано върху неясните дефиниции за риск, заплаха, посегателство, криза, и ситуационен център.

В този Закон определението за „национална сигурност“ недопустимо ни препраща за разяснение към един второстепенен по отношение на закона документ – Стратегията за национална сигурност на Република България. Чрез така дефинираната системата за защита на националната сигурност се дават извънредно големи правомощия на министър-председателя чрез Съвета по сигурността към Министерски съвет. Вносителите на този проектозакон явно не осъзнават смисъла на понятието „национална сигурност“ и отъждествяват сигурността на държавата с национална сигурност по ръководството и управлението на Съвета за сигурност при Министерския съвет като на Президента и Върховен главнокомандващ „милостиво“ му е позволено „ да участва лично в заседанията му”.

След като „националната сигурност е „състояние”, то следва че годишният доклад на този Съвет за състоянието на националната сигурност се превръща в доклад за „състоянието на състоянието“ и този закон важи само за Съвета за сигурност при Министерския съвет. Умишлено с тази цел е допуснато и отсъствието на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента, въпреки че дипломатическата, отбранителната, разузнавателната, контраразузнавателната и охранителната дейност в държават изискват според авторите най-напред „взаимодействие и координация“. Това позволява парламентарния контрол да бъде сведен до информиране при поискване, а гражданите и гражданските организации да осъществяват пожелателен контрол върху системата за защита на националната сигурност в рамките на нормативно установените им права!

В стила на футболните смени по време на мач дори се предлага премиерът, който е главният отговарящ за националната сигурност, да може да преотстъпва тази своя функция, предавайки капитанската лента на изрично упълномощен от него заместник. Пропуск е, че ние всички знаем името на този заместник и не представляваше проблем то да бъде поставено в закона…

Липсата на закон за националната сигурност през годините на прехода се превърна в удобно статукво за състоянието на службите в сектора за сигурност, оправдаващо техния непрозрачен начин на управление и възможността да бъдат използвани користно за лични или партийни цели.

За съжаление, внесените предложения за узаконяване дейността на държавата в сферата на защитата на националната сигурност не само запазват, но дори и увеличават възможностите за партизиране на дейността на службите в системата за национална сигурност.

* Заглавието е на www.otbrana.com

** Авторът е бивш заместник-началник на ВА „Георги С. Раковски”, а в момента – експерт на партия „Нова алтернатива”.