http://www.novaalternativa.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8-%D0%B7/


Кръгла маса, организирана от „НОВА АЛТЕРНАТИВА“ и неправителствени организации обсъди опасността страната да се върне към авторитарен режим

Политолози и експерти в областта на гражданското общество, студенти и журналисти се събраха на кръгла маса „Върви ли България към диктатура?“, организирана от Института по стратегическо управление и комуникации, Център за изследване на мира и „НОВА АЛТЕРНАТИВА“. Участниците се обединиха около тезата, че в България консолирирането на демокрацията като форма на управление е сериозно затруднено от стила на управление, практикуван от Бойко Борисов и ГЕРБ.

Николай Цонев, председател на „НОВА АЛТЕРНАТИВА“ откри кръглата маса с приветствие към участниците и защити тезата, че на практика България е тласната към практиката на авторитарното управление, основно заради практиката да се блокира бизнеса и свободната икономическа инициатива на гражданите.

Желю Желев, президент на Република България не се съгласи с тезата и поясни, че Съветът на Европа, НАТО и Европейския съюз имат достатъчно защитни механизми, които да изолират подобни тенденции и да наложат ефективна санкция, ако има опит за суспендиране на Конституцията и нарушаване на фундаменталните принципи на демокрацията.

Проф. Тодор Танев наблегна в изказването си пред участниците, че докато диктаторските властови практики имат „клиентела“ и няма съществена съпротива срещу тях, партиите ще се опитват да ги наложат като политически модел в страната.

Доц. Румяна Коларова се разграничи от общата теза на останалите участници и даде примери с други държави от Източна Европа, които имат политически системи с по-ограничен мажоритарен елемент от България. Тя заяви, че дефектната демокрация не е притеснителен феномен и даде пример с Франция, която според политическата теория също е категоризирана като „дефектна демокрация“.

Иво Инджов в своето изказване фокусира вниманието върху един специфичен проблем на дефектната демокрация – собствеността и контрола върху медиите и влиянието им върху обществената среда. Той се позова на данни, според които държавата е станала най-големият рекламодател в медиите и контролира съдържанието им в полза на управляващата партия.

Доц. Боян Кутевски припомни, че стилът на управление на Бойко Борисов е показвал признаци на злоупотреба със „силната ръка“ още при влизането му в политиката като кмет на София през 2005 г. Парадоксално е, че хората които избраха Борисов в момента са ужасени от ситуацията в страната и са загубили вярата, че той може да си отиде чрез избори, допълни той и посочи, че натискът за честни избори, повишаването на гражданската компетентност и адекватните мерки за връщане на гражданското доверие в институциите са механизми за предотвратяване на регреса в българския политически живот.

Д-р Снежана Димитрова, в качеството ? на експерт по публична администрация посочи, че по време на управлението на ГЕРБ не е обявен нито един централизиран конкурс за нови държавни служители. Тя акцентира върху нарушаването на институционалната легитимност, която се нарушава системно от премиера и посочи тази практика като основна причина за спадането на гражданското доверие в институциите.

Янаки Ганчев, представител на гражданските организации за контрол върху телекомуникациите алармира за намеренията на ГЕРБ, БСП и „България на гражданите“ да прокарат пакет от закони, който регулира свободното слово в интернет. Ганчев заплаши, че ако това стане, протестите срещу енергоразпределителните дружества ще бъдат само демо-версия на истинското гражданско недоволство.

Доц. Владимир Шопов призова участниците да се откажат от категоризиране на политическата система у нас въз основа на традиционните политически теории. Това, което е важно за подобряването на демократичното управление е изследването на „фината механика“, чрез която авторитарните практики си пробиват път у нас, посочи той.