argumenti-bg.com

Не гледай какво става, а ме слушай какво ти казвам - когато ние ги хващаме са мафиоти, когато сами се стрелят - хулигани

Грижата на министър Цветанов за демокрацията е толкова лицемерна, колкото и увъртанията му около ролята на „Хизбула” в атентата в Бургас.

Демокрацията е в опасност, защото лидерите на ДПС и кметовете в страната, издигнати от движението, разделят хората на „наши” и на „ваши”. Това заяви министър Цветан Цветанов при посещението си в Търговищка област. Изказването на вицепремиера определено прилича на прословутото „А вие защо биете негрите?”, което бе универсално оправдание на всички критики срещу тоталитарните режими в източна Европа в пропагандната им битка с американския империализъм.

Именно вицепремиерът на ГЕРБ Цветан Цветанов е свързал трайно името си с повечето възможни случаи на потъпкване на демократичните принципи в последните четири години. По негово време и по негова инициатива подслушването нарасна в пъти и се превърна от (не особено ефективно) средство за борба с престъпността в средство за борба, натиск, разузнаване и шантаж на политическия (и вътрешнопартийния) опонент. Полицейските акции с атрактивни имена, бяха често свързани не само с нарушаване на правата на арестуваните и потъпкване на презумпцията за невиновност, но и истински управленски кьорфишек – имитация на дейност с много нефелен краен резултат. Тепърва ще се анализира и дали те не са били средство за унищожаване на друг важен демократичен принцип – свободния пазар. Съвсем сериозни са съмненията, че ГЕРБ със съдействието на МВР е преразпределял и икономически територии, вкарвайки неудобни бизнесмени в играта с арестите и обвиненията.

Името на новоизпечения борец за демокрация ще остане в историята и с това, че е първият в целия Евросъюз вътрешен министър, който оглавява партиен предизборен щаб, както и най-вече с безпрецедентния страх и натиск, на който станахме свидетели при предишните избори.

Впрочем, министърът наскоро разказа за писмо на един субект от подземния свят, който писал до бившия президент срещу Алексей Петров в началото на 2009-а година. Оказа се, че наистина такова писмо има, но то не е пряко до държавния глава, а до неговата приемна, където хиляди граждани пишат по всякакви теми – от разправии със съседката до молба за 20 лева назаем… А още повече се оказа, че в писмото се говори не за Алексей Петров, а за… Бойко Борисов.

Да се запита човек дали целта на Цветанов не е била именно това да излезе наяве? И още нещо – откъде тогавашният формален лидер на ГЕРБ и доскорошен заместник-кмет на София е знаел кой какво и до кого пише? И ако да, в какво качество го е знаел, защото страшно би било ако се окаже, че един партиен лидер подслушва и след кореспонденцията даже на държавния глава. Тогава същият като вътрешен министър знае със сигурност много повече.
А дали пък министър Цветанов не е и източник на част от компроматните атаки срещу свои видни съпартийци. Всички помним, че „Подкупгейт”, който едва не коства президентския пост на Росен Плевнелиев дойде тъкмо от негово интервю. Като се замисли човек, досието „Буда”, което тези дни излезе наяве също със сигурност има за източник тъкмо МВР, където се е съхранявало. Логично е премиерът Борисов да е имал желание да прочисти това дело, идвайки на власт. Направо на човек му иде да се запита дали вътрешният министър не е съхранявал на особено „отговорно пазене” именно тези документи…

И така, накратко казано, грижата на министър Цветанов за демокрацията е толкова лицемерна, колкото и увъртанията му около ролята на „Хизбула” в атентата в Бургас.

Нямало е натиск отвън, но ние все пак ще си кажем „основателните предположения”. Въпросният термин „основателни предположения”, всъщност, е част от едно ново говорене на министъра, което стана характерно напоследък.

Той (предизборно) рязко смени тона на публичен обвинител и громител на лошите с един друг тон, а обърканите му фрази без ясно начало и край се смениха с един своеобразен „Новговор”, в който се измислят нови имена на очевидни неща.

И както това, че се изпълнява чужда поръчка да обявим „Хизбула” за атентата, поставяйки цялото общество на риск, бе наречено „обосновано предположение”, така и два атентата, които реално се случиха в центъра на София бяха наричани по всякакви други начини, но не и с реалното им име – атентат!

Случаите с атентата срещу Ахмед Доган и срещу Златко Баретата ще се помнят дълго. В първия само чистият късмет помогна да не бъде убит един политически лидер, който въпреки, че не е сред симпатичните персонажи, е човекът, който държи ключа към етническия мир у нас. Ако атентатът бе успял щеше да последва етническо напрежение, допълнително подсилено от тежката икономическа и социална криза.

Прострелването на Златко Баретата пред съдебната палата стои направо шокиращо за все по-малкото вярващи в думите на министър Цветанов, че е дошъл краят на организираната престъпност.

Думи, превърнали се в периодичен ритуал – подобно на края на кризата, който министър Дянков обявява поне веднъж на тримесечие.
Атентатът пред съдебната палата, обаче, не е въпрос на килърски прагматизъм (видите ли – Баретата бил под домашен арест, ерго – можели да го гръмнат само пред съдебната палата), а на ясен сигнал към държавността. Сигнал от типа „Ей, момчета, никакви ви няма…”. Навсякъде по света два атентата в рамките на 10 дни, направени в центъра на столицата, тенденциозно провокативни, показващи, че последният грам респект пред държавността изтича в канала, щяха да предизвикат оставки и сериозни промени.

У нас случилото се предизвика… още сладки приказки.

Министър Цветанов успя да очертае официалните дефиниции за двата атентата, които бяха прихванати послушно от медиите. Нападението срещу Доган упорито е наричано от министъра (и медиите) „хулигански акт”, а цялата държавна машина бе впрегната да обяснява, че пистолет като на нападателя не може да убие. Същата държавна машина влезе в протяжен обяснителен режим по фундаменталния въпрос, че такъв пистолет се пробва на разфасовано прасе, а не на замразено пиле…

Същият министър нарече случилото се пред съдебната палата „неприятен криминален инцидент”. Неприятен криминален инцГоворенето на сегашната власт, разбира се, не може да скрие факта, че мафията у нас е реална, а и непокътната – поне в тази част, която не пречи на властта. Демокрацията пък въобще липсва. И по тези причини България изобщо не е по-сигурно място за живеене, както ГЕРБ обещаваше. Тези думи, този политически новговор на министъра естествено не хващат дикиш вече. Както не хващаше опита на няколко предишни правителства да ни убедят, че атентатите срещу престъпни босове ставали, когато трябвало Евросъюза да приема важни решения, свързани с България.

Сякаш килъри и поръчители стоят с тефтерче и следят стриктно преговорния процес в Брюксел и от яд стрелят някого точно преди да постигнем някой голям преговорен напредък…. Намекът тогава бе, че мафията саботира смелите ни държавници, защото я е страх, че като влезем в ЕС за нея ще важат нови правила. Уви, оказа се, че както за някои хора сексът не е достатъчен повод за запознанство, и за държавната власт на ГЕРБ членството в ЕС не е достатъчен повод за реални промени и истинска битка с организираната престъпност.
идент е в района на Съдебната палата е мургава джебчийка да отараши чантата на минувачка или две банди пияни футболни фенове да се отдадат на юмручен бой… Хулиганство пък е някой да надраска с ключ върху вратата на служебния автомобил на вътрешния министър нецензурна дума или да облекчи свои естествени нужди в градинката на ул. Шести септември…

Случилото се е много повече от неприятен инцидент и хулиганска проява.

Това омаловажаващо говорене има своето логично обяснение. Опитват не само да успокоят хората, че – видите ли – нищо страшно не е станало, но и да замажат очите на Брюксел в същата посока.

Но в случая криенето на главата в пясъка дразни, защото тъкмо настоящата власт си създаде стил от това да раздува всякакви мними, полуреални или реални обвинения до нивото на епохално престъпление без много да му мисли за (предимно Страсбургските) последствия.
И пак стигаме до демокрацията, която е в опасност. Ето малко от примери от „демократичните практики” на защитникът й Цветанов.

Хора бяха арестувани, бити и просвани на земята, докато полицаи насочваха автомати към техните бременни жени и невръстни деца. За сравнително елементарни и „рутинни” престъпления бяха измисляни гръмки имена на полицейските акции, за да убедят, че нямаме работа, например, с дребен мошеник, пишман контрабандист или с наркодилър без съответната протекция, а с мафиоти от ранга на Лъки Лучано, Ал Капоне и Тото Риина.

Един бивш министър, арестуван насред болница бе обявен за абсолютен престъпник, много преди съдът да каже дали е такъв. Семейство в Кърджали бе пребито поради подозрения за поръчване на проститутка, а МВР даже не счете за нужно да изреже от запис на арест думите на полицаи към арестанта, че много ще боли…

Един певец бе принуден да благодари, че МВР погрешка му разби вратата. Министър Цветанов обяви няколко лекари за убийци в бели престилки, заради случаи на починало бебе, четейки секретни СРС – та в пленарна зала. Като арест на крупна банда за банкови обири бе обявена една странна акция, в която самата полиция призна, че крадците са се отказали да извършат обира и са били прибрани от домовете им, а за капак министърът сипеше обвинения за връзки с мафията към всеки който дръзне да го критикува или да го пита за шестте му апартамента.

Оказа се, че даже един младеж заснел на телефона си спящи полицаи в патрулка бе привикан в МВР, за да дава обяснения, наречен бе „селски простак” от официален говорител на министерството, а накрая бе и извадено криминалното му досие, за да видим какъв опасен и мерзък тип си позволява да снима нашата полиция, докато ни пази…

И на фона на цялата тази 4 годишна истерия изведнъж се оказва, че опита за убийство на политик е „хулигански акт”, а стрелбата пред съдебната палата е „инцидент”. Припомняме, че леко психически разстроен мъж, който бутнал боклукчийски контейнер на улицата, по която щял да мине бронираният кортеж на министър Цветанов бе обявен за атентатор, а размахалия пистолет Октай Енимехмедов – за хулиган…