focus-news.net

Бойко Ноев, бивш министър на отбраната, в интервю за Агенция „Фокус” за реакциите след оповестяване на резултатите по разследването на атентата в „Сарафово”.
През 1993 г. Ноев е назначен за директор на Центъра за изследване на националната сигурност в Министерството на отбраната. Той е заместник-министър на отбраната (1994 г.) и министър на отбраната в служебното правителство на Ренета Инджова (1994-1995). Бойко Ноев е бил ръководител на мисиите на България в НАТО, Белгия и Люксембург (1996-1999) и министър на отбраната за втори път през 1999-2001 в правителството на Иван Костов. По време на дипломатическата си кариера в Министерството на външните работи (1981-1993) той е директор на дирекция „Европейски организации", член и заместник-ръководител на делегациите на България в СССЕ и в преговорите за Конвенционалните въоръжени сили в Европа.

Фокус: Г-н Ноев, някак си се засилва чувството за институционална каша, разнобой и обърканост след като обявеното „обосновано предположение” попадна във вентилатора на българската вътрешна политика, накъде вървим според вас?
Бойко Ноев: Наистина, като следя медиите, за съжаление това чувство се засилва. Това не е добре и вероятно подсказва, че държавното ръководство е подценило възможните сценарии около обявяването на причастността на вероятния извършител „Хизбулла” към атентата в Бургас. И все пак, в основата на проблема според мен са натрупаните вътрешнополитически и междуличностни конфликти и предизборното политическо противопоставяне.
Фокус: На какво според вас се дължи дълбокото разделение на междуполитическите формации в България в оценката им на резултатите от разследването на атентата в Бургас?
Бойко Ноев: Наистина наблюдаваме крайно изостряне на отношенията между управляващите и останалите политически сили, което вече засяга коренните интереси на държавата в областта на сигурността. Когато естествените политически борби започнат да влияят върху решенията в областта на националната сигурност, това засяга държавността и е недопустимо. В една или друга степен отговорността за начина, по който протича в момента дебатът около атентата в Бургас носят всички субекти, участвали в заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност. Едни - за недостатъчната предварителна подготовка, други - за поставянето на тясно-партийните си интереси над националните. Жалко е да се стига до там председателят на ПЕС и на БСП г-н Станишев да лъсне едва ли не като рекламно лице на сайта на „Хизбулла”. Лошо е, че вече в предизборната обстановка се търси уязвяване на управляващите по всеки въпрос и на всеки фронт. Едно обективно обстоятелство, е че Цветанов е министър на вътрешните работи и едновременно с това - може би един от най-ефективните партийни оператори в последните две десетилетия, (без чийто талант ГЕРБ нямат даже средносрочен шанс), автоматично го прави мишена за всички опозиционни партии особено сега в предизборната обстановка. Цветанов е едновременно и водеща фигура във формирането на позицията ни по атентата, и фокус на вътрешнополитически противоречия. Това е още една причина за пренасянето на конфронтацията даже върху въпроси, по които има достатъчно основания за проява на здрав разум и съгласие. Какъвто е случаят с разследването на атентата.
Фокус: Смятате, че ако не беше вътрешнополитическата конфронтация днес щеше да има съгласие в оценките?
Бойко Ноев: Може би не по всички нюанси, но като цяло мисля че да. Вижте, ако изчистим дебата от тясно-партийните и личностни противоречия, изразената публично позиция на правителството за състоянието на следствието изглежда добре обоснована и навременна. Казвам добре обоснована, защото и без да съм изслушал доклада на заседанието на КСНС имам доверие в усилията на нашите и партньорските служби да стигнат в дълбочината на организацията на атентата. Разследването не се прави от Цветанов и Борисов, а от големи професионални екипи, в България и в чужбина. Информация дават най-информираните по тези въпроси служби. Казвам и навременна, като припомням настойчивите призиви на политическите сили у нас, на президента (...”аз многократно призовах за това да се посочи напредъкът...”) и очакванията на обществеността, както и на редица външни фактори за ускоряване на работата на следствието.
Фокус: Така или иначе, официалните реакции от парламентарната трибуна изглеждаха единодушно критични към управляващите....
Бойко Ноев: Неубедителното представяне на парламентарната група на ГЕРБ в защитата на въпросната политическа позиция едва ли е изненада. А има достатъчно несложни за разбиране и за изразяване аргументи в подкрепа на така направеното оповестяване на досегашните резултати от разследването.
Фокус: Имате предвид...
Бойко Ноев: Критиците на обявяването например драматично плашат с „откриване на фронт” и с „война” („Атака”), с „...изключително големи рискове за българските граждани” (лявата опозиция). Но има и други аргументи, че България беше атакувана с терористични методи без да е правила никому нищо лошо. И друго, ами при хипотезата, че следствието стигне до категорични изводи за причинителите и тогава ли трябва да мълчим, за да не ни се случи нещо, защото последствията ще бъдат много по-сериозни от сегашното „обосновано предположение”. Подобни заплахи се размахваха и когато заехме ясно позиция във войната срещу Милошевич, по повод членството ни в НАТО, след това покрай Ирак и Афганистан. Животът не само опроверга подобни твърдения, но и потвърди, че България стана по-силна и уважавана когато ясно защити на своите интереси.
Фокус: А не беше ли по-правилно да се изчакат фактите, които да издържат в съда, да има сигурност?
Бойко Ноев: Доколкото си спомням, това е основният аргумент на партията на г-жа Кунева. Това е близо до позициите на нар. пацифистко-юридическа школа на мислене и извън България. Да, има такива мнения. Но за разлика от нормалния живот, в борбата с тероризма рядко се стига до съд. Вижте и друго - често и у нас и в други страни се съобщава за причастност към едно или друго престъпление без вината да е непосредствено доказана. Много често „обявените” въобще не стигат до съд... Самото обявяване удовлетворява, справедливо или не една обществена потребност за обяснение на някакъв факт, камо ли когато става дума за терористичен акт в една спокойна, миролюбива и гостоприемна страна.В случая имаме работа с нелегални, сложни операции, когато често пъти извършителите са ясни, но фактите - опосредствени. Освен това, като правило следите внимателно се замитат и изчезват, особено при самоубийците. В други случаи фактите не могат да бъдат оповестени, за да не се компрометира друга операция или източник. Не винаги организаторите поемат отговорност, защото водят тайни войни със своите опоненти. Ето и друг пример- процесът срещу организаторите на нападенията от 11 септември в САЩ тепърва започва след 11 години, а главният „злосторник” вече е ликвидиран, а възмездието настига един по един и останалите организатори на „Ал Кайда”, без да се стига до съд. Кой говори, че тази битка трябва да спре и да се търси справедливост в съда? Докато ние събираме ДНК, терористите сглобяват поредната жива бомба.
Фокус: Или може би да се снишим, да не си навличаме беля...
Бойко Ноев: О, да. Снишаването е български патент, или поне за някои. Според други критици в парламента, „...индивидуализираните позиции на българската държава пораждат потенциален риск за сигурността на България и нейните граждани.” (ДПС). Тази витиевата формула, която по същество казва да нямаме национална позиция и суверенна външна политика, се изразява в разновидности и от някои други, които са в общи линии привърженици на политиката да се „снишаваме”, защото „сме малка държава, от която нищо не зависи...”, „... да не се бутаме в геополитическите игри..“ и т.н. Такива са и призивите да се покрием в аморфността на т.нар. Обща външна политика на ЕС, където „... понеже нищо не се случва, лошо няма...”.
Това също сме го чували. Но има и друга позиция, че държавите са уважавани и силни, когато ясно заявяват интереса си и го отстояват. Тогава с тях се съобразяват. Така беше в частност, ако си спомняте позицията ни по косовските бежанци навремето, за които много ни натискаха. България трябва ясно да даде да се разбере, независимо от хода на въпросното разследване, че ще бъде безкомпромисна към всички опити на чужди фактори, било то „Хизбулла” или други, да решават свои проблеми на наша територия. Още повече с терористични средства, заплашвайки нашите интереси и граждани.
Фокус: А дали подобна позиция ще звучи достоверно?
Бойко Ноев: Ето това е ключовият въпрос, как да изпълним такава позиция със съдържание за да е тя достоверна. На първо място, в ситуации като днешната трябва да реагираме със самоуважение. На второ място, трябва да имаме способности за материален отговор, адекватни на заплахите срещу нас, на интересите ни и на материалните ни възможности. И ето тук отново паметта ме връща в тежките спорове отпреди 15-ина години, отново разделени ляво-дясно, и които отнеха толкова политическа енергия и забавиха трансформацията на сектора ни за сигурност - за броя на танковете, оръдията, дали да се окопаем в териториална отбрана против неназован съсед и т.н. Дали 65 000 щика е „санитарният минимум” или 45000... Да не говорим за „ченгетата” и „досиетата”. Днес има много повече разум и близост до разумния консенсус какво е необходимо на България, за да са сигурни и спокойни нейните граждани. Мисля, че атентатът в Бургас, това което се случва в непосредствените региони на нашите интереси ясно подсказва, че България трябва да обърне специално внимание на разузнаването, в почти целия му спектър - от събирането и анализа на информация до въздействие върху противника и неговите интереси извън нашата територия. Това правят повечето сериозни държави по света - и големи и малки. Апропо, това правят и недържавни образувания като „Хизбулла”, в частност. Казвам почти целия спектър, защото едва ли има смисъл да придобиваме сателити и ударни безпилотни способности, когато такива имат наши близки съюзници. Ето това ни предстои да решаваме, както и вероятно прецизиране на концепцията за изграждане и използване на специалните сили на армията заедно с тези на вътрешното министерство. А не „ченгетата” и „досиетата”, който въпрос, макар и много важен за общественото пречистване, не трябва повече да отнема политическа и професионална енергия. В тази връзка бих напомнил за една (на пръв поглед малка на фона на глобалните операции) дреболия - с основателното отпадане на чл. 12 на т.нар. „закон за досиетата” би трябвало спешно да се намери решение на проблема, който възниква покрай чл. 3, т. 16 от този закон, според който на практика структурите, длъжностите и имената на хората в днешното (а не в „тоталитарното”) българско военно и невоенно разузнаване и контраразузнаване са публични - един парадокс, на който масово ни се присмиват.
Накрая, на трето място, за да бъдат позициите на България достоверни и силни ние трябва да имаме верни и силни съюзници. Да, ние сме член на НАТО. Да, ние сме член на ЕС. Но силата не идва от абстрактното членство, а още по-малко от общия знаменател на интересите на всички съюзници. Както показват събитията в последните години истинските интереси на сигурността ще се реализират в „коалиции на желаещите” и е твърдо в наш интерес да намерим своето място в тях заедно с добри, силни и верни приятели.