„Изтичането” на информация от специалните служби вече се е превърнало в оперативен похват на компроматните войни на „политическата класа”.

Спирдон Спирдонов (argumenti-bg.com)

Колко са достоверни думите на премиера Бойко Борисов, казани от парламентарната трибуна след гласуване на оставката му, че Ахмед Доган е поръчал атентат срещу него? От тук започна разговорът ни с капитан от резерва Лазар Мурджев – зам. председател на Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО). От 2001 г. той реализира идеите за обединение на експерти и структури от сферата на националната сигурност с цел реализация на научния, експертен и оперативен потенциал на нацията – лустриран, съкратен, пенсиониран и унижен в годините на прехода. Лазар Мурджев е издател на списание „Сигурност” – единствена браншова трибуна на сектор Сигурност.

- Г-н Мурджев, според Вас повече или по-малко достоверна е информацията, която Бойко Борисов съобщи от парламентарната трибуна, че е готвен атентат срещу него с поръчител Ахмед Доган?

- Един такъв „директен” въпрос изисква по-обширен отговор. Гражданската позиция е „лесна”, тя е видима с „просто око” през целия период на възхода на лицето Борисов. Професионалното отношение изисква да не се коментират тези теми. Но българската „политическа класа” в своята абсурдност и пазарна зависимост отдавна е занемарила моралните ценности, а държавността и националната идентичност са само инструменти за обогатяване. Характеристиката на т.нар. „Преходен период” е еднозначна – ликвидация! Каква може да бъде характеристиката на „лидерите”, осъществили това унищожение – престъпници! Е, съвсем естествено е за такива хора да съществуват в годините интереси от наши и „не” наши специални служби, и е в голяма степен вероятно „те” като обект на внимание да са отразявани по съответен начин. Но формулирани от парламентарната трибуна, тези факти са абсурдни и скандални. А произнесени от устата на премиер с почти пълен мандат – са гротестен пример за безсилие и липса на държава с привкус на съучастие в мръсна игра.

- Смятате ли, че подобна размяна на обвинения, която не е за първи път през тази година, ще характеризира периода до изборите? Смятате ли, че политиката се нуждае от такива средства?

- Политиката в България не е просто мръсна дума. Тя постави самоцелно „себе си” над род и Родина. Така тези двадесет години накараха акад. Георги Марков да заяви след събитията в последните дни, че асоциацията му за този период се обобщава в заглавието на бъдеща негова книга „Рушители на съвременна България”.

- Притеснява ли Ви честото изтичане на информация, включително и класифицирана, от специалните служби? Как се отразява този процес върху стабилността на националната ни сигурност от една страна и от друга – върху стабилността на самите служби?

- За специалните служби на България към настоящия момент не би могло да говорим. Тези служби са компилация от корпоративни интереси и лобита, съчетани с пряка зависимост от чужди централи. Пъпната връв на приемствеността е скъсана отдавна. Един от създателите на института за подготовка на български разузнавачи формулира на добрите млади колеги, че бъдещето ги обрича на липса на добри ръководители (началници). Тази липса на приемственост създаде оперативен състав със стаж, но без опит. „Изтичането” на информация вече се е превърнало в оперативен похват на компроматните войни на „политическата класа”. Законодателството е внос. Медиите – клиентела и посредник на олигархията.

- Докъде би трябвало да се простира намесата на политиците в работата на специалните служби? Има ли граница, на която те би трябвало да спрат? Наблюдавате ли тенденция политиците да се опитват да използват специалните служби за партийни и лични цели и до какви рискове би могло да се стигне за стабилността на държавата?

- Проектозаконите за специалните служби, дори и несъвършени, бяха „някаква” добра стъпка към нормалност на средата. Но оставката на кабинета ги „отсвири”, защото целта бе „те” – службите да му служат „на него” и в следващия мандат. Дестабилизацията на страна се постига с лустрацията и сатанизирането на специалните служби. Разсекретяването на досиетата е мизерен пример за „сепуко” на една държава. Централизирането на подчинеността на специалните служби гарантира политизирането на функциите им конюнктурно, според интересите на управляваща партия. Това гарантира, че държавността и националната сигурност ще се „крепи” от групировки и чужди централи. Рисковете са видими, а възможността армията да „оправи” нещата не съществува, защото вече няма и армия. Затова нека българското офицерство и всички достойни представители от сферата на Сигурността и Отбраната потърсят възможността да бъдем заедно – което КООСО и сп. „Сигурност” издигат като приоритет във Визиите си. И дори като представители на гражданското общество с нашата експертност, опит и родолюбие, заедно да възкресим и наложим ценностите за добруването на България.

- Допускате ли намеса на специалните служби в предстоящите избори? Какъв съвет бихте им дали?

- Това, за което настояваме, като извод от нашия експертен анализ е създаване и осигуряване на статут на Българска разузнавателна общност, която да осигури взаимодействие, експертен потенциал и нужния граждански контрол за специалните служби. Това е практика във всички уважаващи себе си развити държави и общества, където специалните служби са стожери на държавността, националния просперитет и националната сигурност.