За политиката на българските правителства през последните две десетилетия и влиянието и върху обществените блага

Pan.bg 01 мар 2013 | 10:35 views (2665) commentaries(7)
img За Pan.bg - кап. ІІ ранг Иво Йоцов, докторант по
международна икономика и политика


За политиката на българските правителства през последните две десетилетия и влиянието и върху обществените блага

Неоспорим факт е, че държавата е изключително сложен механизъм. В резултат на действието и взаимодействието на различните и системи тя се намира в състояние на динамично равновесие. Въпрос на обществото е да избере именно равновесието, от което се нуждае.

Силите на пазарния механизъм, в общия случай, водят до равновесие по Парето, при което се изпълнява правилото 80/20, т.е. 20% от населението ползват 80% от благата и обратно - 80% ползват 20% от благата. В същото време промяната в благосъстоянието на който и да било участник в разпределителния процес води до промяна в благосъстоянието на поне един от останалите участници. При това се постига максимум в производството, поради пълното и ефективно използване на ресурсите. Ако се остави да действа пазарният принцип „laissez fair” се постига висока икономическа ефективност, но и висока степен на социално неравенство. В този смисъл, избор на обществото е до колко ефективна ще е икономиката и до колко социална ще е държавата, т.е. дали и до колко тя ще приложи преразпределителната си функция, за да намали неравенството.

image

Фиг.1
На горната фигура са показани стойностите на коефициента на Джини за няколко държави в периода след Втората световна война. Този коефициент показва с колко се отличава фактическото разпределение на благата от абсолютното равенство. Вижда се, че до края на 80-те години на ХХ в. коефициентът за България е около 0,2, т.е. почти пълно равенство в ползването на благата. В потвърждение на това, по възрастните вероятно си спомнят за безплатното здравеопазване, за безплатното образование на всички нива, за огромната армия (около 150 000 личен състав), за ежегодните почивки, за фирмените санаториуми и т.н. И това беше нормално, защото огромната част от собствеността беше държавна. В условията на клирингова разплащателна система в рамките на СИВ, икономиката функционираше на високи обороти и активите от това се разпределяха сравнително по равно (в никакъв случай не твърдя, че е било справедливо).

Какво се случи през последните две десетилетия?
Българското общество, както и повечето, реши, че не желае държавно регулирана икономика и започна преход към пазарна (с около десет години забавяне – време, през което се загубиха пазари, закриха се и задлъжняха предприятията, тотално се разграбиха и унищожиха кооперации и множество други процеси, които обезцениха икономиката, обезвериха населението и направиха лесна приватизацията). След 1998 г. бързо се извърши приватизация и ограничен брой лица придобиха собственост върху капитала. Тук искам да напомня, че основната причина за неравенство са не доходите от труд, а от собственост (върху капитала, върху земята …) Това са обективните условия, които наложиха държавата да абдикира в голяма степен от социалната си функция. („Пари, няма!”, както казва премиера Борисов).
Започнаха процеси, наричани по различен начин – реформа, преструктуриране, оптимизиране и т.н., които независимо от формата и наименованието си се отразиха върху всички обществени блага. (Обществено благо е стока или услуга, която се ползва свободно от всички и никой от участниците не може да бъде изключен. Това са сигурност, отбрана, образование, здравеопазване…) Характерно е, че за отбраната и сигурността никой не иска да харчи пари. Причината за това е, че обществото като цяло не може да усети рисковете и заплахите докато те не станат факт. За това ролята на държавата е, използвайки преразпределителната функция на бюджета да създаде толкова от обществените блага, че да се изпълни общото условие за равновесие (пределните разходи за всяко благо да се изравнят с пределните обществени ползи, което е и условие за максимизиране на функцията на благото от разходите за него) В същото време, по аналогия с факторното равновесие, максимална ефективност и равновесие в съотношението между отделните блага се постига при изравняване на претеглените обществени полезности на отделните блага, т.е.




МU1/P1=MU2/P2=MP3/=P3 …

Където:
МU1- пределна обществена полезност на отбраната
P1 – цена на отбраната
МU2- пределна обществена полезност на здравеопазването
P2 – цена на здравеопазването
МU3- пределна обществена полезност на образованието
P3 – цена на образованието

В този смисъл, свидетели сме на непрекъснато променяща се среда за сигурност – края на „Студената война”, край на глобалното противопоставяне за сметка на етническото и междудържавно, миграционни процеси в посока юг-север и изток-запад, увеличаване на международната нелегална дейност, увеличаване на финансовата нестабилност, разширяване на икономическите организации и организациите за сигурност и на тяхната роля и т.н.
Принципно армията и полицията са устойчиви системи, което е продиктувано от изискването към тях да запазват непроменени функциите си при негативно външно въздействие. Това е причината, поради която оставени дами на себе си, те ще се адаптират много бавно към така променената среда.
В обобщение, защо през последните две десетилетия правителствата се стремяха да реформират именно армията. Промени се средата за сигурност. Второ, поради описаните по-горе причини, държавата не можеше да отделя същите средства за отбрана. Трето, силни настроения в обществото (понякога лобистки) за преразпределяне на средствата за отбрана в други сфери (образование, транспорт ...). Четвърто, вменяване на вина на армията за тежкото финансово положение.
Какви са фактите?
До края на осемдесетте години:
- Численост на армията – над 150 000;
- Огромно количество въоръжение и техника;
- Бойна подготовка – според курсовете за бойна подготовка т.е. това, което е нужно.
Сега:
- Численост – 25 000 с тенденция за намаляване;
- Въоръжение и техника – под критичен минимум;
- Бойна подготовка – според наличните ресурси (в определени периоди клони съм нула);
- Брой преструктурирания, съпроводени с намаляване на личен състав и техника – над четири (този брой не е окончателен).
Вижда се, че армията е една от най-реформираните системи в България.
Що се отнася до привилегиите на военните, да видим как стоят нещата.
До 2003 г. водолази, летци, парашутисти и подводничари придобиваха право на пенсия след 10 години стаж, без оглед на възрастта. Сега – след 15 години – 50%.
До 2003 г. всички военни и полицай се пенсионираха след 20 години осигурителен стаж 2/3 от които на действителна военна служба. Сега – 25, което е 25% увеличение.
Виждаме, че през последните две десетилетия именно военните и полицаите са поели над 20% от негативите на пенсионната реформа. Морално ли е само малка част от обществото да поема тежестта на кризите и реформите, без тя да има вина за това. Морално ли е да се променят правилата на играта по време на самата игра. Ако някой завижда на полицаите и военните, то той също е имал правото на избор дали да служи или да бъде лекар, учител, икономист ... Можел е да избира дали да го мачка налягането, дали да диша лютивия дим на машините или киселия въздух на подводниците, дали да стои на безсънни вахти със дни, дали с усилие да преглъща мухлясалия корабен хляб, дали да вдъхва соления въздух на морската буря или всяка вечер да се гушка в долната част на гърба на жена си.
Да разгледаме кризата в пенсионното осигуряване. Всички разбират, че основната причина за нея е негативната демографска и структура и социална стратификация. Високата степен на социална стратификация сама по себе си не е проблем. Проблем е относително високия и увеличаващ се дял на хората с ниски доходи, което предполага и ниски социални отчисления. Що се отнася до проблема със застаряващото население това е общ проблем за почти всички развити страни и ако това е критерия България е сигурно най-бързо развиващата се държава.
Защо е така? През последните две десетилетия за българските правителства е по-важно запазването на властта, отколкото въвеждането на дългосрочни (стратегически) политики в областта на преразпределението. От тук идва и проблемът със социалната стратификация и негативната демографска структура. Например, има ли политика, която да задържа младите хора в България – не. Има ли политика, която да увеличава раждаемостта в семействата с високи доходи – не. Има ли политика, която да ограничава производството на „човешки боклук” (Вж. Социална теория за „човешкия боклук”) – не. Има ли политика, която да привлича млади високообразовани граждани от други страни – не. Вместо това стремежът за запазване на властта води до заиграване именно с лесно манипулируемите категории, описани като „човешки боклук”. (трансферните плащания към тях няма да направи България общество на знанието, нито ще ги интегрира, но помага на някои политици да останат на власт).
Много е лесно проблемът да се реши с увеличаване на осигурителния стаж. На пръв поглед с увеличаване на времето през, което се осигуряват хората, ще увеличи приходната част, а намаляването на времето за изплащане на пенсия (при същата продължителност на живота) ще намали разходната. Да ама не. И няма спор, че възрастните хора си намират работа много трудно, особено при висока безработица, т.е. съмнително е дали ще има реален ръст в приходната част, бумът в пенсионирането реално ще увеличи разходната част. А дори и да се реши проблема, то няма да е за дълго, защото при сегашното положение демографската криза ще се задълбочава. Дългосрочното решение е въвеждането и ефективното прилагане на горните политики.
От всичко казано до тук виждаме, че преструктуриране и реформи са нужни. Нещо повече, те са жизнено необходими. Да видим кои сфери биха могли да се преструктурират.
Различаваме два вида бюджетиране – програмно и капиталово. Докато капиталовото бюджетиране е насочено към постигането на печалба, програмното е насочено към постигането на определени цели, т.е. дават се пари, за да стане нещо.
Как научните институти и висшето образование се е адаптирало. Никак. Държавата дава пари за т.н. държавна поръчка. Това означава, че държавата в лицето на министерствата би трябвало да е съгласувало с браншовите организации необходимите специалисти и така да плати на университетите да ги подготви и като завършат да им се осигури работа (може би по-възрастните си спомнят за разпределението при завършване на ВУЗ преди 1989 г.) На практика студентите завършват и по-голямата част не си намират работа по специалността или заминават на запад. Т.е. целите на програмата не се изпълняват. След като не се осигурява работа, то това означава, че тези специалисти не са нужни. Завършилите държавна поръчка би трябвало да имат договор за около 10 години и при неспазването му да търпят финансови санкции, както е със специалистите, които се готвят за армията и полицията. ВУЗ-овете могат да запазят държавното си финансиране, но това трябва да се промени. Програма – изпълнение – отчет. Подобно на поканите за евро-финансиране ресорното министерство може да разпредели бюджета по програми, за които да обяви покани с точно определени бенефициенти и дейности за финансиране. Същият подход може да се приложи и в науката (всички се оплакват,че няма връзка между науката и производството. Критерии за финансиране може да е именно съвместното участие на научни звена и производствени организации. Със сигурност, когато имат финансов интерес бизнеса и науката ще намерят връзка по между си). По този начин държавата ще знае за какво е похарчен всеки лев и ще се изпълнят програмите.
Виждаме, че реформи са необходими. Виждаме, че е необходимо преструктуриране, за да се изразходват финансовите средства ефективно. И за да стане това трябва да се обясни ясно на обществото и да се постигне консенсус.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 7

  1. #1
    Калин Белков 01 мар 2013, 10:50
     
    0
     
    0

    Този докторант ползва категории които не са му ясни или простичко е написал нещо за WC.
    Ако се направи анализ по ползваните от него категории,то CH би била последната държава в Европа
    по разпределение на разходите за отбрана, което не е така.

  2. #2
    xxx 01 мар 2013, 10:57
     
    0
     
    0

    Първо - за военните сега годините са 27 стаж и възраст 52/54 и би било справедливо обуччението по държавна поръчка да се зачита за осигурителен стаж.

  3. #3
    Тони 01 мар 2013, 13:16
     
    0
     
    0

    "Ако се остави да действа пазарният принцип „laissez fair” се постига висока икономическа ефективност, но и висока степен на социално неравенство."
    Какво означава "висока степен на социално неравенство"???
    "Висока, висока, колко да е висока"???
    Ако се постига висока икономическа ефективност, то другото няма значение!!

  4. #4
    Smarty 01 мар 2013, 13:30
     
    0
     
    0

    Леле момко, как само си ги забъркал. Когато се създава подобен материал се представя фактология и се правят обобщения (предшествани или следвани, а не "голи"). А тук уж говорим за икономика, а не отделяме неолиберализма, говорим за бърза промяна на най-консервативните елементи на системата за сигурност, активите никога не са се разпределяли поравно, още по-малко пък справеливо, говорим за финансиране на образованието, а не виждаме, че никому ненужните специалности на висшето образование все още имат относително активен пазар и т.н.т., т.е съвсем добронамерено - когато се поднася подобен аналитичен мартерал той трябва да е такъв, със съответните категории и структура и съдържание.

  5. #5
    глупчо-друг докторант 01 мар 2013, 14:16
     
    0
     
    0

    Колега, а къде ви е методиката за изследване и математическият модел/поне да ги бяхте загатнали- ако имате разбира се?/

  6. #6
    Ivo Yotsov 03 мар 2013, 09:35
     
    0
     
    0

    Колеги,
    Нещо не сте разбрали идеята. Моля да бъда извинен, ако съм Ви заблудил. Опитал съм се по възможно най-яснен начин, на популярен език, да обясня механизма на това, което става в момента. Никога не съм имал претенциите това да е научна публикация. Това е и причината да не отговаря на никакви критерии за такава. Не е нужно да ми го обяснявате. Проблемите, засегнати в нея са достатъчно обширни, за да се разглеждат по отделно с необходимия научен интерес. Повечето от читателите не проявяват такъв и биха се отегчили.
    Искрено бих се радвал да видя мненията Ви, имено по тях. Особено за евентуални структурни реформи (не зависимо от кой ред).

  7. #7
    Доцент Колев 03 мар 2013, 10:36
     
    0
     
    0

    Ако г-н капитана не беше показвал графики и формули, а беше оставил изложението си на обикновен литературен български език, вероятно щеше да бъде разбран от анонимните си критици.При подусловие, че бяха прочели написаното докрай и имаха очи да го разберат.Със съжаление констатирам, че в pan.bg това е по-скоро изключение.Разбира се не за всички пишещи. Г-н капитан, позволявам си един съвет - колкото по-малко математика ползвате във вероятно "социално" ориентираната ви дисертация, толкова по-добре. Социалните явления не подлежат на математизиране. Иначе да бяха прогнозирали "арабската пролет" или падането на правителството на Борисов. Успех в писането на дисертацията!

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка