Дискусия за развитието на военната наука в България

Pan.bg 16 май 2013 | 10:29 views (2946) commentaries(0)
img Уважаваният от нас капитан I ранг о.р., проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев ни изпрати на редакционния имел
"Дискусия за развитието на военната наука в България" публикувана във в."Българска армия"


Ето всички теми по въпроса:

Анализи:

1) http://bgarmy.bg/?action=news&id=13515

19.04.2013, в. „Българска армия”

Време е да се спре намесата в науката

Капитан I ранг о.р., проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев

Председател на Контролния съвет на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.

2) http://bgarmy.bg/?action=news&id=13550

29.04.2013, в. „Българска армия”

Дискусионно: Образованието в сигурността да се синхронизира

Проф.Димитър Йончев, д-р ик.н.

Експерт по сигурността.

Мнение:

3) http://bgarmy.bg/?action=news&id=13551

29.04.2013, в. „Българска армия”

Полк.доц.д-р Крум Кацаров, д.м.: Здравеопазването ни изисква национален консунсус
Заместник началник на ВМА по учебно-научната дейност на ВМА и началник на Клиниката по гастроентерология.
Росица Цонева
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
А тук ще публикуваме неговият текст:

Време е да се спре намесата в науката


19.04.2013 | Капитан I ранг о.р., проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев

Парите за подготовката на докторантите в армията директно да се вливат във висшето училище

"Без изследователи в Европа наука няма да има!"
Янез Поточник, Комисар по научните изследвания

Защо точно в този момент възникна потребност от настоящата статия? Защото новият управленски екип на Министерството на отбраната е съставен от експерти и се ръководи в своята дейност от принципиално нови управленски приоритети, с помощта на които може да се пресече администрирането на науката. Министърът на отбраната доц. д-р Тодор Тагарев е утвърден учен, а това ми дава основание да разчитам на двустранното разбиране на интелигентния говор в публичното пространство и личното събеседване.
Въведение:
Изследователската дейност е централен академичен приоритет на всеки университет. Броят на докторантите е един от най-важните наукометрични показатели на нивото на университетите. Докторантите и техните разработки играят ключова роля за утвърждаването на висшето училище като изследователски център!
През последните години поради духовната и нравствената криза, която е и криза на управлението, армията ни започна да отстъпва от завоюваните с десетилетия позиции в областта на докторантурите. Създаде се рестриктивна и деструктивна административно-бюрократична система, чийто връх на айсберга се показа през 2012/2013 година.
Изложение и факти в пет групи:
1) Редица бюрократични механизми задушават демократизма и автономията на висшето военно училище и възпрепятстват издигането на докторантурите. Някои военни и цивилни началници по цялата йерархия не си дават сметка, че със заповед е лесно да се спре една докторантска тема, но с никаква заповед не може да се активира раждането на една научна идея и разработването на научен продукт.
2) Министерството на отбраната изкуствено създаде ръководни документи, част от които противоречат на постановленията на Министерския съвет и насилствено наложи процедури, които орязват издиганите от академичните структури теми за докторантури.
3) Администрирането на науката в армията стана по-лесно и по-сладко от нейното правене. Администраторите започнаха да се чувстват по-важни и по-значими от творците в науката.
4) Поразяващи размери достигна високомерието и научната некомпетентност на отделни длъжностни лица, които дори нямат отговорности към научната работа. Използвайки властта си, с лека ръка отхвърлят заявени докторантски теми, криейки се зад „решенията” на различни съвети, които ръководят – като се почне от съвещание при командира на вида въоръжени сили и се стигне до Съвета по въоръженията и Съвета по отбранителни способности. Това внася много огорчение и разочарование сред академичния състав от висшите военни училища.
5) Регресията в най-голяма степен засегна процесите и процедурите по издигане на темите за докторантури, при подбора на докторанти и отношението към научните ръководители. Своеволията и субективизмът надминаха всякакви етични граници, въпреки ясната правна основа, върху която са построени отношенията към висшето военно училище.
През 2001 година ХХХVIII Народно събрание прие Решения за привеждане на актовете за създаване на ВА "Г. С. Раковски", НВУ „В. Левски” и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
От тогава до сега обаче академичната автономия често се помрачава от своенравни военни и цивилни началници, които не искат да изтърват контрола над висшите училища, присвояват си измислена власт и гледат на тях като на свои подчинени структури и придатъци, които може безконтролно да командват. Изкушавам се да припомня една мисъл на Лорд Джон Актън (1834-1902), считан за един от най-интелигентните хора на своето време: Всяка власт развращава, абсолютната – абсолютно!
Върхът на такова опиянение от властта видяхме през последните две години, когато въпреки решенията на академичните съвети, от направените списъци със заявки за докторантура отпаднаха много теми.
Такова обезличаване на решенията на катедрените, факултетните и академичните съвети, такова безогледно рязане на теми за научни изследвания историята на Българската армия не познава. При това все още безнаказано!
С ТОВА ПРОБЛЕМИТЕ С ДОКТОРАНТУРИТЕ НЕ СВЪРШВАТ! БОЛКИТЕ НА НАУЧНИЯ СЪСТАВ В АРМИЯТА НЕ СПИРАТ ДО ТУК!
Откроява се още един широк кръг от крещящи несъответствия, сведени в пет основни сфери. Тези проблеми могат да бъдат премахнати без парламентарни решения, а с корекции на заповеди, правилници, разпореждания и разбира се - с добра управленска воля за решения на новия управленски екип на МО:
I. Дошло е време най-сетне смело да се изрежат болните механизми за финансиране на докторантурите в армията и да се въведе адекватно стимулиране на преподавателския и научния труд – така както по законен начин това се прави във всички граждански университети у нас и в чужбина!
Съществуват редица министерски постановления и други нормативни документи за финансиране на докторантурите, в т.ч. и в армията. Поради завоалиране в механизма за формиране на бюджета на висшите училища няма яснота каква част от парите са заделени именно за обучението на докторантите и стимулиране на техните научни ръководители. ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА В ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ КОМАНДНИЯ СЪСТАВ И УПРАВЛЕНСКИТЕ СТРУКТУРИ СЕ СЪЗДАВА ИЛЮЗИЯТА, ЧЕ ОБУЧЕНИЕТО НА ДОКТОРАНТИТЕ СЕ ФИНАНСИРА ОТ ПОДЕЛЕНИЯТА, ОТ ВИДОВЕТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ, ОТ КЪДЕТО СА ДОКТОРАНТИТЕ ИЛИ ПЪК ОТ БЮДЖЕТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА.
Под претекст, че докторантските теми не кореспондират пряко с военната наука и практика се режат теми, предложени от академичните съвети на висшите военни училища, с което категорично не сме съгласни. Научната работа не може да се ограничава само с теми, пряко свързани с въоръженията и технологиите.
ПРЕД НАУЧНАТА РАБОТА НЯМА ХОРИЗОНТИ И МОГАТ ДА СЕ ИЗДИГАТ ВСИЧКИ ТЕМИ ПО АКРЕДИТИРАНИ ОТ НАОА СПЕЦИАЛНОСТИ!
II. Още една аномалия: Поради изброените по-горе причини висшите военни училища издигат предимно докторантури за задочно обучение, а избягват редовната форма на обучение в докторантура, която осигурява несъмнено по-високо качество!
Ето и някои примери, които не се нуждаят от коментар:
В Приложение № 3 на Решение на МС на РБ № 375 от 11 май 2012 година за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти през учебната 2012/ 2013 г. са утвърдени общо за страната в редовна форма на обучение 1552 докторанти и задочна форма 557 докторанти. Тенденцията е тези бройки ежегодно да нарастват с няколко стотици докторанти. Съгласно приложението обучението на докторантите се осъществява в 50 висши училища и научни организации.
От Приложение № 3 се вижда, че средно в една научна институция се обучават 31 докторанти редовна форма на обучение и 11 докторанти задочна форма на обучение.
КАК СМЕ НИЕ В АРМИЯТА НА ТОЗИ ФОН?
За да отговорим на въпроса е важно да подчертаем: Приложение № 3 показва убедително, че в гражданските висши училища като правило повече от ? от кандидатите се обучават в редовна форма на докторантура, а останалите - в задочна.
Съгласно Приложение № 3 през учебната 2012/2013 г.:
ВА „Г. С. Раковски” обучава 7 докторанти редовна форма на обучение и 4 докторанти задочна форма на обучение.
НВУ „Васил Левски” обучава 2 докторанти редовна форма на обучение и 6 докторанти задочна форма на обучение.
ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” обучава 18 докторанти задочна форма на обучение.
Институтът по отбрана към Министерството на отбраната обучава 1 докторант редовна форма на обучение и 5 докторанта задочна форма на обучение.
За Военномедицинска академия не открихме данни.
В духа на гореизложеното за истинското състояние на докторантурите в армията и съпоставено с Приложение № 3 от Решение на МС на РБ № 375 от 11 май 2012 г. могат да се направят най-малкото два извода:
Извод № 1: Обучението във висшите военни училища е под средните възможности за броя на докторантите в една научна институция за страната, които са съответно 31 докторанти редовна форма на обучение и 11 докторанти задочна форма на обучение.
Извод № 2: Във висшите военни училища има очевидни притеснения и трудности за обучение на редовни докторанти, а предимството се отдава на задочните докторанти (особено за ВВМУ „Н. Й.Вапцаров” – съгласно постановлението всички докторанти са задочни – 18 души), докато средностатическата картина за страната говори очевидно в полза на редовната форма на обучение: редовна форма на обучение 1552 докторанти, задочна форма на обучение 557 докторанти, самостоятелна форма на обучение 7 докторанти.
Останалите изводи оставяме на висшите училища и министерството на отбраната, както и на мерките, които се очакват от тях за качествено подобряване обучението на докторантите.
III. МС на РБ е възприел принципа, че базовата издръжка на обучението на един редовен докторант е удвоеният размер за ежегодна издръжка на един студент. Освен това правителството одобри диференцираните нормативи по научни специалности за издръжка на обучението на един докторант.
В тази сфера трябва да се приповдигне завесата и да се разбулят тайните, да се въведе принципа за прозрачност, деклариран от новия състав на министерството на отбраната и да се внесе пълна яснота във финансирането на докторантите от висшите военни училища и стимулиране на научните им ръководители.
За целта следва да се създаде финансова карта с всички съществуващи документи, касаещи докторантурите и парите за подготовката на докторантите директно да се вливат във висшето училище. Това с пълна сила се отнася и за студентите, които се обучават в ОКС „Бакалавър” и ОКС „Магистър”.
Нужно е да се пресекат всякакви обходни пътища, които завоалират картината и извиват ръцете на академичните ръководства, поставят ги на колене пред финансовите органи и другите управленски структури. Имаме крещяща нужда от яснота, чистота и прозрачност!
Особено внимание да се обърне върху следните два факта:
- Обучението на докторантите се субсидира от държавата и не е отговорност на командирите – те нямат задължението да заделят средства за обучението на докторанти от подчинените им поделения дори когато са записани като редовни докторанти.
- Министерският съвет определя диференцираните нормативи за обучение на докторанти.
Това ясно и недвусмислено се вижда от чл. 22 (1) на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, Обн. - ДВ, бр. 75 от 24.09.2010 г.: „Висшето училище или научната организация предоставя материалната база и поема разходите по зачисляване, обучение и защита на дисертационните трудове на докторантите в редовна и задочна форма на обучение, субсидирано от държавата, в съответствие с диференцираните нормативи за обучение на докторанти, определени от Министерския съвет.”
Чл. 2. (1) Диференцираните нормативи за издръжка на обучението за един докторант се определят като произведение от базовия норматив за издръжка на обучението за един докторант и коефициент за научната специалност.
(2) Базовият норматив за издръжка на обучението за един докторант е удвоеният размер на базовия норматив за издръжка на обучението за един студент в държавните висши училища, определян ежегодно с постановлението за изпълнението на държавния бюджет за съответната година.
Чл. 3. Диференцираните нормативи по научни специалности се определят по реда на чл. 2, ал. 1 с коефициенти.
ПОЯСНЕНИЕ: От документа се вижда, че най-висок – 10,57 - е коефициентът на военните науки! Къде е тогава проблемът?
IV. Чрез тази статия се обръщам към новия ръководен състав на министерството на отбраната да въведе принципа за ненамеса на командирите и началниците от всички степени при издигане на темите за докторантура от висшите военни училища. За целта стриктно следва да се спазват ежегодните решения на МС на РБ за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации!
За учебната 2012/2013 г. това е Решение на МС на РБ № 375 от 11 май 2012 г., чиято точка 7 гласи: „Висшите училища и научните организации по т. 3 определят САМОСТОЯТЕЛНО броя на местата за прием по докторски програми съгласно решенията на Националната агенция за оценяване и акредитация по реда на Закона за висшето образование.”
От общо 2 116 теми за 2012/2013 г. за страната (1552 редовна форма и 557 задочна форма), само 44 са темите на военните университети и институти (10 за редовна докторантура и 34 за задочна докторантура)! Вижда се, че докторантурите в армията са едва 2.08 % от общия брой докторантури в страната, при това военните институции, обучаващи докторанти са 10 % от обучаващите структури в страната.
V. Да се внесат корекции в механизмите за заплащане на полагания от учените в армията труд:
Да се въведе финансово стимулиране на научното ръководство на докторантите, така както това става в гражданските университети;
Да се уеднаквят надбавките за стимулиране на лицата, които притежават научни степени. В гражданските университети за научната степен „доктор” месечната добавка е една минимална работна заплата, а за научната степен „доктор на науките” надбавката е две месечни минимални работни заплати;
Да се коригира таблицата за заплащане, като се премахне унизителното сега уеднаквяване труда на хабилитираните лица. Заплатата за длъжност на професор в армията е приравнена към заплата на матроса и войника.
Да се възстанови приетия през 90-те години на миналия век принцип в Българската армия за заплащане според длъжността: за равна длъжност равна заплата. Във висшите училища разликата между длъжностите на офицерите и цивилните служители на една и съща длъжност сега е крещящо несправедлива в ущърб на гражданските лица. Офицерите естествено следва да получат надбавки, но това да бъде за тяхното офицерско звание и допълнителните военни ангажименти, които изпълняват.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ - ПРЕДЛАГАМЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА:
Да анулира взетите през 2013 г. решения за докторантурите от Съвета по въоръженията и Съвета по отбранителни способности.
Да включи в предстоящата за издаване министерска заповед за докторантурите в Българската армия всички заявени теми за докторантури, така както са изпратени от Академичните съвети на висшите военни училища през декември 2012 г.!
От ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” бяха произволно снети 4 теми, въпреки решението на Академичния съвет, взето на заседание с Протокол № 287 от 23.11.2012 г., които моля да се включат в заповедта на министъра на отбраната.
По тези научни проблеми има изявени кандидати, млади специалисти от системата на Българската армия, които са изразили готовност да участват в конкурсите по обявените теми.

-----------------------

Защо точно в този момент възникна потребност от настоящата статия? Защото новият управленски екип на МО е съставен от експерти и се ръководи в дейността си от принципиално нови управленски приоритети, с помощта на които може да се пресече администрирането на науката.
Изследователската дейност е централен академичен приоритет на всеки университет. Броят на докторантите е един от най-важните наукометрични показатели на нивото на университетите и утвърждаването им като изследователски центрове.
През последните години поради кризата, армията ни започна да отстъпва от завоюваните с десетилетия позиции в областта на докторантурите. Създаде се рестриктивна и деструктивна административно-бюрократична система, чийто връх на айсберга се показа през 2012/2013 година.

-----------------------

Изложение и факти в пет групи:

1) Редица бюрократични механизми задушават демократизма и автономията на ВВУ и възпрепятстват издигането на докторантурите. Някои военни и цивилни началници не си дават сметка, че със заповед е лесно да се спре докторантска тема, но не може да се активира раждането на научна идея и разработването на научен продукт.
2) МО изкуствено създаде ръководни документи, част от които противоречат на постановленията на МС и насилствено наложи процедури, които орязват издиганите от академичните структури теми за докторантури.
3) Администрирането на науката в армията стана по-лесно и по-сладко от нейното правене.
4) Поразяващи размери достигна високомерието и научната некомпетентност на отделни длъжностни лица, които дори нямат отговорности към научната работа. Използвайки властта си, с лека ръка отхвърлят заявени докторантски теми, криейки се зад „решенията” на различни съвети, които ръководят.
5) Регресията в най-голяма степен засегна процесите и процедурите по издигане на темите за докторантури, при подбора на докторанти и отношението към научните ръководители. Своеволията и субективизмът надминаха всякакви етични граници, въпреки ясната правна основа, върху която са построени отношенията към висшето военно училище.

-----------------------
Авторът е председател на Контролния съвет на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка