Аз бях първият лекар гинеколог, който влезе в Кандахар
в.Преса

Наскоро майор д-р Милена Стоянова от ВМА бе наградена с Почетен медал на американската армия. Същото отличие получиха още четирима родни военни медици. Командването на щатските войски ги награди заедно с още 120 души, представители на армиите от 43 държави, които участват в Международните стабилизиращи сили (ИСАФ) в Афганистан. Родена е в Тетевен. Завършва медицина в Плевен. От няколко години работи във ВМА.




През февруари 2011 г. заминах за шест месеца в Кандахар. Това бе първата ми мисия в Афганистан. Нашата група бе в по-малката база „Линдзи“, която бе на няколко километра от основната база на НАТО там - летището. Аз бях и първият гинеколог, който влиза в Кандахар. Ние, българските лекари, бяхме съветници в афганистанската военна болница, която обслужва техните войници, офицери и семействата им. Още на втория ден след пристигането към 22 ч. ме извикаха в болницата за бременна жена,

съпруга на млад полковник

Между другото там и генералите са млади. Това бе петото й раждане. Обикновено имат по 8-10 деца. Болницата бе във военнополеви вариант и затова нямаше акушеро-гинекологично отделение. Когато пристигнах, жената вече бе пред раждане. Успях да изродя бебето в полеви условия - на една кушетка, без инструменти. Беше момченце. Така че за мен афганистанката война започна с даване на живот. Целият персонал на болницата бе само от мъже, дори и медсестрите. Само акушерката беше жена. Тяхната религия, за разлика от нашата, не позволява жена да ходи на мъж гинеколог. Ислямът забранява на жените да се събличат пред чужди мъже.

В базата всеки вторник бе женски ден и пациентите ми бяха бременни съпруги на афганистански военни. Идваха при мен на прегледи, но раждаха някъде навън. Но по-главната ни задача бе да обучаваме местните лекари. Проблемът бе, че те не искаха да работят в Кандахар. Защото това е най-непривлекателният район в размирната държава. Градът е нещо като столица на

талибаните и непрекъснато се водят бойни действия. По време на мисията ми убиха брата на президента Хамид Карзай. И когато го погребваха, имаше атентати.

В базата „Линдзи“ бяхме с американски и австралийски военни. Базата не е голяма и затова повечето се познавахме. Американците бяха по-сдържани. Показвахме им филмчета за България. Те много се впечатлиха от морските ни курорти и от Велико Търново. Но най-много бяха изненадани, че България е на 1300 г. Не вярваха, че може да има толкова древна страна, защото САЩ са на 200 г. Лично мен повече ме впечатляваха афганистанците. Те са много доброжелателно настроени към нас. От всички армии в операцията на НАТО те най-много уважават и обичат българските бойци (родните рейнджъри в Кабул разказват, че когато патрулират с бронираните машини в града, родният трибагреник ги пази - б.а.).

Афганистанските лекари, с които работехме, ни носеха от вкъщи домашен хляб, който бе много вкусен. Организираха ни и вечери, посветени на тяхната национална кухня. А тя е много близка до нашата. Гощаваха ни с кебап от агнешко месо, тъй като не ядат свинско, с ориз, бамя. Сервираха ни и кисело мляко. Досущ е като българското, почти по нищо не се отличава. Което за мен бе доста странно. Иначе логистичното осигуряване в базата „Линдзи“ бе отговорност на американците. Те ни хранеха. Доставяха от пиле мляко. Всичко сякаш се изсипваше като от някакъв митичен рог на изобилието. Защото американският войник трябва да е много добре нахранен. А покрай него и нашият. Обикновено ние, българите, след мисия наддаваме по 5-6 кг, но аз отслабнах. Защото през първия месец опитах от всичко и след това си наложих

спартанска диета

Трибагреникът върху бронираните машини пази бойците ни в Афганистан.



И много спортувах. Американ­ците са маниаци на тема спорт и бяха оборудвали много добри фитнес зали. В голямата база на летището всяка събота се организираше битак, където местните продаваха всичко. Ние отивахме дотам с бронирани коли и бронежилетки. Иначе не се разрешаваше. Та на тези пазари имаше много екзотични стоки, и то на добри цени. Афганистанците обичат да се пазарят, за да свалиш от цената. Те се обиждат, ако купиш нещо от тях без пазарлък. Мислят си, че не им харесваш стоката. Донесох си оттам уникален сервиз за ракия, направен от камък. Има и за вино, чай и т.н. Такива сервизи няма никъде по света, изработват се само в Афганистан от материал, който го има само там. С нас продавачите се държаха много добре.

Говореха ни на „мадам“

и на „вие“. По-възрастните говореха на руски, а някои от по-младите знаеха английски. Въобще афганистанците са доста интересен народ. Имат по няколко жени, които не работят. Стоят си у дома и само раждат деца. Тамошните хора имат много странни патриархални разбирания. По тяхното летоброене сега е 1392 г.
Тъй като в Афганистан постоянно се воюва, в болницата докарваха много пострадали. На какво ли не съм се нагледала. Имаше ужасни случаи, например човек без четири крайника. Всичките ампутирани. Но такива ранени рядко оставаха живи. При такава гледка, ако нямаш здрави нерви, може да припаднеш. Въобще хирурзите и анестезиолозите имаха много работа. Аз съм свикнала, защото моята професия е много кървава, особено раждането със секциум.

Преди да тръгнем за мисия, и нас, лекарите, ни преглеждат. И ние минаваме през ситото на здравните показатели, които не признават компромиси. Изискванията са много строги. Ако имаш кариес на някой зъб, не те пускат на мисия, докато не го излекуваш. Ако ти открият дори песъчинка в бъбрека, пак те спират. Разказвам това на мои познати и те не вярват, че медицинските стандарти важат и за лекарите. Преди мисия ни правят пълни изследвания и след като се върнем - пак. Това важи за всички военни. Сега аз преглеждам жените под пагон, на които им предстои да заминат на мисия. Ако някоя от дамите има гинекологично заболяване, й даваме срок да се излекува, за да кандидатства пак, иначе отпада.

(в. Преса, печатно издание, брой 300 (651 от 03 ноември 2013)