Касем Сулеймани - сивият кардинал на Близкия изток

Pan.bg 24 ное 2013 | 09:49 views (5698) commentaries(0)
img Касем Сулеймани
Сивият кардинал на Близкия изток
Поредица на в.ПРЕСА

Набожен, скромен, изпълнителен. Безскрупулен, ефективен, жесток. Винаги в сянка, но с огромна власт. Това са многото лица на човека, който настройва прецизно всички лостчета и зъбни колелца в Близкия изток. Генерал майор Касем Сулеймани оглавява бригадите „Кудс“ - външнополитическото звено на Революционната гвардия в Иран, което ръководи тайната война на ислямската държава срещу враговете й.

Фронтовата линия в Близкия изток днес е в Сирия. Докато бунтовници и правителствени сили са официални участници в гражданската война, зад кулисите се правят големите геополитически залози и удари под кръста. В тази битка шефът на „Кудс“ Касем Сулеймани е на страната на режима на Асад. Но това не е първата му битка, а пореден епизод от интересната му роля на сив кардинал на Близкия изток.

56-годишният мъж с побеляла коса, внимателно оформена брада и преценяващи очи придобива първия си боен опит по време на т.нар. Свещена отбрана, което е иранското име на войната с Ирак, продължила от 1980 до 1988 г. И двете страни претърпяват огромни загуби, използвано е и химическо оръжие. За Техеран конфликтът бележи началото на проекта за изграждане на религиозна ос на влияние в Близкия изток в противовес на сунитска Саудитска Арабия. От Ирак, през Сирия и Ливан, до Средиземно море започва създаването на шиитския полумесец, включващ режима на Башар ал Асад и групировката „Хизбула.“

Сулеймани поема бригадите „Кудс“ преди 15 години и оттогава работи в моделирането на Близкия изток по волята на Иран, пише в обширен портрет на командира американското списание „Ню Йоркър“. Той съчетава функциите на манипулатор и военачалник - от една страна, помага ту на едните си приятели, ту на другите. От друга, се смята, че дава нареждания на плеядата въоръжени групировки, които убиват стотици американци в Ирак след инвазията от 2003 г.
Повечето от акциите, приписвани на „Хизбула“ по цял свят, също се смятат за проведени под надзора на иранеца. Благодарение на помощта му войната в Сирия не изглежда безнадеждна за режима.

Винаги на правилното място

„Сулеймани е най-могъщият оперативен работник в Близкия изток днес“, казва бившият агент на ЦРУ Джон Макгуайър пред „Ню Йоркър“. „Никой обаче не е чувал за него.“

В Иран образът на Сулеймани е на безупречен герой от войната с Ирак. Той е многократно награждаван и командва дивизия още преди да навърши 30-годишна възраст. В обществения живот е почти престорено скромен. Наскоро той се описва като „най-малкият войник“ и според иранската преса не позволява ръката му да бъде целувана.

Влиянието му идва най-вече от близките отношения с върховния ръководител на Иран - великия аятолах Али Хаменей, който нарича Сулеймани „жив мъченик на революцията“ - почест, запазена за загиналите в битка. Въпреки различните кръгове в иранската властова система, вариращи от твърдолинейни застъпници на религиозната власт до реформаторски настроени хора като новия президент Хасан Рухани, командирът на „Кудс“ е автономен в действията си. „Той има връзки с всички в системата“, казва бившият началник на израелското разузнаване Мосад Меир Даган.

Когато не пътува, за да натиска лично лостовете на влияние сред многобройните си познанства в Близкия изток, Касем Сулеймани живее в Техеран и се държи като типичен чиновник на средна възраст. Той става в 4 ч. всяка сутрин и си ляга преди 21,30 ч. Има проблеми с простатата и хронични болки в гърба. Уважава жена си и понякога я взема със себе си в командировките. Има трима синове и две дъщери. Стриктен и строг е към тях. Особено притеснен е за дъщеря си Нарджис, която живее в Малайзия и според баща ? се отклонява от пътя на исляма.

Прагматичен към Америка

Лоялността на Касем Сулеймани към ислямската революция в Иран не може да бъде поставяна под съмнение. Но това не означава, че той не е отворен и към сътрудничество със САЩ, когато намира практическа полза от това. Такъв епизод има в началото на миналото десетилетие по време на първите удари в Афганистан. Терористичната организация „Ал Кайда“ е враг на Вашингтон, но също така ненавиждана и от Техеран. Това води до редица срещи между официално неподдържащите дипломатически отношения страни, на които се обменя информация за терористите. Стига се дори до размяна на карти, на които иранците посочват базите на „Ал Кайда“, а американците връщат жеста с информация за посредник на групировката в иранския град Машхад.

Затоплянето на отношенията обаче бързо приключва. Причината е речта на президента Джордж Буш през януари 2002 г., когато той поставя Иран редом до Северна Корея и Ирак като държава от „оста на злото.“ Това слага край на надеждата за бъдещо сътрудничество за подготвяната вече към този момент война срещу Саддам Хюсеин, който е заклет враг на режима на аятоласите.

Създаваната парченце по парченце, приятелство по приятелство, иранска мрежа на влияние в Близкия изток е заплашена от срив заради войната в Сирия. Режимът на Асад е интегрална част в мрежата от зависимости и падането му може да предизвика ефекта на доминото. Това е и дълбокото убеждение на Сулеймани, който заявява наскоро, че подкрепата за сирийското правителство ще продължи до самия край. Какъвто и да е той.

Пълен контрол над Ирак

След рухването на сунитския режим на Саддам Хюсеин след американската инвазия политическият вакуум е изпълнен от шиити, с които Касем Сулеймани има добре установени връзки. И на практика започва да решава как да бъде управлявана тази държава. Иранецът определя състава на правителството от сенките, работейки умело със създадени през годините зависимости. Паралелно с това ръководи сформирането на въоръжени групировки в страната като Армията на Махди на духовника Муктада Садр или бригадите „Бадр“, които се грижат за прочистването на Ирак от бившите членове на управляващата партия Баас.
След началото на кризата в Сирия Ирак отваря въздушното си пространство за доставки на оръжия и муниции от Техеран за Дамаск. Тази операция се осъществява със съгласието на министъра на транспорта Хади ал Амири, който в миналото ръководи бригадите „Бадр“. На подобни ключови постове са настанени и други верни на Сулеймани другари.

Помощ за Асад

image

Иранската подкрепа за Сирия се изразява главно в предоставяне на многомилиардни кредити и оръжие. Но Касем Сулеймани е способен на много повече. Първите свидетелства за това излизат наяве, след като през август 2012 г. бунтовниците залавят 48 иранци в Сирия. Техеран ги обявява за религиозни туристи, отишли да се поклонят на шиитска светиня в страната. Противниците на Асад ги посочват за членове на „Кудс“.
В крайна сметка те се оказват толкова важни, че Дамаск се съгласява да ги обмени срещу над 2000 заловени бунтовници.
Една от повратните точки във войната е през април 2013 г., когато град Кусейр, използван за разпределителен пункт за оръжия, е превзет от силите на Асад. Победата е извоювана благодарение на бойците на „Хизбула“, които са изпратени по нареждане на лидера им Хасан Насрала, който е получил обаждане от Касем Сулеймани. Битката е координирана от ирански офицери, като най-малко осем от тях загиват.

„Хизбула“ на каишка

image

Сулеймани знае всичко, което прави „Хизбула“. Останалото официално неразкрито убийство на ливанския премиер Рафик Харири през 2005 г., който е близък до Саудитска Арабия, се смята за дело на шиитската групировка.

В международното разследване, което е блокирано по всевъзможни начини вътре в Ливан, става ясно, че заподозрените за извършители са провели няколко телефонни разговора с Иран непосредствено преди и след взрива, който унищожава конвоя на Харири и сравнява цял квартал със земята в Бейрут. През годините Сулеймани стои зад десетки опити за нападения срещу вражески мишени - от Тайланд и Делхи до Лагос и Найроби.

Една от най-заплетените схеми е тази за убийството на посланика на Саудитска Арабия във Вашингтон Адел ал Джубеир. За целта човек на Сулеймани се опитва да наеме мексикански наркокартел да извърши мократа поръчка, но попада на информатор на САЩ и мисията се проваля.
Бомбената атака на летище Бургас от 2012 г. обаче, изглежда, е извършена без знанието на иранския командир. Според разузнавателни източници, след като научава за взрива, Сулеймани се обръща към подчинените си с въпроса: „Някой знае ли нещо за това?“
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка