Навършиха се 136 години от разгрома на Осман паша при Плевен

Pan.bg 10 дек 2013 | 13:27 views (5749) commentaries(0)
img otbrana.com

В края на всяка календарна година, улисани в предколедното пазаруване и суета, често пъти забравяме, че в началото на месец декември има един паметен ден, който е белязан с много кръв и страдание, от който започва преломът в Руско-турската война 1877-1878 г., донесла Свободата на изтерзания български народ. Този ден е 10 декември. На тази дата преди 136 г. край Плевен замлъкват завинаги оръдията на грандиозната битка между армията на Осман паша и Западния руски отряд. Битка, в която руската армия дава 26 хиляди убити и ранени воини.

На 15/27 юни 1877г. Дунавската руска армия извършва десант през река Дунав в района на Зимнич - Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското Главно командване прехвърля от Видин, армейския корпус, командван от Осман паша, за да укрепи Никопол. На 4/16 юли Западния отряд под командването на генерал Криденер превзема Никопол , преди турските подкрепления от Видин да достигнат града. Разбрал за това Осман паша се насочва към Плевен. Няколко часа, след като той се укрепява в града, започват да пристигат първите руски части. Генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер, командващ 5-а пехотна руска дивизия от 9-и армейски корпус получава заповед да овладее Плевен. Той пристига пред града на 7/19 юли и започва да обстрелва турските укрепления.

На 8/20 юли сутринта, напада Плевен с 3 пехотни полка, с Кавказката казашка бригада и 146 оръдия. Успява да отблъсне турците от някои външни укрепления на отбранителната линия. Осман паша прехвърля подкрепления в застрашените участъци и предприема контраатаки, които отблъскват руските части от превзетите позиции. Руски жертви са 2 800 убити и ранени, а османски жертви са 2 000 убити и ранени. Основната причина за неуспеха на тази първа руска атака е лошото разузнаване.През следващите дни и двете страни получават подкрепления. Генерал-лейтенант Николай Криденер съсредоточава край Плавен целия руски Западен отряд, състоящ се от 36 батальона, 32 ескадрона, 184 оръдия - общо 35 000 войника, а силите на Осман паша нарастват до 20 000 души, влизащи в състава на 33 табора, 7 ескадрона и 57 оръдия, с които се формира Западната турска армия.

На 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува за втори път Плевен . Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените хълмове. До края на деня турците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции. Руските загуби са 7 032 убити и ранени. Турските загуби са 1 000 убити и ранени. На 19/31 август 19 табора изненадващо правят излаз от Плевен и атакуват руските части в района с. Пелишат - с. Згальовец. След ожесточени боеве за редута при с. Згальовец, който няколко пъти преминава от едни ръце в други ръце, османските сили са изтласкани обратно в Плевен. Руските загуби в този бой са 1 000 убити и ранени, а турските загуби са 1 350 убити и ранени.

Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 26 август/7 септември и 1/13 септември 1877 г. В нея вземат участие 52 000 руски воини и 23 000 румънски воини. Те са поддържани от 8 500 кавалеристи и 424 оръдия . Командващ на руската армия при третата атака е генерал-лейтенант Павел Зотов. Осигурено е трикратно превъзходство на силите. На 22 август/3 септември сборен руски отряд с командир, генерал-майор Александър Имеретински превзема Ловеч. Прекъсната е линията за снабдяване на плевенския турски гарнизон по направлението София-Плевен. Същия ден Осман паша с 12 табора, черкезка конница и 3 батареи излиза от Плевен, за да помогне на Ловешкия отряд. Движението му е открито и той е обстрелван от руската артилерия. Когато разбира, че Ловеч е превзет от русите, той се завръща обратно в Плевен.

На 26 август/7 септември е извършена артилерийската подготовка на третата атака. На следващия ден са овладени от русите Зелените хълмове и се води бой при река Вит. На 29 август/8 септември се водят боеве с променлив успех. На именния ден на руския император Александър II - 11 септември започва щурма на Плевен . Водят се ожесточени боеве при Гривишки редути, височините при с. Радишево и Зелените хълмове. В Долината на мъртвите, пред турските редути падат със смъртта на героите хиляди руски, финландски и румънски воини. Осман паша е превърнал града в непревземаема крепост и въпреки пробива в отбранителната му линия, извършен от воините на генерал Скобелев и третата руска атака завършва без успех. В хода на нея майор Фьодор Горталов назначен от генерал Скобелев за комендант на превзетия турски редут Кованлък извършва безпримерен подвиг, като отказва да напусне редута и загива мъченически върху щиковете на турските войници. Боевете за Плевен стават поле за изява на високите морално-боеви качества на руския войник.Въпреки неговия героизъм, на 1/13 септември атаката е прекратена. Руските загуби са ужасяващи - 12 814 убити и ранени. Турските загуби са едва 3 000 убити и ранени.След неуспеха на третата атака срещу Плевен, Осман паша атакува в продължение на три дена Гривишкия редут № 1 – Канлътабия, заета от румънски части, командвани от генерал Александру Чернат. Атаката е отбита с помощта на руски части. На 6/18 септември румънски части атакуват съседния Гривишки редут № 2 - Баштабия. Атаката е отбита. Втори път тя е проведена на 7/19 октомври, но отново без успех. Румънските загуби в тези боеве са 929 убити и ранени.

Към началото на м. ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Заема инженерно изградена отбранителна линия от 20-25 км. Тя е разделена на пет отбранителни участъка. Вследствие на обсадата той изпитва остра нужда от хранителни припаси, но въпреки това на 30 октомври/11 ноември отхвърля руското предложение за капитулация. На 4/16 ноември военния съвет на Действащата руска армия взема решение да наложи плътна блокада на Плевен. Командването е възложено на талантливия военен инженер, генерал Едуард Тотлебен, герой от Кримската война 1853-1856г. В нея той ръководи отбраната на Севастопол. След като се запознава с обстановката Тотлебен казал: “Четвърта атака на Плевен няма да има!”Генерал Гурко е изпратен в Русия, откъдето докарал елитната императорската гвардия и с нея бил усилен Западния руски отряд.

С успешни боеве при с.Горни Дъбник и с. Телиш е прекъсната снабдителната османска линия, по която обсадената турска армия получавала провизии и боеприпаси. Изградена била плътна блокадна линия, разделена на шест участъка. По този начин генерал Тотлебен успял да матира своя съвипускник от френската военна академия Сен Сир, Осман Те обичали в свободното време да играят шах. Поредната им партия била прекъсната от тръба за тревога, Осман лукаво се усмихнал, но Едуард му казал, че може би някога, по волята на съдбата и на своите враждуващи империи, ще завършат партията си на бойното поле.Така и станало при Плевен! Към началото на месец декември армията на Осман паша привършила хранителните си припаси.Той решава да направи последен опит за пробив на блокадата при дървения мост на река Вит и да се изтегли към София. В негова помощ, на 22 ноември/4 декември централната османска армия с командващ Сюлейман паша преминала Стара планина, превзела гр. Елена, но понасяйки много загуби прекратила движението си към обсадения Плевен. Отчаяна от глада и болестите, Западната турска армия на 28 ноември/10 декември атакува на фронт от 3 км. Предупредени от местни българи, руските части успяват да отблъснат турския юруш и преминават в контранастъпление. Осман паша бил ранен в боя и се предал с целия си щаб и войска. По-късно, генерал Тотлебен скромно отбелязал: «Не аз победих Осман, а гладът». Руските загуби в този бой възлизат на 1 894 убити и ранени. Турските загуби са 6 хиляди убити и ранени. След капитулацията са пленени 10 паши, 2 128 офицери, 37 200 войника, 88 оръдия и 7 знамена. Превземането на Плевен предизвикала страх и паника край Босфора и в Лондон. Това е решителен момент в хода на войната, тъй като се освобождават значителни руски сили. Само два дни след падането на Плевен, цар Александър II провежда извънреден военен съвет, на който се решава генералното настъпление на руската армия да започне още по Коледа. За целта от Действащата руска армия, наброяваща 314 000 души са сформирани три отряда: Западен начело с генерал лейтенант Гурко, Южен начело с генерал лейтенант Фьодор Радецки и Ловешко Севлиевския отряд, който по-късно се преименува на Троянски, под командването на генерал лейтенант Павел Карцов. Германските офицери, които са военни съветници в турската войска навиват на руло своите топографски карти, тъй като смятат, че през зимата Балканът е непроходим. В изключително тежки условия руските войски с помощта на български доброволчески чети форсират по Коледа Балкана и се спускат в Подбалканските полета, където разбиват изненаданите турски войски. На 4 януари 1878 Западният отряд разгромява Орханийската армия на Шакир паша и овладява София. На 9 януари 1878 г. в битката при Шипка-Шейново Южният отряд разгромява и пленява Централната турска армия на потурчения германски генерал - Вейсел паша. На 16 януари русите овладяват Пловдив, на 20 януари Одрин и по този начин откриват пътя към османската столица Цариград.



Един от героите в битката за Плевен е 34 годишния генерал Михаил Скобелев. Той е изключително популярен сред войниците си, наричан е Белия генерал, тъй като винаги носи бяла униформа и язди бял кон. Воините му били предани до смърт и казвали за него:”Там където е Скобелев, там е победата!” За съжаление ровейки се из сайтовете тези дни прочетох една безобразна инсинуация от директора на НИМ проф.Божидар Димитров за генерал Скобелев, В статията си той го нарича - „палач на своите войници” и го критикува за това, че бил предложил Кавказката казашка бригада начело с него да се прехвърли чрез плуване с конете през Дунава. Вследствие на експеримента се удавили 31 казаци.Това наистина е факт, но явно авторът не знае, че идеята за форсиране на Дунава с коне не е на Скобелев, а на друг гениален руски пълководец, Александър Суворов и тя е приложена успешно от него на 17 юни 1773 г. при превземането на Тутракан. В друг материал от сайта неизвестен автор, позовавайки се на книгата на Б.Димитров “Истинската история на Освобождението 1860-1878? пише за Скобелев , че бил шут, клоун, касапин” и му лепи , какви ли не още обидни епитети. Мисля, че не му прави чест нито на директора на НИМ, нито на останалите любители на „евтини сензации” в своите коментари да изсипват тонове помия върху един от най-обичаните в България руски генерали. Те обвиняват Скобелев, че презирал живота на своите войници и пет пари не давал за него.Тогава, как да си обясним факта че той е споделял с нисшите чинове всички трудности на походния живот и смъртоносните рискове през войната. След като удържа двата превзети редута Иса ага и Кованлъка повече от едно денонощие без подкрепа и отбива пет яростни турски атаки, той е принуден да отстъпи, като изнася от полесражението всички ранени и лично заплаща транспортирането им от Плевен до Одеса. За своя сметка той облича и обмундирова воините си! Питам, колко други генерали са правели това !?

Явно, че петте века на робство не са били достатъчни за някои, та се опитват всячески да хвърлят кал върху руските воини и техните командири, извървели хиляди километри от Донските степи и Сибир, за да загинат за нашата свобода! И ние днес вместо благодарност, ги плюем, че били клоуни и шутове!Жалко и тъжно!Имайте малко срам господа!Макар и писан по друг повод възгласът на Паисий спокойно може да се отнесе и към вас:О, неразумни юроде!...

Подполковник от резерва доктор Петър Ненков
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка