Обяснението на кубинската ракетна криза

Pan.bg 21 яну 2014 | 20:36 views (4612) commentaries(8)
img В България Хрушчов взема решение да отвърне на американците с реципрочни действия, разполагайки ракети с ядрени бойни глави на територията на Куба, като по този начин се стига до най-драматичния момент в и без това обтегнатите взаимоотношения на САЩ и СССР по време на Студената война – Кубинската ракетна криза от 16 до 18 октомври 1962 – 13 дни, през които светът е в очакване на своето самоунищожение.

Капитан Иван Запрянов*
otbrana.com

Авторът на презентацията на „Същината на решението: обяснение на кубинската ракетна криза“ е капитан Иван Запрянов*, който в момента преминава обучение за придобиване на магистърска степен във Военноморското следдипломно училище - Монтерей, САЩ, по специалност „Анализ на отбраната“.

Книгата е на Греъм Алисън и Филип Зеликоу. Второ издание. Лонгман, 1999. 416 страници. (Essence of Decision: explaining the Cuban Missile Crisis/ Allison, Graham and Zelikow, Philip. – 2nd edition. Longman, 1999, 416 pages)

През 1961, САЩ разполагат край Измир, Турция 15 ракети „Юпитер“ (PGM-19 Jupiter) със среден радиус на действие (2400 км). Ракетите са снабдени с ядрени бойни глави, като са в в състояние за по-малко от 15 минути да достигнат Москва.
image
„Докато бях на официална визита в България, една мисъл непрекъснато тормозеше съзнанието ми: Какво ще се случи, ако загубим Куба?“ – Това споделя в мемоарите си години по-късно бившият ръководител на СССР Никита Хрушчов, описвайки своето посещение в България през месец май на 1962 година.

Именно в България Хрушчов взема решение да отвърне на американците с реципрочни действия, разполагайки ракети с ядрени бойни глави на територията на Куба, като по този начин се стига до най-драматичния момент в и без това обтегнатите взаимоотношения на САЩ и СССР по време на Студената война – Кубинската ракетна криза от 16 до 18 октомври 1962 – 13 дни, през които светът е в очакване на своето самоунищожение.

Книгата, която имам удоволствието да ви представя, е един от най-известните трудове в сферата на политологията и международните отношения, проучвайки обстойно най-критичното до днес събитие в историята на човечеството. Тази книга е “Същината на решението: обяснение на Кубинската ракетна криза”, чийто автори са Алисън Греъм и Филип Зеликоу.

В опит да предоставят на читателя всеобхватно разбиране на Кубинската криза, авторите разглеждат събитието през три различни теоретични




рамки: Модел I - на Рационалния играч/актьор (Rational Actor Model), Модел II - на Организационното поведение (Organizational Behavior Model) и Модел III - на Държавната/правителствената политика (Governmental Politics Model).

Модел I поставя следните основни въпроси: Защо СССР реши да разположи ракетите в Куба; Защо САЩ отговори с блокада; Защо СССР изтегли ракетите си? Модел I обяснява събитията от гледна точка на държавата, правителството, ръководството като основен играч. В този модел, взетите решения се разглеждат, сякаш са взети еднолично от самия президент, ръководство или държава. Читателят ще прочете изрази като „Съветският ръководител реши. . .“, „СССР се противопостави на . . .“, „Кенеди отвърна . . .“, „Америка осъди...“ Тези примери са типични за така наречения рационален играч – когато държава или нейният лидер биват отъждествявани с индивид, еднолично взимащ решения.

Модел II разглежда същите въпроси от Модел I, но зададени по различен начин, например, въпросът, зададен при Модел I „Защо СССР реши да разположи ракетите в Куба?“, в Модел II въпросът е „Какъв е организационният контекст и какви са процедурите, които са наложили вземането на това решение?“ Защото, държавата не е индивид: не президентът или премиерът взимат самостоятелно решенията: те стоят формално начело на държавата, но зад тях се намират огромен брой организации и структури, всяка от които е разделена на множество филиали и клетки със своите правила на работа, особености и отговорности. Държавните ръководители не са в състояние да следят и контролират непосредствено всичко това. Затова, не индивидуалното начало (Хрушчов/Кенеди, или СССР/САЩ) е в основата на Модел II, а именно огромният брой организации (напр. въоръжени сили) и тяхното поведение (начин на функциониране, вътрешни порядки, стандартни процедури, правилници), както и способностите им (въоръжение и бойни възможности).

Авторите привеждат ключови епизоди (процедурите по разполагане на съветските ракети в Куба, полетите на американските самолети над острова, дълбоководните бомби, използвани от американските военноморски сили), в които конкретните действия, продиктувани от организационното поведение на въоръжените сили на САЩ и на СССР довеждат до промяна хода на кризата, без това да е предварително планирано от ръководството на която и да е от двете страни, а някои от тези действия едва не стават причина за ядрен апокалипсис.

Зад Модел II стои още по-рафинирано прочуване на събитието. Държавните лидери, каквито и решения да вземат, то те са в резултат на дискусии, спорове, договаряне, поставяне на условия, убеждения от страна значителен брой „играчи“, в това число съветници, сенатори, конгресмени, депутати, министри, високопоставени военнослужещи, както и разбира се неправителствени организации, медии, гражданско общество, където всеки един гражданин е със свои разбирания, обяснения, интереси, убеждения. Това е Модел III, където въпросът „Защо СССР реши да разположи ракетите в Куба?“ звучи така: „Какви разговори, дискусии, компромиси, спорове и между кои основни играчи довеждат да вземането на критичното решение за разполагане на съветските ракети в Куба?“

В Модел III авторите привеждат примери, когато не президентът, а негови подчинени вземат решения, за които той даже и не знае, но които решения изцяло променят хода на събитието. Типичен пример са разузнавателните полети на американските самолети U-2 над въздушното пространство на Куба. Тогава, Вашингтон даже и не допуска, че такива полети се извършват, но благодарение на решението на един друг ключов играч (John Alexander McCone) по време на изпълнение на тези полети САЩ разкриват дейността по инсталиране на съветските ракети в Куба.

В заключение, изразявайки се метафорично, Модел I е подходящ за обикновените „плувци“, които не се нуждаят от задълбочени познания за океанската бездна. Модел II е предназначен за тези плувци, които обичат да се гмуркат, за да се запознаят и с живота под водата. Най-накрая, Модел III е за „тежководолазите“ или за тези, които стигат до дъното, за да разберат тайните, които океанът крие. Същевременно, единствено когато трите модела са заедно, те осигуряват 360 градуса от познания и анализ.

В края на книгата, авторите демонстрират с множество въпроси и отговори как всеки един от предложените модели би могъл да се приложи на практика при изследване на дадено събитие, което от своя страна би гарантирало вземане на адекватно решение.

Тази книга се изучава в някои висши учебни заведения у нас от студенти по специалности „Международни отношения“, и „Политология“. Книгата е ефективно пособие в ръцете на тези, в чиято професионална дейност, процесът на вземане на решение е ежедневие. Ето защо, препоръчвам книгата на курсантите от военните училища и на младите офицери, на които тепърва им предстои да се доказват в ситуации, където адекватно взетото решение би могло да бъде от жизнена важност! Разбира се, книгата ще представлява интерес за всеки читател, имащ желанието всестранно да обследва най-драматичния епизод от Студената война!

Надявам се книгата да бъде преведена и издадена на български език, за да запълни част от огромната ниша в областта на международния военнополитически анализ.

* * *

*Капитан Иван Запрянов завършва НВУ „Васил Левски, факултет „Общовойскови“ – град Велико Търново, като първенец на специалност „Войсково разузнаване“ през 2002 година. През същата година е назначен за командир на взвод в 68 бригада „Специални сили“. За периода 2008-2013 е командир на рота „Специални сили“.

През 2007, успешно преминава курс за подбор и обучение на оператори от специалните сили във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. През 2012, преминава курс по „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ.

През 2004-2005, участва в мисия за следвоенно възстановяване на Република Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 участва в мисия на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан.

От 2013, капитан Запрянов преминава обучение за придобиване на магистърска степен във Военноморското следдипломно училище - Монтерей, САЩ, по специалност „Анализ на отбраната“.

(Материалът е предоставен за публикуване във в. „Българско войнство“)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 8

  1. #1
    историк 21 яну 2014, 22:07
     
    0
     
    0

    Издадените у нас мемоари на Никита Хрушчов "Хора.Години.Власт" изясняват значително по добре "кубинската ракетна криза", макар и без "Модел І, ІІ и ІІІ"...

  2. #2
    Георги Диманов 23 яну 2014, 04:49
     
    0
     
    0

    Имах удоволствието да прочета тази книга докато бях студент в СУ. Това наистина е бестселър и се чудя защо още не е преведана. Добра презентация от господин Запрянов. Мисля, че се е справил много добре с разясняването на трите модела, които са изключително ефективни при подобни ситуации.

  3. #3
    Петър Хубенов 23 яну 2014, 10:05
     
    0
     
    0

    Интересен подход, при това правдободобен и много логичен! Аз също се занимавам с организационно поведение и знам колко комплексно и понякога непредвидимо е. Отлична презентация от студента!

  4. #4
    Кико 24 яну 2014, 15:48
     
    0
     
    0

    В началото: ракети в Турция, няма ракети в Куба. В края: няма ракети в Турция, няма ракети в Куба. Това е! Просто и гениално замислено от Хрушчов! .... останалото е словоблудство в търсене на научен подход, титли и пари от книги

  5. #5
    Петър Хубенов 24 яну 2014, 20:41
     
    0
     
    0

    Кико,ако малко повече знаеше за кризата щеше да знаеш, че не само че не е било гениално от страна на Хрушчов, ами е било супер рисковано точно за СССР. САЩ са имали десеткратно превъзходство. Ракетите в Турция са били страни и не са представлявали сериозна заплаха, докато ракетите в подводниците на САЩ, които са били около бреговете на СССР са били реалната заплаха.

    Ако беше голям умник този маоумник Хрушчов, щеше да остане да управлява СССР до самия край на живота си, а не позорно да го свалят. Колкото е навредил на СССР той, само Елцин (на Русия) и Горби могат да му съперничат.

    Когато си прост и ограничен и не разбираш нещо, най-лесният начин е да го отречеш. Първо прочети книгата, тогава давай оценки, българино! Направо ми се повръща от хора като вас! За съжаление, пълно е с такива лумпени в България и то се вижда по състоянието й

  6. #6
    Кико 24 яну 2014, 22:48
     
    0
     
    0

    Петре, когато става дума за кризи силата ти е в нервните. Другите ги остави на нас, четенето на препоръчани книги няма да ти помогне.
    Умственият багаж на Хрушчов не е отговарял на поста който е заемал, но по решимост и пресметливост много кратно превъзхожда Кенеди.

  7. #7
    до 7 25 яну 2014, 06:35
     
    0
     
    0

    За всичко си прав, освен че Хрушчов е рискувал, НЕ, той е нямал какво да губи, сам казваш за десетократното предимство, ако бе отстъпил за ракетите, то щеше да стане петдесетократно, така че Кико е напълно прав! Селския тарикат Хрушчов е натворил наистина простотии почти като пияндурника и продажника, но рещението на кубинската криза отмива срама за всички простотии дето е натворил Хрушчов! Презентацийката на капитанчето е перфектна...ама за американците, те обичат така, те искат така, за да могат да асимилират анализа и простите и умните, а за нас си е поредното безинтересно разтягане на локуми, но човека им е влязал под кожата и разбрал много точно какво искат промитите мозъци, за което "евалла", дай Боже повече такива разузнавачи да имаме!

  8. #8
    До 9 26 яну 2014, 00:20
     
    0
     
    0

    Светът наистина е бил на крачка от войната. САЩ са били готови да ударят, но добре, че не са го направили, защото тогава даже и не са подозирали за реалните количества ядрени глави в Куба, нито за ядрените торпеда, нито за ядрените арт. снаряди, нито за големите бомби, приготвени да се пуснат от Ил-38 тогава. СССР нямаше да го има, но САЩ със сигурност щяха да са почти унищожени също. На мен подходът ми харесва. Ако се замислим, ние много пъти го извършваме машинално, но както казваш американците си го разбиват и си го разучават, което им помага. Затова си имат принципи и наръчници за всичко, а ние - не, понеже всичко все знаем, но се вижда на какъв хал сме. Авторите са много добри, а капитанчето е успял да го покаже! Още повече, че както и ти пишеш, той е длъжен да се съобразява с тяхните изисквания и го е направил перфектно!
    Виж, ако сега русите сложат ракето в Куба, то ще стане много интересно!! НЯМА кой да ги принуди вече да се оттеглят :) Аз съм За! Или поне във Венецуела и Сърбия, че да ги питам едните и другите тогава!

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка