Григорий Миленин
15-годишнина на бомбардирането на Югославия
Гласът на Русия

Преди 15 години на картата на Европа се запали гореща точка – на 24 март 1999 авиацията на САЩ и НАТО започнаха бомбардирането на Югославия, продължило над два месеца.

Агресията на Северноатлантическия алианс отне живота на почти 2000 мирни жители и буквално в края на 20-ти век стана един от финалните акорди на многогодишната кампания на Запада против тази мощна балканска държава. Бомбите и ракетите, сипали се от нощното небе върху Белград, Прищина и други сръбски градове, завършиха форматирането на новата карта на Източна Европа, каза в интервю за "Гласът на Русия" експертът Александър Бовдунов:

- От една страна, беше създавано огнище на напрежение, пречело на Югославия да се превърне в един самостоятелен геополитически център, а от друга – максимално се потискаха и се унищожаваха силите, които потенциално биха могли да станат съюзници на руския свят – преди всичко Сърбия и сърбите. Не случайно в този конфликт САЩ и контролираната от тях Европа поддържаха отначало хърватите, а след това решиха да унищожат сръбската държава, като минимизираха нейното влияние на Балканите чрез развързване на конфликт в Косово.

Една от главните цели на САЩ тогава бе да демонстрират на целия свят, че им е по силите да натрапват своят воля и че имат право да се разпореждат с територията в която и да е точка на Европа. Така с усилията на Вашингтон се появи Република Косово, чиято роля се свежда фактически само към едно – да бъде пореден плацдарм на САЩ, казва политологът Василий Каширин:

- Това е един сигурен и предан сателит на Запада. Там се намира най-голямата европейска военна база на САЩ. Американците построиха там истински град-крепост .Дойдоха там за десетилетия и изобщо не мислят да си отиват. От гледна точка на тържеството на грубата американска военна сила, американския империализъм – това е безусловен успех.

Разкъсал Югославия на няколко дребни републики и анклави, Западът не се спря. Със своята „крилата демокрация” той посея разруха в Ирак, Афганистан и Либия. И вече беше готов да се разправи с непокорната Сирия… но неочаквано механизмът на еднополярното влияние засече – по пътя на евроатлантическата политика се изправи Русия.

Следваща грешка на евроатлантизма стана Крим. Напълно закономерното и обяснимо (от човешка гледна точка) желание на Москва да защити рускоговорещото население на полуострова от украинските ултранационалисти Западът го сервира за агресия против Украйна. А резултатите от свободния референдум на жителите на Крим по повод присъединяването към Русия – нарушение на териториалната цялост на Украйна. Както каза Василий Каширин, тази реакция на Западна Европа и САЩ е рефлексивно следване на политиката на "двойни стандарти".
Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/2014_03_24/15-godishnina-na-bombardiraneto-na-JUgoslavija-8068/