Росица Цонева
в.БА

Нужна е сериозна държавна политика за науката в областта на отбраната и за отбранителната ни индустрия, казва председателят на БАН и съпредседател на Сдружението на българската отбранителна индустрия


- Академик Воденичаров, какъв знак е 145-годишнината на БАН, живот, по-дълъг от този на държавата ни след Освобождението?
- БАН е една от най-старите ни институции. Това означава, че българите винаги са имали пиетет към образованието, към просперитета на народността. Затова и още под чуждо владичество са създали Българското книжовно дружество. Всички ръководители -възрожденци са хората основатели на това дружество- Раковски, Каравелов, Левски.

- А докъде стигна обсъждането на предложените от БАН през есента национални цели, които са си една българска национална доктрина?
- Нашето желание в Академията е България най-после да има цели, към които се стреми в следващите 25-30 г. Ние сме може би единствената страна в Европа, която не знае какво иска. Има стара гръцка поговорка, че кораб, който не знае накъде пътува, няма вятър в платната си. Ние направихме обсъждане на предложените цели първо в академичните ни центрове, които са вече 13, с представители на работодателските организации. И сега започна обсъждане и в медиите, например, Дарик-радио откри рубрика. В преговори сме с БНР, БТА и БНТ. Готови сме да работим и с вашата медия-в. “Българска армия” и ВТК. Важното е да се чуят повече мнения, защото повечето граждани трябва да кажат какво искат за държавата си.

- А ще осигурите ли приемственост между поколенията учени, престанаха ли да ви напуска младите и връщат ли се колегите ви от чужбина?
- Въпросите за задържането на младите хора при нас са свързани с въпросите за финансирането на Академията. Докато заплатите тук са сред най-ниските в държавните институции, явно БАН няма да е привлекателно място. Тук беше съветничка на г-н Барозу, която каза, че средствата от международните проекти са само глазурата на тортата, а основната й част осигурява държавата.

- Кои са най-силните постижения на БАН?
- Силни сме в доста области, първо в компютърните науки, в биологичните, химическите, физическите науки. Във всички направления на точните науки имаме много сериозни постижения. В Седмата рамкова програма на ЕС за наука, около 30 млн.евро са стойностите на спечелените от учени на БАН проекти. А успеваемостта на колегите от нашите институти в тази програма е над 32% при средна успеваемост в Европа от 20%, а за другите учебни заведения-17%. Това показва, че във всички области, в които работим, имаме хора с много добри проекти и с много добри постижения. И засега-мотивирани учени.

- Но не всяко направление в БАН е “комерсиално”, като Институтът за български език, например?
- За тази година бюджетът още не е разпределен, но през миналата всички институти в БАН си получаваха нормалните заплати. По-рано не беше така. Сега предстои разпределение на средствата, но убеждението ми като председател на Академията е, че всички институти трябва да получават заплатите си от бюджета така, както би трябвало, да няма фаворизирани. Парите са малко, но поне за заплатите трябва да бъдат гарантирани.

- А връщат ли се наши учени от чужбина?
- Засега млади хора-не много, но по-възрастни колеги -да.

- Как БАН си сътрудничи дългосрочно с държавата в отбраната и сигурността и съответно Сдружението по отбранителна индустрия?
- Първо, с МО имаме договор за сътрудничество. То се изразява в съвместни мероприятия -наскоро имахме кръгла маса по темата сигурност. Имаме добри връзки и с Военна академия, и с Военния университет във Велико Търново. И не само на базата на нашите договорености, а работим по съвместни програми. Обсъждаме възможност за съвместни магистърски програми и резултатите са добри. Наши колеги изнасят лекции там, а техни специалисти- при нас. Целите ни са общи, колкото и да звучи високопарно-да работим за благото на Отечеството, и го правим.

- А внедрени ли са разработки на наши учени в Българската армия напоследък?
- Приети на въоръжение има две изделия. Трудно ми е да кажа какво МО през последните 10-15 г. е купило от българските производители, защото някой път ръководителите на министерството използват израза “закупуване от български фирми”. Но българските фирми, от които пазаруват, са представители на други фирми. И е добре, когато се говори за сътрудничество с българската отбранителна индустрия, да се говори какво се закупува от българските производители, а не фирми. Не съм чувал за сериозни доставки от български производители.

- Как, според вас, държавата може да увеличи тези 5% въоръжение и техника, които закупува от български производители?
- Единственото, което ми е известно от тази година, е един договор с “Оптикс”. За други договори с български фирми не съм чувал.

- Е, как го правят големите държави, въпреки че европейското законодателство изисква да се спазват правилата на свободната конкуренция?
- И не само големите. Например, прави го Гърция, Турция. Там, ако няма участник от гръцки или турски местен производител, договор с тяхното министерство на отбраната не може да има. Направени са административни стъпки за това.

- Има ли дефицит в нормативната база, предлагали ли сте на парламентарната комисия по отбрана конкретни промени?
- Сдружението на отбранителната индустрия има вече две срещи в комисията. Отдавна се говори да се осъвремени законът за обществените поръчки в частта за специалното производство. Мнението на българската отбранителна индустрия е, че парите за отбрана трябва да минават през български индустриалци, за да може да се плащат данъци обратно в нашата държава и да влизат и “хранят” министерството на отбраната, респективно Българската армия, а неМО да е непрекъснато ощетявано с бюджета. А данъците от прекупвачите, износителите на военна продукция не са големи, тези от производителите са големи. Затова трябва да се търсят българските производители. Те, първо, разкриват работни места. Второ, осигуряват поддържането на стоките, които сте закупили. Българският производител е “под ръка” на МО и е този, който ще бъде по-добронамерен към българското министерство, отколкото някой чуждестранен.

- Как, все пак, да се увеличат тези 5%?
- Първото нещо е, че с всяка година бюджетът на МО е все по-нисък. И в разговорите, които имахме с ръководството на министерството, разбираме, че средствата, които остават евентуално за поръчки на български производители, са не много големи.

- Сдружението на отбранителната индустрия участва ли в темата за закупуване боен самолет за армията?
- Въпросът със закупуването на изтребителите е сложен и повече политически, отколкото технически. И този разговор го водят политици. Първо, България не е производител на самолетна техника. Но по някакъв начин в преговорите за закупуването на бъдещите изтребители в рамките на офсета първо трябва да се види какво може да се получи за отбранителната ни индустрия. Второ, нещо от това да се свърже със създаването на технически център за поддръжка на тази техника, за обучение на кадри и евентуално-производство на някакви резервни части.

- Как оценявате интегритета наука-производство в отбранителната промишленост?
- Казах ви за тортата и за глазурата й. Преди години държавата имаше специална политика за подпомагане на науката, свързана с отбранителната индустрия. В момента държавата е дезертирала от тези свои отговорности, както и от много други. Проектът за развитие на научните изследвания в областта на отбраната и сигурността от 2 г. е без движение.

- Няма ли нещо оптимистично?
- Мечтата ми е, първо в България да се помисли сериозно за националната сигурност, да не залагаме, че лошото ще ни подмине. Държавата има отговорност за сигурността на всички граждани и трябва да се помисли сериозно по въпросите за това да сме в състояние да защитаваме суверенитета си, независимо какво ще се случи около нас. Това изисква държавна политика, в която въпросът за науката в областта на отбраната и българската отбранителна индустрия не е на последно място.
Дано сме по-успешни и да работим по-резултатно за сигурността си. А държавният бюджет е малък, защото не произвеждаме достатъчно. Думата реиндустриализация не е най-точната. А възвръщане на нормалният стопански живот и създаване на условия за равнопоставеност на всички стопански субекти.