Сигурността не е безплатна
НАТО след анексирането на Крим
в.Капитал

"Северноатлантическият алианс е най-успешната организация за колективна сигурност в човешката история", гласи едно от най-често повтаряните клишета за НАТО. Близо четвърт век след колапса на Съветския съюз обаче отбранителният съюз на западните държави все повече беше започнал да изглежда като ръждясал танк от времето на Студената война.

Първоначално създаден, за да защити Стария континент от евентуално нахлуване на Червената армия, алиансът като че ли изгуби своята идентичност при липсата на видима териториална заплаха за Европа. За да оправдае своето съществуване, през последните 24 години НАТО започна да се трансформира от организация за териториална отбрана в глобален гарант на световната сигурност, който изпълнява най-широк спектър от задачи – от хуманитарни и мироопазващи операции в бивша Югославия до антипиратски мисии край бреговете на Сомалия.

След изтеглянето на последния натовски войник от Афганистан в края на тази година обаче европейските данъкоплатци вероятно за пореден път щяха да си зададат болезнения въпрос: искат ли техните пари да отиват за подобни операции в провалени държави по целия свят?

И точно когато въпросът за смисъла от съществуването на НАТО щеше да се сблъска с нежеланието на хората в разкъсваната от икономическа криза Европа да дават пари за отбрана, дойдоха събитията в Украйна и последвалото руско нахлуване в Крим. Ескалацията на напрежението с Русия по недвусмислен начин напомни на европейците, че сигурността не идва наготово и че избухването на военен конфликт в преддверието на Стария континент и НАТО съвсем не е невъзможно.

И тъй като САЩ малко или много постепенно започват да изоставят ролята си на световен полицай, преориентирайки военните си ресурси към Азия, европейските държави ще бъдат принудени да погледнат малко по-сериозно на проблема със своята военна защита. Което определено ще има своята цена.