capital.bg


"Искаш ли мир, готви се за война" е една от най-популярните сентенции на древните римляни. Тя е повтаряна през вековете, за да ни напомня, че най-важната функция на въоръжените сили всъщност не е тяхното използване, а възпиращият ефект от тяхното съществуване.

Рисковете за сигурността на Европа в XXI век обаче не са като заплахите от времето на Римската империя. Не са и като в епохата на студената война. А от няколко седмици, изглежда, не са и като във времето на т.нар. война срещу тероризма.

Анексирането на Крим напомни, че държавите на Стария континент вероятно ще трябва да отчитат не само асиметричната заплаха на глобалния тероризъм, но и пробуждащите се имперски амбиции на Руската федерация.

И тъй като през последните години Европа е раздирана от икономическа криза и предпочита да дава пари предимно за цивилни цели, тя ще трябва да се научи да изразходва ограничените си военни бюджети по максимално ефективен начин. Затова в момента бързото интегриране на европейските въоръжени сили в така наречената умна отбрана (smart defense) вече става не просто препоръчително, а направо задължително.

На този фон все още тотално доминираната от неподдържано руско въоръжение българска армия (виж статията (Не)интелигентна отбрана), прахосала повече от две десетилетия, без да се адаптира сериозно към новите реалности, за жалост не изглежда особено умно...