В Крим се заражда идеята за България

Pan.bg 06 апр 2014 | 23:01 views (3193) commentaries(0)
img segabg.com


Последните събития около полуострова са изтъкани от исторически съвпадения

Иван Петрински

В цялата шумотевица, малко попресилена впрочем, покрай допитването до народа в Крим тая неделя и последващото присъединяване на вече независимата република и на града Севастопол към Руската федерация, като нейни 84-ти и 85-и субект съответно, лесно ще се открият значително количество исторически съвпадения - както по дни, така и по години. Понеже съм суеверен, не мога да не отбележа нарочно, че съвпаденията никога не ми се струват случайни, или поне в по-съществените случаи. Съвпаденията, разбира се, няма да пропуснем, но и ще се наложи да подчертаем дебело българската следа във всичко случило се, има такава.

Няма съмнение, че събитията от последния почти месец - след западноукраинския държавния преврат в Киев на 22 февруари т.г., бяха в значителна степен доста истерично отразени от подвластните на Запада средства за масово осведомяване, включително, за жалост, и от преобладаващата част от тези в България. През последния четвърт век обичният ни Запад свикна да си има работа единствено с политици като нашите безсрамни продажници, та сега му идва нанагорно понеже се оказа, че някой няма намерението да се оставя да го подбутват грозно. Понеже тук рядко се занимаваме с чувства, ще трябва да прибавим и по-важното - безброй груби грешки могат да се забележат в това отразяване, западната пропаганда никога не се отличавала с внимание към историческите подробности, но при отсъствието на конкурентна среда съвсем са се разхайтили. Някои от тези безумици ще отбележим също, да се знае.

Що се отнася до Крим, чието историческо развитие ще прегледаме скокообразно по-долу, то няма как още в самото начало да не наблегнем на поразителното преминаване, и с учудваща лекота при това, на най-големия и категорично най-красив черноморски полуостров ту в едни, ту в други ръце. Та ако някой си е помислил, че нещо кой знае колко особено е станало вчера-завчера, то той със сигурност няма да е съвсем прав, в светлината на историята и археологията съвременните събития винаги изглеждат по-малко съдбовни. За политиците е друго, те обичат да пресилват, дано някой вземе та се впечатли, тяхна си работа.



* * *



На лошо място е разположен Крим, ветровито. Причерноморските, приазовските и кримските степи от край време са удобно място за разминаване - предимно от изток на запад, но и в обратна посока също. Трудно се задържат тук народите, в равнината не е лесно да се опазиш. Единствено планините по южните брегове на полуострова и безбройните реки с техните нагъсто обрасли брегове дават някаква защита. Точно затова Византия успява да се удържи чак до ХIII в. само в южната част на Крим.

Особено е мястото на полуострова в българската история. Там, и в просторните степни пространства наоколо, при своето разселване усядат значителна част от тия славянски племена, на които скоро ще омръзна тоя често смъртоносен и твърде беден по това време исторически кръстопът. Последните от тия славянски племена ще се сдружат с прабългарите на Аспарух и заедно ще слязат на юг за да създадат хилядолетната България на Дунав.
В степите, включително и на п-в Крим, натрупват пръв държавен опит прабългарите. Славата на могъщата Велика България на господаря Кубрат ще надживее стократно своя пръв и единствен владетел. Няма как да твърдим, че Велика България и Дунавска България са една и съща държава, но и да отричаме предците си също ще е неправомерно.
Античният и средновековен Херсон, в староруските извори го наричат Корсун (днес в чертите на Севастопол) има съществена роля не само за търговията и местното производство, но и при общуването на Византия с цялото многообразие от племена и народи в тия негостоприемни земи. В Началната руска летопис е разказана легендата за княз Владимир и за покръстването му, оттук той разнася християнството сред русите. Затова и днешните руснаци, украинци и беларуси имат особено отношение към Крим, той е важен дял от духовната история на някога единния народ.

Ще трябва скоба да се отвори сега, понеже ще е нужно уточнение. Древноруската държава е общият средновековен дом и на руснаци, и на днешните украинци, и на беларусите. Всяко друго твърдение е исторически невярно, все едно ние да твърдим, че държавата, създала Великопреславската цивилизация и България при цар Самуил, не са една и съща държава - не, държавата си е същата, средищата й само се менят през вековете в съответствие с историческите условия. Същото е в Древноруската държава - Киев е отначало нейно средище, а три века по-късно друга част на руските земи се налага със своята мощ - въздига се Московското княжество. Историческите препятствия не делят държавността.
Предците на днешните руснаци, украинци и беларуси до един живеят в обширната Древноруска държава, която още в края на Х в. стига до бреговете на Северно Бяло море и още по това време е най-голямата европейска държава.

* * *

Струва ми се важно да припомня, че в края на 1986 г. в Националния исторически музей огромно множество се тълпеше да види една прескъпа дреха - сватбената рокля на великата княгиня Екатерина Алексеевна (бъдещата Екатерина Велика) от 1745 г. Сребърният брокат не учуди никого особено, нали така изглеждат дрехите на императорите, но размерите на роклята с обиколка на талията едва 43 см предизвикваше учудване, днес само някоя по-малка ученичка в основно училище би се побрала в тая наглед детска дреха.
Цели 21 години след венчавката си, 33-годишната Екатерина Велика носи вече дрехи с талия 62 см, но стъпва елегантно с коприненото си пантофче на Кримския полуостров. Заблуди обаче не трябва да остават. Дрехата на императрицата, която тя облича на 22 септември 1762 г., за да сложи на себе си короната на Руската империя, е изработена от брокат - сребърни нишки, втъкани на копринена основа. Почти 300 двуглави орли, извезани със златни нишки, покриват равномерно роклята. Заради килограмите злато и сребро в модните по това време брокатени дрехи изворите от това време казват обичайно, че тези рокли не се шиели, а се изковавали.
Пантофките към коронационната дреха на императирцата са също от брокат и коприна, те също били "изковани", тежат като миньорски обувки въпреки изискания си изглед. Понеже императрицата безумно обича броката, вероятно и на 22 септември 1783 г. тя подписва манифеста за присъединяването на Крим и на "Кубанската страна" облечена с "изковани" от сребро дрехи и обувки, като истински воин в сребро. Облечена в тези женски доспехи, Екатерина Велика символично предвожда, заедно с ген. Александър Суворов (1730-1800), руската войска, която заема и Крим, и поречието на р. Кубан. С мащабната работа по устройството на цяла Новоросия, включително и на Крим, се заема любимецът на императрицата княз Григорий Потьомкин (1739-1791). Вярно, че много страници могат да се напълнят с по-пиперливи подробности от продължителното общуване на Екатерина Велика с тоя княз, но тук за нас ще е важно единствено друго, наистина бързо се погрижил за новоприсъединените земи князът. Впрочем отбелязването на 230-тата годишнина от тези събития приключи само преди няколко месеца, съвсем скоро преди поредното включване на Крим в границите на Русия.

* * *

Нямат всъщност кой знае каква роля историческите съвпадения, само за суеверните те са от значение. Стабилната и единна украинска държава е Ленинова рожба, същият Владимир Улянов - Ленин, чийто паметници западноукраинските вандали бутаха с такова наслаждение, успя да се наложи, макар и тежко болен, та Украйна влезе като страна-учредителка на Съюза на съветските социалистически републики. Укрепването и разрастването на украинската държава си беше чисто съветски проект.
В безбройните западни коментари напоследък страшни безумици на по тая точно тема - едно държавно германско средство за масово осведомяване ни напомни авторитетно и привидно неутрално, че Крим бил обект на многовековни спорове между Русия и Украйна. Като знаем със сигурност, че първата украинска държава няма още век, а и изобщо появата на украинско самосъзнание не може да се отнесе в никакъв случай преди 1835 г. (отдавнашни спорове датират първите прояви на такова самосъзнание между 1835 г. и 1871 г.), та е странно твърденията на осведомители с грандомански претенции. Или пък не е странно, пропагандата е мръсно нещо, знаем го, защото сме потърпевши.
Със сигурност историческите съвпадения задържат вниманието на суеверните, на агностиците, на склонните към мистика понякога. Историческите съвпадения и годишнини са и голямата страст на политиците, тогава те са в стихията си. Същите тези съвпадения и годишнини са същевременно хубав повод да се припомнят важни исторически събития и дати на забързаните, на скучаещите и на любознателните, така и родовата памет не закърнява.
Историческите съвпадения не занимават особено специалистите понеже недостъпното за разума, тайнственото и мистичното обичайно не представляват никакъв интерес за историческата наука, смята се, че те нямат никаква роля в историческия процес. Кой знае дали всъщност е така . . .

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка