Как станах комунист или защо не харесвам президента

Pan.bg 06 апр 2014 | 23:36 views (3063) commentaries(4)
img bulgarski.pogled.info


Валентин Грандев
През последните месеци интернет пространството е проглушено от воя на уплашени хора (русофоби, phobia – патологичен, натрапчив и силен страх към определен обект), които плачат за бедния украинец, настъпан от лапата на руската мечка. Тъй като съм голям почитател на историческата наука и вярвам в помощта и за намиране на обяснение на настоящите процеси, смятам за важно да се опитам да разясня някои тайни (за необразованите демократи).

Ще започна с русите, за да се изясни фоб, фил или безпристрастен съм.

Руснаците са водили 13 войни с Турция, като в 12 от тях българският народ горко е страдал, след отстъплението им. Като включим и интервенцията на киевския княз Светослав през 10 век, нищо добро не сме видели от север. Чувал съм, че Кутузов молел императора за решителна война с Турция, но Наполеон променил плановете си, като нападнал Русия, след като преди това воювал с Османската империя, за да „освободи“ Египет, а не Балканите. (Май изяснихме и френското отношение към нас.) Тринайсетата война е безспорно освободителна, довела до почти пълното обединение на изстрадалия ни народ за няколко месеца до Берлинския конгрес. Струва ми се обидно да напомням кой е стоял зад идеята да се ореже майка България, но това са силите, към които русофобите изпитват големи надежди и в наши дни. Напоследък щедро се славославя „великия политик“ (безспорно слаб революционер) Стамболов, вероятно защото и той е изпитвал същите модерни страхове, заради които довел Фердинанд, който пък с идиотизма си ни довел две национални катастрофи. Това естествено се забравя от фобите, които, дърпайки все така на запад, преди време доведоха царското внуче да ни оправи и то го стори също така успешно, както и дядо му. Но толкова за русите и нас.

Укараинците?! Частица от морето православни славяни.

Преди години пътувах в Германия с разнородна група певци. Руснакът Олег и украинецът Игор непрекъснато спореха за политика и от време на време дори приятелски (доста твърдо) се бореха, за да изяснят надмощието на позициите си. Но щом станеше дума за водка, като истински братя засядаха над бутилката, оставяйки у другите славяни в групата, недолюбващи този вид алкохол, усещането за хора втора ръка.

Сега се случва нещо подобно в далеч по-голям мащаб.

Моята позиция си е все същата – да стоя отстрани и да ги гледам, търсейки корените на проблема. Ако той се казва Крим, е лесно. Полуостровът от 19 век е бил руски, подарен на Украйна от Никита Хрушчов. За незнаещите трябва да разясним, че украинецът изкупува индулгенции с този тъй щедър подарък. Във времето на Сталинските репресии през 30-те години, Хрушчов е бил най-големия сатрап на генералисимуса в Украйна. На съвестта му лежат животите на няколко милиона сънародници. Не случайно първата му работа след смъртта на Сталин е да унищожи досието си, а след като се отървава от Берия (с което показва кой е силния), се постарава да вмени в името на жертвата собствените си тежки грехове. По онова време за жителите на Крим е било все едно, щом са били в състава на СССР, но през последните седмици стана съвсем различно. Със или без помощта на Запада, десните фашистки сили в Украйна взеха властта. Ако на някого тези определения се струват силни, нека почете историята на втората световна война и мястото на бандеровците в нея. Фактът, че са избили повече невинни поляци, отколкото Сталин в Катинската гора, е достатъчно красноречив. Та въпросните десни решиха да забранят руския език, предаванията по телевизията и още куп свободи, нещо като възродителен процес, с който мнозинството руси естествено няма да са съгласни. Резултатът е ясен. Дори тепърва предстои отлъчването на още руски региони, ако политиците с изцъклени погледи в Украйна (интересно защо русофобите ги подържат, а се плашат от подобните им у нас), не променят програмата си.

Няма да се занимавам с интересите на великите сили и мястото им в цялата игра. Интересно е нашето място в нея. Позицията ни е модерна, прозападна и малко като на селския луд, когото избутват напред да изяде шамарите. Срамувам се от нашия президент (поредният уплашен и поредният, от когото се срамувам). Освен че няма лично мнение по никой въпрос, изглежда доста глупаво в ролята си на говорител на американския държавен секретар. Малко преди настъпването на новата година публично оповести, че е сигурен в съществуването на иранската ядрена програма и използването на химическо оръжие от страна на Башар Асад, месеци след като купища американски войници се отказаха да воюват на страната на религиозните фанатици, прозрели истината, въпреки добре смазаната пропагандна машина в родината си. Така и сега сме твърде сигурни в убежденията си, готови да ядем ритниците на атовете, които се бият. И всичко заради фобиите. „Страхът води до гняв. Гневът до омраза, а тя на свой ред до страдание.“ Междузвездни войни.

Не знам дали някой им плаща на фобите, но непрекъснато бомбардират пространството с жлъчта си и съм на път да спра четенето в социалните мрежи, също както намалявам гледането на телевизия, защото и двете ме натоварват. И тъй като споделям един съвсем немодерен, макар и доста по-аргументиран поглед върху нещата, излезе, че съм комунист. Нищо, че никога не съм гласувал за БСП или друга партия, победила в парламентарна надпревара. Това пък напомняне кара фобите, спечелили нееднократно изборите у нас, да изсипват нова порция злоба върху ми, вероятно защото изпитват вина за чувствата си към предишните политически любимци.

Не съм комунист. Претендирам да съм достатъчно умен, за да знам, че великите и по-малките сили имат собствени интереси, заради които биха ни сгазили, като малка бубулечка, ако им се наложи. Така ако Кърджали пожелае независимост, със сигурност САЩ няма да се противопоставят, застрашавайки стратегическото си партньорство с Турция, за сметка на дребна България, приютила няколко незначителни американски военни бази. Дано не идва такова време.

Зная, че единственото, което трябва възможно по-силно да искаме, е мир. И фобите и истеричните им крясъци не са в унисон с идеята за мир, макар да се оправдават, че също като Ботев можели силно да любят и мразят. Ако им отвърна, че поетът ни е вярвал в светлото бъдеще на комунизма, след известна пауза отвръщат, че ботевият комунизъм бил различен.

Е, можело русофобите да са гъвкави.

Вероятно пък аз съм един чисто ботевски комунист, макар да не искам да се съглася с него и ще Ви посъветвам силно да любите и ако може никак да не мразите.

Прочети цялата статия тук: Как станах комунист или защо не харесвам президента - Поглед Инфо

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 4

  1. #1
    Kiro K 07 апр 2014, 09:15
     
    0
     
    0

    В момента разглеждам сайта и не знам защо никъде не виждам новината, която излезе по другите сайтове "Вигенин: Трябва да се купят нов тип изтребители, за да се прекъсне зависимостта на армията от Русия"

  2. #2
    Мърморкото 07 апр 2014, 16:24
     
    0
     
    0

    С всичко написано горе съм съгласен. Искам само да прокоментирам нещо, която съществува и тук, но и в много други материали в интернет. Това е какъв е Никита сергеевич Хрушчов по етническа принадлежност? Руснак, улраинец или нещо друго?

    Навсякъде, където се коментира този въпрос, се пише, че той е украинец. Дори на едно място прочетох и украинското име на Хрушчов - Микита.

    Предлагам на желаещите да разберат, че това е грешка. В мемоарите на Хрушчов е ясно написано "Я человек русский; хотя и понимаю украинский язык, ...". Спомените му "Хрущёв, Никита Сергеевич Время. Люди. Власть. (Воспоминания)" може да се прочетат в руския сайт "Военная литература"(http://militera.lib.ru) по адрес http://militera.lib.ru/memo/russian/khruschev1/index.html (това е първият том). Това изречение се намира в главата "Снова на Украине" в средата на първия абзац. В този том може да намерите и родното място на Н.С. Хрушчов: "В нашей деревне Калиновка, Курской губернии". Това се намира близо до северните граници на Украйна, но бащата отива да се труди в мините "на шахте Успенской, в четырех верстах южнее Юзовки". Юзовка е старото име до 1924 год. на гр. Донецк, който вече е в Украйна.

    С тази си бележка искам да кажа само следното: Тези които пишат, следва да се обръщат по внимателно към историята. Източници сега могат лесно да се намерят - само в Интернет има публикувани много неща.

  3. #3
    Влад Цепеш 07 апр 2014, 18:47
     
    0
     
    0

    "всеки комунист е евреин но не всеки евреин е комунист" Херц-виден сионистки ръководител

  4. #4
    Boril 10 апр 2014, 18:00
     
    0
     
    0

    Ама,Киро, що му вярваш на Вагинов? Те с др. станишев са бозали от една и съща Руска Карова. А бе идат избори бе човек!

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка