Наградиха полк. Пеньо Пенев - арестуван за шпионаж и прекарал 9 години в различни затвори
БЛИЦ

88-годишният полк. Пеньо Пенев бе награден със заповед на министъра на отбраната Ангел Найденов. Отличието беше връчено в дома му, поради влошеното му здравословно състояние, съобщи о.з. ген. Чавдар Калайджиев, председател на Инициативния комитет за защита на правата на военните разузнавачи от запаса в България. "Много трогателно беше, на тържеството дойде директорът на Служба "Военна информация" Веселин Иванов, представители на Министерството на отбраната, близки и приятели на полк. Пенев.



Полк. Пенев е един достоен българин, много интелигентен, който е бил оперативен работник в Турция, в един много труден период, когато България и Турция са били членове на двата противопоставящи се военни блока", обясни о.з. ген. Чавдар Калайджиев.

https://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=fASPL6sArL0

Полк. Пенев е арестуван в Турция и осъден за шпионаж, като впоследствие прекарва девет години в различни турски затвори. Разменен е на днешната дата - 8 април 1964 г., срещу десет турски агенти, задържани в България, един от които е Осман Калъч. Осман Калъч стана известен, след като депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов обяви от парламентарната трибуна на българския парламент: "...Аз ще вървя по пътя на Осман Калъч, Ахмед Давутооглу от село Искра, по пътя на Нури Адалъ и на Ахмед Доган".

В Турция полк. Пеньо Пенев той проявява много сериозна активност като оперативен работник, създава връзки, търси приятели, изгражда мрежа от хора, които могат да бъдат полезни на военното разузнаване. При един провал – вероятно двоен агент на турското разузнаване го предава, и при една назначена среща на 29 юни 1955 година е арестуван в района на Златния рог в Истанбул. Един месец е в ареста в Истанбул и никой не знае къде се намира. Не е уведомено дори нашето посолство – чак на 20-ия ден от задържането му, е прехвърлен във военния затвор в Анкара и му се повдига обвинение за шпионаж. По време на това следствие той не признава своята принадлежност към разузнаването. Не признава нито един от състава на резидентурата в Истанбул – нито задачите, по които той е работил и хората около него. Процесът, повдигнат срещу полковник Пенев, трае пет години.

Той отказва да го защитава адвокат, турските власти му назначават държавен адвокат. През 1956 година е произнесена първата присъда срещу полковник Пенев, която е в размер на 24 години. След обжалването й, е променена на 20 години затвор и три години трудов лагер. Има трета присъда, която потвърждава 12 години затвор, без трите години трудов лагер. Процесът е много дълъг, мъчителен, той се държи много достойно. В следващите девет години е местен в различни турски затвори; отказва му се всякакво лечение. Той запазва висок дух, въпреки че условията в турските затвори са много лоши. В затворите, по време на престоя си, бродира сам българския герб, който е изложен в сградата на Служба „Военна информация”. На 8 април 1964 година е разменен на ГКПП Капъкуле. На турска територия се извършва размяната, срещу девет турски агенти.

Десетият е пожелал да остане в България, и той е осъден за шпионаж. Един от разменените турски агенти е станалият известен Осман Калъч, който е от шуменския регион, активен турски разузнавач и дълги години нашите хора в България не са се съгласявали той да бъде разменен именно с полковник Пенев.

След завръщането си в България, известно време е във Външно министерство, където го посещава един негов агент от Турция. Той му се покланя и му целува ръка, затова, че не го е издал на турските власти и е изтърпял всичко, за да спаси неговия живот. Това също е една достойна, човешка постъпка, запазил е своите хора, рискувайки живота си в турските зандани. Известно време работи като преподавател, той е един дълбок познавач на турската действителност, на манталитета, на езика. Човек с качества, който е незаменим оперативен работник срещу Турция. През 1978 г. е изпратен на задгранична работа в Посолството на Народна Република България в Германската Демократична Република като консул; в България се завръща 1983 г., беше назначен за началник на отделение – сериозна длъжност в сферата на военното разузнаване. Пенсионира се. Автор е на двете книги „Темида с пагони” и „Прекършена младост”. Днес е на 88 години, живее в София, но здравословното му състояние се е влошило, особено в последните месеци./БЛИЦ