БГНЕС

Както можеше да се очаква, САЩ изпаднаха в "двойственост на самоличността" в Украйна. По повод последните събития в Югоизточна Украйна първият американски дипломат Джон Кери грабнал телефона в събота, набрал номера на руския му колега Сергей Лавров и обвинил страната му, че подстрекавала протестите там.

Той призовал Русия "да махне своите хора от югоизтока". "Ако Русия не предприеме стъпки за спада на напрежението в Източна Украйна..., това ще предизвика допълнителни последици", заявил още държавният секретар на САЩ.

На всички е ясно, че сегашните протести в Източна Украйна са продължение на Евромайдана и зимните вълнения в Западна Украйна. Тези два протеста са скачени съдове - без последиците от зимните протести в едната част на страната нямаше да ги има пролетните протести в противоположната й част.

Всички си спомняме снимките на първата евродипломатка Катрин Аштън от Евромайдана в Киев. Там бяха и редица европейски политици и влиятелни фигури, които държаха прочувствени и възпламеняващи речи пред протестиращите. Тяхната поява не просто окуражаваше, но и настървяваше Евромайдана, включително и дирижиращите го екстремисти. Да си спомняте Джон Кери да е обвинил ЕС в подстрекаване на протестите? Да си спомняте Вашингтон да е искал от ЕС да махне своите хора от Киев? Или да е предупреждавал с последици Брюксел и някои други столици (Варшава например), ако не предприемат стъпки за спада на напрежението?

През зимата в Западна Украйна бяха завземани административни сгради, а част от протестиращите изземваха оръжието от завзетите силови структури или се въоръжаваха по други незаконни начини. Да си спомняте Джон Кери да е грабнал телефона и да е предупредил с последици лидерите на Евромайдана Яценюк или Кличко, ако не вземат мерки за връщане на оръжието и спада на напрежението?

Виктор Янукович е сред главните виновници за сегашната драма на Украйна и развихрили се впоследствие геополитически сблъсък между Запада и Русия. Но той все пак бе законно избран президент, а най-вече подписа споразумението за регулиране на кризата, предвиждащо и предсрочни президентски избори тази година. Но преди още да е изсъхнало мастилото от подписите, той силово бе отстранен от поста. А на власт дойдоха лица от шовинистичната партия "Свобода", заради които сега бушува Източна Украйна (и се отцепи Крим). Да си спомняте Вашингтон да е настоявал да се спази законността, реда и споразумението, подписано впрочем с европейско посредничество?

Няма как да си спомняте, защото такива действия просто нямаше. Всъщност да си дойдем на думата – нямаше как да има такава принципна позиция, след като самият Кери изпрати заместничката си Виктория Нюланд на Евромайдана да налива масло в огъня. След като от 2004-та САЩ са налели 5 млрд. долара, за да прикоткат Украйна в сферата на Запада. И след като американското посолство в Киев бе координатор на цялата тази политика, включително и на зимните протести.

Всъщност сега Джон Кери обвинява Русия в нещо, което той и страната му са вършили през целия Евромайдан. На това се казва "Крадецът вика: "Дръжте крадеца"

Да, спокойно може да кажем, че Вашингтон действа в Украйна като геополитически крадец. За Русия тази страна не е като трите балтийски държави, Грузия и Молдова. От историята знаем, че първата руска държава е Киевска Рус. Киев е люлката на руската държавност и заради това Украйна е тръпката, кръвта и паметта на руския етнос. И сега, тази люлка и кръв Вашингтон иска да отмъкне и да я сложи в музея на геополитически си завоевания. В експозицията на цивилизационната си слава. И да превърне това завоевание в част от своята и на Запада историческа памет. От където и да го погледнеш, това си е грабеж, макар и прикрит като геополитически. Със Сърбия и Косово се получи. С Русия едва ли, защото геополитическите габарити са други. Макар че Вашингтон може и да отмъкне нещо от Украйна. Но дори и да не го направи, той вече насъска Олег срещу Олег, Дмитрий срещу Дмитрий, Сергей срещу Сергей. Насъска един народ срещу себе си, макар този народ да има различени исторически опит и да представлява две различни всъщност цивилизации. Вашингтон би могъл да работи ако не за обединяването, то поне не и за сблъсъка им. САЩ обаче не го направиха – и освен като крадец Вашингтон вече влиза в ролята и на геополитически вредител.

Всъщност защо пък да влиза? Не изпълнява ли Големият брат тази роля и в други части на света от началото на миналото десетилетие. Да вземем Сирия. Да, тя беше диктатура, управлявана от алевитско малцинство, но икономически бе в повече от добро състояние, имаше и социален и етнически мир, а и режимът бе доста светски за една арабска държава. Някои дори я намираха за процъфтяваща арабска държава, нищо че нямаше нефт. И за разлика от Тунис и Египет изобщо не бе за Арабската пролет. Но бунтът бе наложена отвън и днес Сирия е в разруха и смърт. Над 130 000 сирийци са загинали в пламналата през 2011 г. гражданска война, а 10 000 от тях са деца, твърди ООН. Отделно над 2,5 млн. сирийци са напуснали страната, а засегнатите от война деца надхвърлят 5,5 млн. души. Несъмнено вина за тези жертви има и режимът на Башар Асад. Но в крайна сметка не той подпали гражданската война. Регионалните вредители в Сирия са Саудитска Арабия и Катар – по различни, разбира се, причини. В борбата за регионално лидерство срещу шиитския Иран сунитското теократично кралство бе решило да премахне алевитско-шиитския му съюзник в Дамаск. На Катар пък падането на режима му трябваше, за да прокара газова тръба през сирийската територия. Така или иначе с нефто- и газодолари двете страни насъскаха сирийците един срещу друг. Да сте чули Вашингтон да ги е предупреждавал да не подстрекават протестите и насилието? Още повече, че Башар Асад бе предприел стъпки за помирение – промяна на конституцията и въвеждане на многопартийни избори. Няма как да сте чули, защото Вашингтон също търсеше падането на Асад – било заради Иран, било заради напъна за демокрация с "правилните" хора. Америка спретна международна коалиция и въоръжаваше също опозицията, макар и ограничено (заради джихадистите). Така че трагедията в Сирия идва и от Големия ни брат. Но не само – абсурдът е, че американският напън за демокрация в Сирия взе, че застраши самата Америка. Самото разузнаване на САЩ признава, че там се бият и трупат опит джихадисти от САЩ и Запада, които могат да се завърнат в страните си и да подготвят атентати. Така Америка стана вредител на самата себе си, а демокрацията застраши самия... Запад.

Да вземем и Либия. Там Щатите помогнаха да падне режима на Кадафи и в замяна какво получи международната сигурност? Е, не кървавата баня в Сирия, но също разруха и хаос, а най-вече терористична заплаха. В източна Либия има поне два лагера, където се подготвят терористи, включително граждани на западни страни.

Накрая стигаме и до Ирак. Навремето Големият ни брат хубаво ни излъга, че режимът на Саддам Хюсеин криел забранени оръжия, а и премахването му ще донесе свобода и демокрация, благодарение на които страната ще процъфти. Мнозина му се вързахме (включително и пишещият тези редове), но сега виждаме, че Ирак не може да излезе от кървавата баня на терора. Идиотски звучи, но в тази страна свободата и демокрацията посяха много смърт.

Изкусително е към тази редичка да се добави и Афганистан, но това ще бъде грешка. Америка нямаше как да не тръгне на война с талибанския режим, след като той бе приютил най-опасния й враг. В крайна сметка Осама бин Ладен бе скроил 11 септември и от Афганистан.

Разбира се, има сфери, региони и държави, където ролята на Вашингтон е градивна. Но Украйна и трите арабски държави не спадат към тази категория.

---------------------

Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците "Кооперативно село", "Земя", "Стандарт", "Сега".