Левон Хампарцумян: БЪЛГАРИТЕ сe НАЛАПАХА с по 2-3 КРЕДИТА, а сега РЕВАТ, че не могат да ги връщат!
Интервю на Илиана Беновска с Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКреди Булбанк, председател на Асоциацията на банките в България.



Илиана Беновска: Ало?
Левон Хампарцумян: Добър ден, добър ден! Чакайте, че ме успахте с тези колко дни и колко нощи са минали от разни работи (има предвид встъплението на водещата, която изброява преди колко време са се случили различни знакови събития в държавата – бел. ред.)
Илиана Беновска: Знаете ли, я се събудете, че тези събития трябва да Ви събудят и главно да събудят парите?
Левон Хампарцумян: Така е.
Илиана Беновска: Ето в тази седмица може би в тази хронология трябва да включим може да звучи парадоксално, но мисля, че има заслужено място – промените в Закона за потребителския кредит.
Левон Хампарцумян: Така е.
Илиана Беновска: Това е един характеристичен белег на политиката на това правителство, което се насочва към социалното, казано най-общо и тук отново търси социалния аспект в Закона за потребителския кредит.
Може ли да коментирате така на човешки език тези промени, да ги обясните на хората и те да разберат какво се случва, какво е доброто за тях и какви са опасностите?

Левон Хампарцумян: Аз мисля, че популистичният елемент е значително по-силен, отколкото чисто социалния елемент.
Илиана Беновска: Къде?
Левон Хампарцумян: В промените, в мотивацията да се започнат промени в тези закони да се направят точно за толкова кратко време, колкото се направиха като нещо супер спешно.
Илиана Беновска: Така.
Левон Хампарцумян: Е?
Илиана Беновска: Какво „е”, аргументирайте се?
Левон Хампарцумян: Е, не, какво да го коментирам.
Илиана Беновска: Аргументирайте се, защо казвате популизма е повече от социалния ефект в промените в Закона за потребителския кредит? Обяснете го. Хората трябва ли да се радват сега, че ще имат…?
Левон Хампарцумян: Ще Ви кажа. Ще Ви кажа най-простото нещо, има европейска директива за потребителския кредит, която просто трябва да се приложи в България, за ипотечните кредити, която имаме срок 2 години да обмислим и да приложим, съобразно българския контекст. Бидейки част от ЕС, прилагането на тези директиви на територията на България със съответните законови промени, няма нужда от неща, които се пишат на коляно в зала.
Илиана Беновска: На коляно ли е написан този закон?
Левон Хампарцумян: Една част от него да. Една част от него, тази последната част от него така и не съм я виждал да Ви кажа, защото може да я видим в Държавен вестник.
Илиана Беновска: Е, нали, Ви искаха мнението на Асоциацията на банките в България и Вие сте неин председател?
Левон Хампарцумян: От политическата и професионална отговорност за текстовете в този закон са на законодателя. Ние сме си дали нашите становища в писмен вид по текстове, които са ни били предоставени. Дали сме си също и приноса, участвайки в живи дискусии при бюджетната комисия, които бяха между другото отворени за медиите.
Илиана Беновска: Да, излъчвали сме ги.
Левон Хампарцумян: Така, че там няма някаква конспирация. И оттам-нататък какво точно ще се приеме е въпрос на волята на законодателя и преследването на определени политически цели.
Илиана Беновска: Да, но те го приеха, г-н Хампарцумян, промените. И…
Левон Хампарцумян: Не, те го приеха и ние ще го спазваме, нали.
Илиана Беновска: Имах си аз да но спазят. Само, че къде са „подводните камъни“, първо, за т.нар. „потребител“, второ, за банките?
Левон Хампарцумян: Е, не, вижте, аз не мисля, че, вижте, няма „подводни камъни“ и няма напрежение между потребителите и банките.
Ако на някой не му стигат парите, това е друг вид проблем. Това е проблем, генерален за икономиката. Но, иначе, стремежът на банките е да поддържат отношение на доверие у клиентите си.
Илиана Беновска: Добре де, ама, минете наистина на конкретика.
Левон Хампарцумян: Аз не бих искал да влизам съзнателно в конкретиката, защото като прочетем закона в Държавен вестник там ще има конкретика, освен това технически подробностите не са важни, в крайна сметка те ще бъдат приложени.
Илиана Беновска: Добре. Хайде да го кажем по друг начин, г-н Хампарцумян, всъщност акумулира се в обществото едно настроение, че банките „разгеле“, най-сетне, а и кредитните институции, които упражняват подобна дейност, ще бъдат сложени, ако не на колене, поне ще бъдат вкарани в рамки и те няма да са онези, които ще ни диктуват нашия фалит, да го кажа най-общо, ако ние изтеглим кредит и не можем да го обслужваме.
Левон Хампарцумян: Аз, дали разбирате, че банките работят само с 15-20 % собствен капитал, останалото са парите на депозантите.
Защитата и доброто съхранение, и умножаването на парите на депозантите е първата ни задача, даването на кредити е втора задача и кредитът не е в списъка с човешките права, кредитът е възможност за тези, които могат да си го позволят и които знаят какво правят.
Кредитът е за умни хора.
И главно – за тези, които могат да си го позволят.
Защото има и такива, които не си направиха сметката и се налапаха с по 2-3 кредита, а днес реват, че не могат да ги върнат и изкарват банките виновни, че уж ги тормозели.
Илиана Беновска: Така, обаче, кой може да си позволи в България кредит, когато ние с толкова ниски в сравнение с Люксембург възнаграждения, че просто те са в десетки, хиляди пъти по-големи?
Левон Хампарцумян: Само възнагражденията ли ни са различни с Люксембург или с Германия, или с по-развитата част на Европа?
Илиана Беновска: Взех най-високата част Люксембург, ами не само възнагражденията, и стандарта ни живот, и морала ни, много работи.
Левон Хампарцумян: Т.е., Вашият въпрос съдържа и отговора, той е риторичен.
Илиана Беновска: Да.
Левон Хампарцумян: Попитайте, каква е производителността на труда в тези страни, за които говорите.
Попитайте, колко ефективно се използват публичните пари, защото, не забравяйте, че в България всички казваме, че имаме ниски данъци, но за всяко нещо плащаме поне два пъти, и за здраве, и за сигурност, охранителните фирми, и за образование.
Илиана Беновска: Даже една забележка, ако позволите, дори като плащаме за здраве и за сигурност – ние не ги получаваме.
Левон Хампарцумян: Ами, да кажем, че подобряваме нещата, но така или иначе общественият договор в България има нужда от, как да кажа, съществен анализ и може би ремонт, защото може би ще Ви прозвучи еретично, но и да плащаме 15 % подоходен данък, той пак ще бъде нисък, но ако срещу тези допълнителни 5 % ще получим съществени придобивки, може би ще се съгласим да бъде така, днес при това състояние и ефективност на администрация и публичните услуги, май не сме съгласни за това.
Илиана Беновска: Така е, но..
Левон Хампарцумян: Казвам Ви го – не, че искам да измествам въпроса.
Илиана Беновска: Не, не го измествате, разсъждавате абсолютно прагматично.
Левон Хампарцумян: Но отидохте в това кой може да си позволи кредити, който може и колкото по-добре се развива икономиката, толкова повече хора ще си позволяват кредити, защото кредитът в крайна сметка е заемане от бъдещия ви доход, ако Вие се чувствате уверена в бъдещия си доход, дали поради възраст, дали поради професионални качества, дали поради средата, в която работите или по-скоро по малко от всичко, ще взимате уверено кредит и ще го изплащате и ако мислите, че някакъв закон може да накара някой да кредитира, или да помогне на бедния да стане по-богат, аз се съмнявам.
Илиана Беновска: Казвате ли го това от позицията на богат?
Левон Хампарцумян: Аз не съм богат човек.
Илиана Беновска: А какъв сте?
Левон Хампарцумян: Аз съм състоятелен човек, наемен работник, не съм акционер. Добре платен наемен работник, нека това да кажем, наемен служител, айде да не се пиша чак в работническата класа.
Илиана Беновска: След като сте такъв наемен служител, обаче Вие сте в една много високопоставена, важна в световен, в европейски мащаб институция, която добре й вървят нещата, така отвън погледнато, Вие си знаете разчетите вътре и тук съпоставимостта, ето ще Ви кажа какво казаха народните представители и вносители на този закон…
Левон Хампарцумян: Г-жо Беновска, аз мисля, че тези промени не бяха направени на базата на количествен анализ на кредитния пазар, колко хора имат някакъв проблем, колко този проблем е преодолим със законови мерки, как трябва да се и т.н. „Уникредит Булбанк“ има около 1 300 000 клиенти. Правим всяка година проучване „удовлетворение на клиентите“ на съществена част от нашите клиенти, говоря за единици, с които може да сме сбъркали нещо, да имаме спорове, са доволни от нашите услуги.
Илиана Беновска: А на какво по-ниско стъпало, ако разговаряме…
Левон Хампарцумян: Когато говорим за клиенти, все пак милион и няколко стотин хиляди клиенти, които не само са си дали гласа някой да седи някъде, ами са си поверили парите на банката, това все пак нещо значи. Значи нещо сме направили за тези хора, за да ни вярват.
Илиана Беновска: Това, хубаво, сега ще отидем към един по-голям въпрос, но тук малко повече конкретика, колко, какъв е процентът примерно или ако знаете пък точно в цифрово измерение на ипотечните кредити, които са в основата на интереса на народните представители от „Коалиция за България“ да променят Закона за потребителския кредит и колко от тях са лоши?
Левон Хампарцумян: Трябва да ги питате тях на какви количествен разчети, аз никога не получих и не видях този отговор. Ние вътрешно си направихме някакви сметки, които ги разпратихме на хората, които са заинтересовани, но те все пак не са супер прецизни, но говорим за най-лошия случай за може би няколко хиляди души, не че е малко.
Илиана Беновска: Да, и един човек не е малко.
Левон Хампарцумян: Да, дали законът е този, който решава проблема на тези хора или социалната чувствителност на институциите или подобряването на ситуацията в икономиката и създаването на възможности за повишаване на доходите. Това са въпроси, които надали имат бърз и директен отговор.
Илиана Беновска: Да, но искам да Ви цитирам какво казаха вносителите на закона Жельо Бойчев и проф. Румен Гечев, след като приеха този закон. Те казаха, даже на мой въпрос мисля, че беше, Румен Гечев каза, че даже се забелязва в момента понижаване на лихвеното равнище от страна на банките преди дори законът да е бил приет, значи банките са си взели поука. Как ще ми го изтълкувате това икономически обаче?
Левон Хампарцумян: Не бих искал да влизам в професионални спорове с проф. Румен Гечев. Тенденцията за плавно и не много голямо намаляване на лихвите е на лице вече няколко тримесечия.
Илиана Беновска: Т.е., как се съчетават естествените процеси в банкирането и управлението на парите да го кажа най-общо с законодателната дейност на това правителство?
Левон Хампарцумян: Ами, не се съчетават. Вижте, икономиката има закони, по които се развива, там процесите много често са инерционни, т.е. когато направиш някакво действие няма незабавно отклик, но с течение на времето ефектите на дадено действие или бездействие стават видими, понякога болезнено видими.
Илиана Беновска: Добре, каква е прогнозата, приеха се измененията в Закона за потребителския кредит, започвате Вие банките да изпълнявате закона, както казахте, докога, да ни би да се получи, извинявайте само да довърша, попитах и проф. Румен Гечев като с цените на тока, сега ще натиснете цените на тока, ще ги държите като пружина силно, но след изборите вероятно ще отскочат с обратна посока и сила?
Левон Хампарцумян: Не, аз Ви казах начинът, по който поне моята институция работи е неутрален към политическата обстановка.
Илиана Беновска: Дали? Като няма работеща икономика, как ще сте неутрални към политическата обстановка, когато хората имат нужда от пари, а пък не могат да си ги позволят?
Левон Хампарцумян: Само не ми казвайте, че българската икономика не работи, тя генерира около 40 милиарда евра брутен национален продукт.
Илиана Беновска: Само, че кой има растеж, няколко големи?
Левон Хампарцумян: Не, няколко големи, доста средни, доста малки. Предприемчивите хора в тази държава не са свършили, слава Богу, и те са нашата надежда за измъкване от ситуацията, много повече отколкото декретите и политиците. Но разбира се, 1-2 % растеж не носят видими икономически резултати за икономически по-неактивната част от населението. Да кажем, 1-2% ще бъде съществено и ще се усети от собствениците на фирми, особено от тези, които изнасят в европейските страни и т.н. Така, че когато започнем да се оплакваме как не работи икономиката, как нищо не става, това не е вярно. Въпросът е как да работи повече, как да работи по-добре и как да работи устойчиво.
Илиана Беновска: Добре, дипломатични отговори….
Благодаря Ви за този разговор! Казахте важни неща, който е могъл да ги разбере ги е разбрал, който няма да може да ги разбере си е за негова сметка, така ли?
Левон Хампарцумян: Аз, ако си позволя още една минутка, едно от нещата в закона, което е доста смешно – нормативно дефинираме със закон шрифта, по който трябва да са написани договорите, който трябва да е 12, един относително едър шрифт, защото това е борба с дребния шрифт, дребният шрифт са неразбираеми клаузи и т.н.
Но това е по-скоро евфемизъм, отколкото нещо друго.
Дойде ми на ум едно много хубаво сравнение.
Ако Вие не разбирате финландски и имате текст пред себе си на финландски с дребен шрифт, ако аз увелича шрифта 10 пъти, ще разберете ли нещо повече?
Илиана Беновска: Оставам без коментар, чувството Ви за хумор е малко тъмно, но справедливо.
Левон Хампарцумян: Толкова закони са писани на коляно, именно за това говоря.
Илиана Беновска: Разбрах. Всичко хубаво, благодаря много за този разговор!
Левон Хампарцумян: Всичко хубаво, мерси!

Интервю на Иляна Бенковска от радио Кс-2