Години наред те заявяваха потребностите на войските си, но в края на краищата политиците решаваха. Сега можем да бъдем свидетели на уникална ситуация, при която същите тези генерали и адмирали ще минат от другата страна на барикадата, т.е. ще седнат на депутатските банки, за да сторят това, което са искали, като командири и началници в армията

Спирдон Спирдонов - otbrana.com

Този път политическите сили се обърнаха малко по-смело към военното съсловие при подреждането на листите за предстоящите парламентарни избори. Макар че този процес все още да не е завършил може да се направят поне пет извода.

Първо, партиите и коалициите започнаха да търсят нови лица. Очевидно разбраха, че обновлението е наложително. Най-добре е, разбира се, да са нови, но и познати. В този смисъл се насочиха към възможно най-висшестоящите във военната йерархия. Първа се ориентира АБВ на президента Георги Първанов. Там нямаше нужда да търсят човек за тази цел. Бившият началник на Генералния щаб и командващ ВВС генерал от резерва Михо Михов ще води листата в Бургас. Малко или много изненадващо, но ДПС също реши да повери водачеството на една от своите листи (24 МИР в София) на висш офицер. И то не на кого да е, а на генерал от резерва Симеон Симеонов, който до 30 юни т.г. бе началник на отбраната. БСП този път се престраши и прибра в редиците си друг началник на Генералния щаб. Генерал от резерва Златан Стойков е четвърти, по предварителна информация, в листата на 23 МИР в София. Социалистите залагат и на вицеадмирал от резерва Петър Петров. Бившият главен инспектор на МО, първи заместник-началник на Генералния щаб и командващ ВМС се класира пети при подреждането на листата във Варна, където водач е доскорошният министър на отбраната Ангел Найденов. Няма спор, че това са все емблематични лица за Българската армия през последните десетина години. Има очаквания и България без цензура на Николай Бареков да даде шанс на високопоставени български генерали да влязат в новия парламент.

Второ, подобен ход на политическите сили е знак за повишено внимание към отбраната и националната сигурност на страната. Ако се окаже така, е добре. През изминалите 25 години армията ни е най-реформираната институция, но в същото време е на опашката по необходими разходи и по престиж на военната професия. Генералите и адмиралите заявяваха потребностите на войските си, но в края на краищата политиците решаваха. Сега можем да бъдем свидетели на уникална ситуация, при която същите тези генерали и адмирали ще минат от другата страна на барикадата, т.е. ще седнат на депутатските банки, за да сторят това, което са искали, като командири и началници в армията. Доста сложна роля. Близката ни парламентарна история не познава много позитивни примери в това отношение. Дори почти не познава.

Трето, тази офанзива на партиите говори, че те очакват бъдещият парламент да взема важни решения в областта на националната ни сигурност. И то много сериозни във връзка с променената среда за сигурност. Очевидно е, че в новия свят само политиците не са достатъчни. Нужни са професионалисти. Още повече, че според много експерти военният фактор за гарантиране на нашата сигурност отново излиза на преден план. Някои на шега или наистина коментират, че оня вариант на Визия 2020 на министъра на отбраната Велизар Шаламанов ги е мотивирал да вземат подобни кадрови решени за бъдещите си парламентарни групи.

Четвърто, тези генерали и адмирали са част от гражданските квоти в листите. От една страна това ги прави в определена степен по-самостоятелни, което ще се очаква от тях. Факт е, че в предишни парламенти имаше случаи, когато офицери много бързо се покриха под дисциплинираните гласувания на депутатските групи, в резултат на което се приемаха решения в ущърб, както на военната политика, като цяло, така и на отделните военнослужещи. А и в противовес на техните разбирания. Един от примерите е с отнемането на социални придобивки в 41-ото Народно събрание. Разбира се, все още не сме видяли придизборните платформи на партиите и коалициите, за да разберем дали от сега тези кандидати са отстоявали определени позиции в интерес на отбраната и националната сигурност.

Пето, търсейки ефект, партиите и коалициите, не са отишли смело напред в своя подход. Има достатъчно други кадри в областта на отбраната и сигурността, които вършейки им отлична работа, могат да са много полезни на България. Разбира се, не става дума за милитаризиране на състава на парламента, а за решаване на проблемите по най-добрия за страната ни начин. В този смисъл новите депутати трябва да разберат, че изслушването на по-широк кръг специалисти е задължително за успеха на тяхната законотворческа дейност. В противен случай военната материя се превръща в партийно-политическа.

Да се надваме, че ще има още генерали, адмирали и офицери в изборните листи на различните партии. Другата надежда е да успеят да съчетаят военната си експертиза с интересите на страната без да се препъват в политическите ограничения, които така или иначе създава всеки един демократичен парламент.