pressadaily.bg


Бившият премиер на Норвегия никога не се е занимавал с военно дело и отбрана

орвегия е сред страните, основали НАТО през 1949 г., и като член на алианса десетилетия е близък съюзник на САЩ. Вътрешната й политика обаче традиционно е доминирана от леви партии, несъгласни с водещата роля на Вашингтон на световната сцена.



Своеобразната двойственост в поведението на Осло е като че ли перфектно олицетворена от Йенс Столтенберг, който в сряда ще оглави НАТО. Встъпването му в длъжност е предшествано от седмици на яростни критики срещу Русия и пламенни речи за важната роля на алианса в опазването на глобалния мир.



Отминалото му обаче изплуват неудобни за новия пост истини: през 70-те той хвърля камъни по щатското посолство заради Виетнам, през 80-те води кампания за излизане на Осло от НАТО. Злите езици го наричат „Стеклов“ - кодовото име, с което присъства в досиетата като информатор на КГБ.

Изборът на Столтенберг за 13-и лидер на НАТО не е изненада за никого: за норвежеца най-решително лобира самата Ангела Меркел. Въпреки че 55-годишният доскорошен лидер на Норвежката работническа партия досега не е работил и минута в сферата на отбраната и военното дело, кандидатурата му бързо получава подкрепата на САЩ и Великобритания.



Обяснението е просто: като премиер (2005-2013) Столтенберг праща войници на Осло в Афганистан, а след това разрешава норвежки изтребители да помагат на бунтовниците срещу Кадафи в Либия. Норвегия става една от малкото страни в НАТО, увеличила разходите за отбрана през последните години, за да достигнат те 1,9% от БВП, или 5,359 млрд. долара годишно.



В битката за лидерския пост в НАТО Столтенберг беше предпочетен пред бившия полски външен министър Радослав Шикорски, белгийския военен министър Петер де Крем и бившия италиански външен министър Франко Фратини.



Близък с Путин и Медведев




На фона на напрежението между Кремъл и Запада левият политик има огромно предимство пред всички други кандидати: добри отношения с Кремъл. Докато е начело на кабинета в Осло, Столтенбег създава лично приятелство с Дмитрий Медведев и Владимир Путин. То се материализира на практика, след като договор през 2010 г. между Норвегия и Русия слага край на 40-годишен спор за границите на двете страни в Баренцово море и отваря пътя към добив на нефт и газ в Арктика.



През последните месеци обаче Столтенберг решително осъди анексията на Крим от страна на Кремъл, която определи като „политика на силата, присъща на една друга епоха“. Преди дни в интервю за норвежката телеграфна агенция Столтенберг заяви с категоричност, че Русия не може да е партньор на НАТО, защото е избрала „агресивна линия на поведение и използва икономически и военни инструменти, за да разпалва конфликти и нестабилност“.



Бъдещият шеф на алианса е роден на 16 март 1959 г. в Осло, а негов баща е Торвалд Столтенберг - популярен ляв политик, два пъти министър на външните работи и на отбраната. Назначението на Столтенберг старши за посланик отвежда сина му Йенс през 60- те г. в Белград, където той научава сръбски език.



Младият Столтенберг работи като журналист между 1979 и 1981 г., преди да се посвети на политическа кариера в работническата партия. Именно в зората на новото си амплоа той често се среща с резидент на КГБ, който му създава досие с псевдонима „Стеклов“. Столтенберг не отрича разговорите с човека на Москва.



„Като млад политик аз разговарях с представители на много посолства, поддържането на подобни контакти беше и още е необходимост. Когато нашите тайни служби ме информираха, че човекът, с когото общувам, е агент, аз незабавно преустанових срещите ни“, обяснява Столтенберг. Дали той е дал ценна информация на Кремъл, и до днес остава тайна.



Твърд като скала



Левият политик е два пъти премиер на Норвегия - от 2000 до 2001 г. и от 2005 до 2013 г., и успява да преведе страната през финансовата криза, като използва държавните приходи от петрол, за да подпомага покупателната способност и да поддържа ниска безработицата.



Столтенберг получава признание през юни 2011 г. след двата атентата на Андерш Брайвик, в които загиват 76 млади активисти на работническата партия.



След масовото клане Столтенберг призова хората „да отговорят на омразата с любов“ - една много по-различна реакция от тази на американските власти след атентатите на 11 септември 2001 г. в Съединените щати. Достойното му поведение в критичните дни след убийствата помогна на норвежците да излязат от шока. „Той бе твърд като скала в бурно море“, хвали го Ерна Солберг, лидер на консерваторите. Такъв ли ще е и като шеф на НАТО?





Сестра му умира от свръхдоза






Успешната професионална кариера на Йенс Столтенберг е съпътствана от голяма семейна трагедия. През това лято по-малката му сестра - Нини, почина на 51 г. от свръх- доза хероин след дългогодишни усилия да се пребори с наркотичната си зависимост. В периода 2001-2005 г. Нини Столтенберг работи в комисия, която определя лекарствената политика на правителството, и лобира за легализирането на различни психотропни вещества. След това става телевизионна водеща.



Новият шеф на НАТО се запознава със съпругата си Ингрид Шулеруд в първата година в университета, когато тя го побеждава на избори за председател на студентска организация. Двамата имат син и дъщеря, които са зорко пазени от медийното внимание.



Половинката на Столтенберг днес е заместник-директор на отдела за Централна Европа в министерството на външните работи на Норвегия.





Взаимната помощ е основен принцип на организацията






„Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях ще се разглежда като нападение срещу всички тях. При такова нападение, по силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, НАТО ще окаже помощ на нападнатата страна.“ Това гласи основополагащият член 5 от Северноатлантическия договор, с който на 4 април 1949 г. 12 страни създават алианса. Днес в организацията, чието седалище е Брюксел, членуват 28 държави - две в Северна Америка (САЩ и Канада) и 26 в Европа, между които и България.



Първият генерален секретар на НАТО - британецът лорд Хейстингс Исмей, е избран през 1952 г. Досега организацията е оглавявана най-много от италианци - четирима, по трима холандци и британци, двама белгийци, испанец, германец и датчанин.



Негласно споразумение диктува за генерален секретар на НАТО винаги да се избира европеец, а командващият на въоръжените сили в Европа да е американец.



Организацията разполага с постоянни бази и войски, както и с различни сили за бързо разгръщане, но техният брой и въоръжение непрекъснато се менят.



Анализатори виждат Столтенберг като приемник и последовател на политиката на деветия секретар на НАТО - испанеца Хавиер Солана (1995-1999). Определян като убеден пацифист, социалистът Солана използва тихата дипломация, за да балансира между интересите на отделните страни членки. По негово време е подписан „Основополагащ акт за отношенията с Русия“, който забранява постоянно разполагане на войски на НАТО в Източна Европа. Основан е Съветът за евроатлантическо партньорство за подобряване на връзките между европейските страни членки и нечленки на НАТО.



Сред най-влиятелните генерални секретари е и седмият - германецът Манфред Вьорнер (1988-1994), който успя да изведе организацията от епохата на Студената война и да я превърне в модерна структура. Вьорнер е и единственият, който умира, докато е на този пост.





Кризата с Русия връща алианса към изначалната му функция







Новият генерален секретар на НАТО оглавява алианса в един повратен от историята му етап. С оглед на ситуацията в Украйна за първи път от падането на Берлинската стена организацията е принудена да си припомни фундаменталната причина, заради която е създадена - защитата на нейните членове от въоръжена агресия.



Анексирането на Крим от Русия на 16 март вдъхна нов живот на Северноатлантическия договор, който през последните години започваше да се възприема като ненужно наследство от Студената война. Опитите НАТО да бъде позиционирана като глобална организация за сигурност, която се занимава с хуманитарни и мироопазващи операции извън територията на държавите членки, не бяха убедителни за данъкоплатците на Стария континент. Това от своя страна доведе до масово намаляване на военните бюджети.



Ключов момент в историята на НАТО е интервенцията в Босна и Херцеговина през 1995 г. 12-дневните въздушни удари проправиха пътя към подписването на Дейтънското мирно споразумение на 20 декември 1995 г., което слага край на войната.



Съгласно него алиансът за първи път разполага мироопазващи сили - 60 000 души в Босна. След терористичните атентати на 11 септември 2001 г. НАТО предоставя на САЩ самолети АУАКС (въздушнопреносима система за предупреждение и контрол) за операцията в Афганистан и се заема с обучението на армията на Кабул.