Спирдон Спирдонов

Нека да мислим за армията ни и като ценност, като нещо, което може да помага и в цивилния ни живот, призовава еврокомисар Георгиева, която успешно защити кандидатурата си на заместник-председател на Европейската комисия.

Имам отлично сътрудничество с Военна академия, особено с центъра, който тя създаде, за да обучава кадри в администрацията как да планират, за да предотвратят, ако е възможно, бедствия, или да намалят последиците от тях. Това каза през журналисти еврокомисар Кристалина Георгиева в събота – 4 октомври, след като получи почетното звание „Доктор хонорис кауза”. Само два дни преди това тя защити кандидатурата си за заместник-председател на ЕК - суперкомисар с портфейл, който обединява бюджета и администрацията на ЕС.

Що се отнася до въпроса как преминава от кризите към парите, тя отговори така: „Всъщност и в парите може да има кризи. Ние видяхме, че една много продължителна икономическа криза силно навреди на икономиките на света, но и на нас в Европа и сега сме в период на възстановяване. Моята задача е да направя така, че парите на Европа да работят колкото се може по-добре за европейските граждани. За да излезем от тази криза по-бързо, да има повече работа за тези, които се оказаха извън пазара на труда и да има по-добър живот в Европа.”

Във връзка с недостига на парите за отбрана еврокомисар Георгиева посочи: „Ще посъветвам нашите ръководители да се отнесат по-сериозно към това, което като страна членка на НАТО трябва да постигнем, а то е 2 процента от БВП да отива за отбрана. Това не означава само за военно оборудване и за армия. Това е и за мерки, които правят армията ни по-подготвена да може да защитава населението ни в мирно време. Виждаме, че природните бедствия са по-чести и по-свирепи. Виждаме, че и в България армията се включва да спасява хора. Да мислим за армията, като ресурс на нацията за отбрана в един свят, който става все рисков. Нека да мислим за армията ни и като ценност, като нещо, което може да помага и в цивилния ни живот. Пак се връщам към центъра във Военна академия. Армията не е само пушки, танкове, самолети и снаряди. Тя е най-вече много добре подготвени хора, които имат културата на оценка на риска, а рискът е навсякъде. Става дума и за тази функция на армията, като част от една икономика, която е в състояние на все повече рискове и съвсем неочаквани събития, които променят посоката на развитието. Да мислим за армията от този интелектуален аспект, който тя също има и как се вгражда в обществото ни по начин, който отговаря на изискванията на XXI век.”

Най-големият риск пред света и пред Европа днес са климатичните изменения, смята г-жа Георгиева. Защо? „Защото те са вече реалност и за съжаление природните системи не са линейни системи. Ние вече виждаме по-чести наводнения, горски пожари в Европа, по света - урагани и бедствия, които надминават въображението. В централната част на Европа през 2002 г. имаше наводнения, които се случват веднъж на 100 години. През 2013 г. имаше наводнения, които се случват веднъж на 100 години и по-тежки от тези, които бяха през 2002 г. В този свят на климатични изменения ние имаме задължението първо да се опитаме да намалим рисковете. Това означава да намалим причината, т.е. това, което ние създаваме като опасност. И второ, да се адаптираме към тях. Защото, ако не направим това днес, ще платим много висока цена утре. Ако мога да продължа, втори голям риск за света е екстремизмът. Това, което днес виждаме в Ирак и Сирия, е ужасно. Ние в хуманитарната общност сме, като канарчето в мината. Усещаме опасността преди да се почувства от останалите. През последните две години говорим, че ислямизмът в най-грозната, в най-нечовешката му форма, е много голяма опасност. Днес всички го признават. Този екстремизъм обаче не е само в Ирак и Сирия. Там е в най-отчайващата му форма. Виждаме в света нетърпимостта към другите да расте все повече. Нетърпимост, защото са от друга религия, защото са от друга етническа общност, защото имат друго мнение. Ние европейците трябва да се замислим как по света да изградим стена срещу екстремизма, как да се борим с него. Но да погледнем и какво става у нас. Защо у нас, в нашите страни, имаме толкова много противопоставяне. Ако искаме да бъдем силни, ние трябва да сме единни. Това единство трябва да го градим всеки ден, 365 дни в годината.”

Кога България ще приеме еврото и ще влезе в Шенген? Това е въпрос на решимостта на българските власти, смята г-жа Георигева. И продължи: „Нека да видим каква цел ще си постави следващото правителство. Специално по въпроса за еврото, естественият път на България е да влезе в еврозоната, защото и сега с валутния борд имаме такава сисетма на парична политика, която на практика ни свързва с еврото, без да сме член. Защо да продължаваме по този път, без да ползваме предимствата на членството в еврозоната. Разбира се, подкрепата за влизане в еврозоната беше намаляла сред хората, когато еврозоната беше в дълбока криза. Но тя вече излиза от нея и аз смятам, че общественото мнение в България може да бъде подготвено. По-важно е как ще подготвим икономиката си и как ще убедим еврозанота, че сме готови да бъдем член. Реалистична задача може да си постави едно ново правителство още от първия ден и би могло да се постигне това в рамките на години, както го направиха естонците. Балтийските република за нас са пример.

Що се касае за Шенген, всички знаем, че проблемът за Шенген не е проблем за подготовката на България и на Румъния да бъдат членове. Ние сме готови. Изпълнили сме технически всички изисквания и това беше многократно признато и от Европейската комисия, и от другите страни членки в ЕС. Ние не сме в Шенген, защото има съмнения в политически план дали България и Румъния са достатъчно силно готови да уважават правото на закона, да изпълнят тези препоръки, които идват от механизма, който все още продължава. За българските граждани обаче Шенген не е най-високият приоритет. Шенген е дали ние сме създали условията законът, правото действиетлно да царуват навсякъде по нашата страна. Нашите хора не го вярват. Питайте българските граждани, те още не го вярват. Те трябва да го повярват. Всъщност Шенген е по-малко, относно Шенген и повече за това имаме ли върховенство на закона, вярват ли го българските граждани. И то е за нас, за българите”