wordpress.com


Няма и седмица, откакто натъманиха новото правителство и лудостта се завърна в държавата в пълния й блясък… Тефтерите на Златанов изчезнали, защото били фалшификат, умно заподозря Бойко Борисов. Ти да видиш – съвсем случайно. И съвсем навреме. Тъкмо когато инициалите в тях се върнаха на власт. Няма тефтер – няма проблем. Не знам колко нагъл и циничен трябва да е човек, за да си отвори устата по темата, когато самият той се намира в открит конфликт на интереси.

Поне до доказване на противното. Да оставим настрани факта, че адекватността на това изказване съперничи на лафа „Летели ято гущерчета, едните розови, другите-наляво“. Защото изчезването на фалшификати е действие, лишено от смисъл. Просто ченгетата си спретнаха кражба, която сега сами ще разследват. А всички ние ще сме свидетели на поредния блудкав сериал с предизвестен край.

Предизвестен – както по план съдът спира едно след друго делата срещу втория „герой“ на ГЕРБ Цветан Цветанов. Изненадани няма. Депутатският имунитет днес е желязна причина, въпросът е защо некорумпираното ни правораздаване така услужливо се правеше на разсеяно месеци наред.

Никому неизвестен депутат от Реформаторския блок, сега коалиционен партньор на ГЕРБ, пък решил да остане в историята като предлага нарочна промяна в закона за просветата, с която „престъпленията на комунизма“ да влязат в учебниците по история. Само че тогава те вече няма да са учебници, а бумаги от предизборни платформи и речи на ДСБ. Защото същото, но с обратен знак – биха могли да поискат и други партии, засегнати от режима преди 9 септември 1944 г.

На този фон икономическите „реформи“, които мнозина чакат, тръгнаха с поредното местене – управлението на туризма се връща отново в София. При положение, че пак ГЕРБ по настояване на Дянков преди няколко години го прати в Пловдив.

А тепърва тръгва и голямото завръщане на стари кадри на ГЕРБ по фирми, министерства, агенции и ведомства. Вчера с рокади в ръководството на БДЖ, днес – за каквото друго се сетите. Новина, която бе посрещната на нож от служителите и синдикатите в железниците и с готовност за стачни действия.

Иначе държавата не спира да се забавлява с главата си. Но не е толкова скандално това, че Плевнелиев си съчини някаква лична легенда къде бил на 10 ноември 1989 г. Много по-скандално е, че медиите си завряха главите в пясъка, а някои даже се чудят как да замазват лъжите му. И неговите, и на патрона му от „Дондуков“ 1. А колко много обичаме да говорим как медийната свобода в България била отчайваща и как сме били на 100-то място в класацията по този показател.

Преди много време по история учехме, че когато в една държава положението стане критично, управниците обявяват война. Народът тръгва и за определено време забравя за тежкото си положение. Сега правят същото – измислят си истории, прехвърлят греховете на други, вдигат шум в медиите, обвиняват една купчина народ и си мислят, че ще отвлекат вниманието от наболелите проблеми. А в същото време не искат да си признаят, че не могат да ги разрешат. Рано или късно обаче пясъчната кула се срива. Жалкото е, че и след това не се знае дали няма да има само купчина пясък.



Автор: Валентин Георгиев