bgnews.me


Войната е жестока игра и ние участваме в нея, за съжаление. Третата световна, мрежова война не е свършвала, за да казваме, че е започнала сега – просто се променят различните фази от нея. България в този момент не е в добра кондиция.

За Немцов

Мисля, че провокацията, ако приемем това определение, чрез убийството на Борис Немцов да се създаде московски Майдан, излезе неуспешна. Хората, планирали операцията не постигнаха целта си и това, което ще се случи е, че консолидацията в руското общество на “антимайданна” основа ще продължи. Няма защо да се заблуждаваме – руската т.нар. либерална опозиция не се ползва с добро име вътре в Русия. И не би трябвало да се залъгваме, че събирания в центъра на Москва от 25 – 30 хил. души могат да изиграят сериозен катализиращ ефект за поляризиране и сблъсъци в руското общество. Освен всичко останало партията на Немцов на последните избори е събрала едва около 1%, т.е. той бе пренебрежим политически фактор и затова някой е решил да го калкулира по-добре като жертва, отколкото като действащ политик.

Сблъсъкът САЩ – Русия

Американският естаблишмънт има стратегия. В определени медии се говори за опасност от пряк военен сблъсък между САЩ и Русия, но какво би означавало това? Всяка директна конфронтация би означавала ядрена война. Кой ще поеме такъв риск? Не съм съгласен, че американците действат хаотично. Напротив, цялата им стратегия е логична, премислена, ешалонирана, действията им преминават през съответните стадии чрез комплекс от мрежови структури в тази Трета световна война от нов вид. Тук се включват всички нейни аспекти – информационни, финансови, технологични, психологически и др. В Русия във вътрешен план американците разчитат на два фактора – първият, чрез санкциите да активират руската олигархия, която е най-много засегната и тя да свърши мръсната работа, т.е. да свали от власт Путин. От друга страна, във финансово-икономически план – падането цените на нефта, атаката срещу рублата и т.н., да доведат до проблеми с т.нар. средни руснаци, които да ескалират в напрежение срещу режима. И вече да се създаде подходяща вътрешно-политическа обстановка от финансови, икономически, а защо не и военни фактори, които да оставят Путин без въздух, без възможност за маневриране в собствената му страна.

Нека не забравяме, че англосаксонците никога не воюват челно, никога не излизат директно на бойното поле. Те са майстори на задкулисните техники, на сложните комбинации, на изчислените напред ходове, на прокси войната, такава, каквато днес се води в Украйна. В тази конфигурация не вярвам, че споразумението от Минск 2 ще оцелее повече от два месеца. В Украйна се доставя на порции американско оръжие, към него са прикрепени американски инструктори – няма да се учудя, ако един ден в полет около Днепър, се срещнат руски и американски части, уж под формата на съветници или доброволци.

Тези дни държавният секретар Джон Кери оповести поредното намерение на САЩ за военен натиск за сваляне на Башар Асад – като ход и срещу “Ислямска държава”. Дали това на е “реверанс” на американците към Турция в опит да вбият клин в отношенията между Турция и Русия заради “Турски поток”?

Мисля, че точно това е целта. Не трябва да се забравя, че Сирия, наред с Иран разбира се е единствената структурирана военна сила, която действително може да смаже ИД. Другата сила е Турция, но тя е един от създателите на този Мonster, така че няма как да участва в унищожаването му. Не бива да се забравя, че борбата срещу Русия започна именно на сирийския фронт.

Поведението на ЕС

В ЕС има интересни турбуленции – единството не е гарантирано на фона на сложния геополитически пъзел. СИРИЗА победи в Гърция, но още от първия ден във властта срещу нея тръгнаха конспиративни теории за нейния генезис. Според едни тя е продукт на руската агентура, според други – на Брюксел, за да бъде елегантно решен въпроса с гръцкия дефолт, на трето място – че е проект на Сорос, но на последното място, според мен, най-близко до ума – че просто е резултат на вътрешните гръцки проблеми. СИРИЗА бе буквално електорално джудже допреди 5 г., което порасна и се разви до неузнаваемост, подхранвана от тежката ситуация, до която стигна южната ни съседка. Не знам кое и какво не е ясно от случващото се там. СИРИЗА се опитва в момента да договаря отстъпки по дълга и в този смисъл не влезе плътно в пропагандното клише “радикална левичарска партия”, с което бе опакована. Пророкуваха й рязко излизане от еврозоната, дори от ЕС. Нищо такова няма да се случи. Но казусът е удобен, колкото и да е чудно, и за вътрешна гръцка употреба и консумация, и за брюкселска, т.е. за сплашване на несъгласните страни, основно от южния й фланг.

Отнасям се със скептицизъм, дори ирония, особено в България, към трескавото първосигнално копиране на феномена с партията на Алексис Ципрас. Веднага започнаха да валят въпросите: кога ще се появи българската СИРИЗА. Това може да значи само едно – българите не сме в състояние да осъществим собствени, автентични политически действия, алтернативи и проекти, та като видим какво правят нашите съседи едва ли не изпадаме в комплекс за малоценност и се хвърляме да ги копираме. Един вид – те могат, а ние – не. Да, това е истината: гърците могат, ние – не. Не разбирам защо трябва да се мисли по аналогия. Кое ни е като в Гърция, че да имаме СИРИЗА като тяхната?

За да отговоря на въпроса може ли да се еманципира Европа от САЩ трябва първо да уточня, че няма такова нещо като ЕС. Във важните, в критичните, драматични ситуации абревиатурата е просто етикет, справка – преговорите в Минск. Да видяхте там ЕС – аз видях лидерите на две държави. ЕС и Европа нямат собствена субектност. Поради тази причина САЩ, които са с около 300 млн. души население могат да засмучат 500 милионния т.нар. ЕС във всяко едно отношение. Европа отдавна не е субект на политиката и ще ви кажа точно откога – от 9-ти май 1945 г. След Втората световна война Европа бе протекторат на двете велики сили – Съветският съюз и САЩ. Те безспорно са с европейски цивилизационни корени, но с претенции от планетарен характер. След разпадането на СССР ЕС играеше ролята на “Drang nach Osten” на западния блок в източна посока, нищо повече.

В драматични ситуации, пак справка – сблъсъкът между САЩ и Русия на терена на Украйна / подчертавам – няма сблъсък между Русия и Украйна, такъв има само в писанията на някои български медии – бел.а./ ЕС за пореден път показа, че не е субект, а обект на историята.

БРИКС и Евразийският проект

Има два начина да се интерпретира интеграцията около БРИКС: едната е със завишени очаквания, а другата е реалистичната. Според първата този блок, съсредоточил значителни икономически и човешки ресурси, е алтернативата на доминиращия Запад, начело със САЩ и в средносрочна перспектива щял да го измести от тази позиция в света. За мен това е пожелателно мислене. Засега БРИКС е тактически съюз по интереси между Русия, Китай, Индия, Бразилия и ЮАР, но като цяло страни със собствена специфика, собствени проблеми и постижения. В момента процесът е на ниво проекти, декларации и бавни, колебливи действия – чрез огледална тактика за създаване на алтернативни институции на Вашингтонския консенсус – СБ, МВФ , нова валута и т.н. Проектът днес е поставен под угроза, колкото и да е странно, заради войната в Новорусия.

Украйна

Това, което се случва в Украйна, звучи като парадокс, но е последното, което има връзка с тази нещастна страна. Казвам го с огромна, лична болка. Украйна предоставя територията си и пушечното месо на собствения си народ за този геополитически конфликт, активиран от САЩ. Залогът е на съвършено друго място, той е в желанието да бъде ударена Русия, а след това – и Китай.

За противоборството между САЩ и Русия на територията на Украйна ще цитирам римския историк Тацит, който казва, че губи битката този, който пръв сведе поглед. В операцията “Украйна” бяха инвестирани огромни средства и не само финансови, бяха заложени твърде много мини със закъснител. На този фон е наивно да се прогнозира, че конфликтът ще бъде прекратен просто с едно събиране на влиятелни фигури в Минск. Битката не е за два региона в Украйна, не е дори за самата Украйна, а за бъдещето на Русия. В известен смисъл – и за бъдещето на света. Защото, ако Русия падне, следващият прицел наистина ще бъде Китай.

Русия

Точно както е била описвана Русия винаги е показвала неподозирани резерви – и човешки, и интелектуални, и стратегически, и военни, и цивилизационни. А е много важно и едно друго измерение – менталното. Русия и руският човек са особена вселена. Както го е описал Достоевски: докато бюргерът пресмята своите сметки руският селянин говори за смисъла на живота, който е фундаментален въпрос за него. Разбира се, мисленето на човек, форматирано в МОЛ-а, за руснака е абсолютно непонятно. Това са две вселени, които никога няма да се разберат. Очевидно, че войната ще бъде жестока, тя е жестока. Очевидно, че тя ще бъде въпрос на изтощение. Че ще бъде на много и различни фронтове. Очевидно е, че тази война няма една-единствена демаркационна линия. Очевидно е, че ще се опитат да взривят и фрагментаризират Русия отвътре, в комбинация с външен натиск.

Но ако Русия падне, Новият световен ред, който се задава ще бъде просто кошмарен – едно фригидно, квазитоталитарно образование, на върха, на което няма да стои единият “златен милиард”, както досега, а, може би, единият “златен милион”. А всички останали ще бъдат биороботи. Казвам биороботи неслучайно – мисля си за анализите на западни футуролози на фона на естеството на глобалния финансов капитализъм, на новите военно-политически структури. И най-вече – за отношението към човека и превръщането му в една затъпяла биоструктура от примитивни потребности. Вариант на “бъдещия, прекрасен Нов свят” е създаването на общество от роби, които ще бъдат искрено убедени, че живеят в най-свободния от всички възможни светове. /БГНЕС

———————–

Доц. Иво Христов, доктор по социология на правото на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, преподава в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Международния институт по право във Вашингтон, САЩ (2000), Московската школа за политически изследвания – Съвет на Европа: Москва–Стокхолм-Страсбург (2002), Университета “Карло Бо” в Урбино, Италия (2005), Нойвалдег институт във Виена (2007). Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание.

София / България