focus-news.net


Ген. Михо Михов, зам.-председател на ПГ на АБВ, председател на Комисията по отбрана в парламента, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Продължаваме с една тема, която предизвика дискусии през миналата седмица - реформите в сектор „Сигурност“. По-сигурен ли ще стане сектор „Сигурност“ след внесения от ГЕРБ и АБВ пакет от законопроекти за спецслужбите? Става въпрос за законопроекти за Националната служба за охрана, за Военното разузнаване, за Националната разузнавателна служба, и за управление на системата за защита на националната сигурност. Както някои от вас знаят, уважаеми слушатели, спецслужбите работят без ясен регламент и правила повече от 20 години. Сега, вече дошло ли е времето службите да имат закон и регламент? Добро утро казвам на генерал Михо Михов, председател на Комисията по отбрана в парламента и зам.-председател на ПГ АБВ.
Михо Михов: Добро утро.
Водещ: След като заедно ГЕРБ и АБВ внесохте този пакет от законопроекти, се предполага, че нямате никакви различия по отношение на тези 4 законопроекта за сектор „Сигурност“.

Михо Михов: Да, аз чух вашият анонс и го подкрепям в голямата му цялост, затова защото експертите от сектора за сигурност, както и политиците, отдавна се нуждаеха от тези закони, и както е известно на широката общественост, или поне на по-специализираната част от нея, тези закони са обсъждани в 41-вото, така прехвърлили са 42-рото, и сега на 43 Народно събрание дойде времето голяма група представители на ПП ГЕРБ и от нас, от АБВ да подкрепим този пакет от документи, което в отговор на вашия въпрос не означава, че няма спорни моменти. Времето изисква на първо четене и първо гласуване в пленарна зала да се кажат фундаменталните грешки, а на второ гласуване да се поправят онези неща, които ще бъдат работещи за десетилетия напред. Аз специално ще имам повече бележки по т.нар. рамков закон, или законът, който би следвало да субординира и координира системата за сигурност.
Водещ: А именно?
Михо Михов: Това е в унисон и в изпълнение на чл. 105 алинея 2 от Конституцията, където Министерския съвет е задължен да осигури държавното административно ръководство и ръководството на Въоръжените сили. Именно този Закон за координация и субординация изискваше това нещо, и той се свежда главно, според мен, и се ограничава в структуриране в защитата на системата за национална сигурност в лицето на Съвета по сигурността в Министерския съвет. И там според мен има нужда от много сериозни доработки, тъй като нито достатъчно ясно се конкретизира Съвета по сигурността, нито реда за вземане на решения, не е ясно координиращ или консултативен ще бъде този съвет, и мисля, че нещата са поправими, дори ако се изтегли временно този закон. Но другите три закона са достатъчно силно добре разработени и аз бих ги коментирал като добро ниво, което не предполага приемането им на едно гласуване, но много сериозно доработване не мисля, че ще има за второто гласуване.
Водещ: Сега ще се опитам тук за краткото време, което имаме да се спрем на някои от промените. Една от тях е, че Националната разузнавателна служба ще мине на подчинение на изпълнителната власт.
Михо Михов: Да, това не е лошо. Националната разузнавателна служба досега, която се преструктурира като Държавна агенция „Разузнаване“, се девойнизира и се подчинява директно на Министерския съвет. Това не е лошо. Би следвало по-добре да се конкретизира ориентацията на тази разузнавателна служба навън или взаимодействието й навътре с другите служби, каквато и е Държавната агенция по сигурността. Мисля, че там субординацията между двете служби, особено по назначаванията и структурирането, трябва да вървят под един знаменател, и съгласуваността на Държавната агенция по разузнаването допринася за утвърждаването на военното разузнаване като вид бойно оперативно и стратегическо разузнаване. Аз съм силно мотивиран, както и такива като мен, служили във въоръжените сили, да браним военното разузнаване, защото опитът то да се омаловажи по т.нар. измислен проблем „Досиета“, както и в двата законопроекта се подчертава тази необходимост за защита на чуждите граждани, привлечени да сътрудничат на двете разузнавателни служби, и това ако беше мотивът за уволняването на сегашния директор на Дирекция „Военна информация“, не е работеща формула за в бъдеще. Силно ще защитавам тази дирекция да се оглавява от висш военен, тъй като общото ръководството на дирекцията се ръководи от министъра на отбраната, което е политическо лице, но професионалното ръководство, непосредственото ръководство, трите нива на разузнаване – тактическо, оперативно и стратегическо, се осъществява от щаба на отбраната, или от началника на отбраната. Как бихме кореспондирали с едно политическо лице, което и да било то, не визирам едно име, но за в бъдеще това е недопустимо за мен. Ако някой иска да разгради военното разузнаване с някакви политически, комунистически, терористически и какви ли не още мотиви то аз мисля, че това не е цел, защото тя я няма. Просто няма такова нещо и такова състояние в службата, но най-вероятно ще се допусне другото, което е по-опасното – разграждане на системата като експертна, като система, водеща до боеспособност и боеготовност на армията.
Водещ: Знаете, името на Йордан Бакалов се завъртя за този пост. Вие обаче казвате твърдо ще отстоявате военната експертиза да се запази.
Михо Михов: Аз считам, че ГЕРБ внесе тази промяна в ръководството на военното разузнаване с цивилно лице, но едно е цивилното лице да е бивш военнослужещ от системата, т.е. от кариерата, друго е да е политическо лице. Аз не визирам слабост или силни страни на конкретното име, което вие назовавате. Говоря по принцип, че на военното разузнаване, което обхваща три нива на бойно осигуряване, оперативно и стратегическо на Българската армия, и тясна координация с разузнавателната общност на НАТО и Европейския съюз, се полага висш военен – бригаден генерал, който да ръководи службата, и който да координира цялостната дейност от прекия си началник, началникът на отбраната.
Водещ: С две думи – човек от кариерата.
Михо Михов: Абсолютно.
Водещ: Много важният момент, вие казахте, че ще браните военното разузнаване, обаче от Реформаторския блок отдавна настояват за сливане на Служба „Военна информация“ и Националната разузнавателна служба. ГЕРБ и Патриотичният фронт, и вие от АБВ не сте съгласни. Как ще се опитате да убедите реформаторите, че не трябва да се сливат тези две разузнавания?
Михо Михов: Аз съм човек, който се отнася с уважение към такава идея, но мисля, че на сегашния етап не сме дозрели и поради недоизрастване в демократичен смисъл и експертен смисъл и на цивилни и на военни да слеем двете служби. Във всички основни случаи основната Държавна агенция „Разузнаване“ – тя действа по по-различни способи и методи за набиране на информация и предоставяне на информация, като и в двата случая равна по обем информация се доставя едновременно на всички държавни органи. Сигурен съм, че понякога се налага и двете служби да бъдат дублирани, да работят по един и същи обект, за да намерят истинността, но военното разузнаване си има своя специфика. И ако трябва да кажа малко по-трагичен опит – ако в Кербала, в база „Индия“, на място ние бяхме изпратили военно разузнаване и поради командирска грешка не се беше извършило всичко това, аз мисля, че жертвите може би нямаше да бъдат толкова. Това са различни способи и методи на двете служби, и те трябва да се ръководят от военен. Вие знаете, или може би сега за слушателите е важно да кажа, че всеки вид въоръжени сили, всяко съединение и обединение си има свое военно разузнаване. Как бихме го подчинили в една обща дирекция, и как бихме го ръководили? Не са сериозни нещата на този етап. А и макар да има практика по света, тя е изолирана, и тя е изолирана в силно демократично традиционни страни.
Водещ: Вие лично как разчетохте мотивите за уволнението на директора на Служба „Военна информация“ Веселин Иванов - мотивите, които министърът обяви официално?
Михо Михов: Аз само ги чух от медиите и не ми се иска да дискутираме силно този въпрос, защото не съм видял заповедта на министъра, и не е длъжен да ми я предостави, но ако я поискаме в Комисията по отбраната естествено, че ще я предостави. И аз не вярвам в тази заповед да има такива мотиви от типа „разграждане на комунизма“, „лош потенциал на кадрите“, „ неподчиненост“ или „липса на оперативна съвместимост“, „лоши оценки“ от партньорските ни и съюзните ни държави – всичко това мисля, че граничи към нула. Основните мотиви със себе си съм наясно. Въпросът е т.нар. досиета, които се съхраняват все още в Служба „Военна информация“, и под претекста, че те са досиета на чужди наши сътрудници ли агенти не се предават. В тези два закона, за които говорихме до сега с вас има текстове, които аз приветствам, че защитават чуждестранните сътрудници. Ако това се допусне да бъдат осветени, разградени, мисля си, че това ще бъде силен удар на доверието и в разузнавателната общност, и накърняване на националната ни сигурност.
Водещ: Добре ли върви комуникацията ви, ген. Михов с останалите партии, подкрепящи правителството от гледна точка на това, че предстои АБВ като цяло да вземе решение през април месец, как ще продължи оттук нататък?
Михо Михов: Аз не съм член на ръководство на партията, нито регулярен член на партията АБВ, но силно подкрепям идеята още от създаването на това гражданско движение. Поне в личен план нямам проблеми в комуникацията. С всички..да кажем коалиция 2, плюс подкрепящи 2 или подкрепящи правителство 2+2 структури на политическата ни система, но по отношение на изпълнение на споразумението, което сме подписали, а АБВ ръководството и в партията като цяло ще върви оценка на изпълнението досега, и на мен ще ми се наложи може би още тези дни да направя съответна оценка или препоръки по сектора за сигурност, в отбраната по отношение на военната ни политика. Не мисля, че до края на март ще бъдем готови със социалните и други критерии, които министър-председателят постави като задача на вицепремиера си Ивайло Калфин да ги оценим, но след април, най-вероятно ще имаме по-ясна и пълна оценка, защото и обществото се вълнува. И в момент тези дни аз съм в моите избирателни райони – Бургас и Ямбол. Виждам, че гражданите се активират все повече, и от нас народните представители се изисква много често да бъдем при тях, защото гражданската активност и общественото съзнание, забелязвам вече, без да имам много опит, се активира когато законите минат на първо четене, и чак тогава хората осъзнават, че тук има нещо съществено. И ето – аз за два дни нося доста препоръки и по Комисията по образование и наука, и по земеделската комисия и други и други, които явно, че обществото не е загубило доверието в Народното събрание, и както вие ме питате по отношение на комуникацията между другите партии в правителството.
Водещ: Диалогът върви, както разбираме от вас.
Михо Михов: Ами, диалогът е труден. Според мен, ако в личен план ме питате, не разбирам защо лидерите на 4-те партии не се консултират, не се събират, въпреки традицията на Тройна и други коалиции – това е работещо, защото не може законите и ратификациите да се внасят в Народното събрание часове и дни преди гласуването, без да са обмислени или подкрепени от лидерите на съответните политически формации.
Водещ: Да, защо наистина не се събират лидерите? Това е въпрос, който уместно поставяте.
Михо Михов: Ами, и аз не знам. Ако са характери…особености, значи трябва да помислим за характера на избраните.
Ева БРАНИМИРОВА