presa.bg


Как ви са подбудите на тези, които се противопоставят на започналата реформа в сектор ,,Национална сигурност”?



На 16 март във вестник ,,Преса“ беше публикувана статията на г-н Евгени Генов ,,Доживяхме и чистка във военното разузнаване“. Авторът е подполковник от резерва на армията и военен кореспондент на в. ,,Преса“. Тезите, застъпени в статията, са очаквани за мирогледа и начина на мислене на по-старите кадри, останали прекалено дълго на служба в този изключително важен за националната ни сигурност сегмент, какъвто е военното разузнаване.



Аз не смятам да споря с г-н Генов, защото би било безсмислено, а и защото смятам, че излишната разпаленост и откровено твърдоглавие в подобни спорове са най-сигурните доказателства за глупостта на тези, които ги започват. Нито той, нито неговите стари другари от клуба на военните разузнавачи ветерани ще приемат тезите, които аз и много други хора с граждански позиции защитаваме. Нито пък аз ще се съглася с тяхната визия за това каква трябва да е националната ни политика в сектор ,,Национална сигурност“. И това е съвсем нормално, защото



антагонизмът между поколенията



е диалектическа инварианта и тя винаги е била движещата сила на обществено-политическите системи.



Така е отредил Господ - старите се пенсионират и отиват в запас, а животът и прогресът дават шанс на по-младите да докажат и развият своята по-модерна и по-напредничава визия за управлението на обществено-политическите системи. Но нека да погледнем и по-философски на този отколешен спор за младата ни демокрация, като си припомним една уместна за случая сентенция на Мишел дьо Монтен. Той казва: ,,Голяма глупост е да вярваш във всичко, което не можеш да отхвърлиш.“ Така че спорът може да продължи, но само времето ще покаже кой е бил прав и каква е фактическата мотивация на тези пенсионирани ветерани да водят публични спорове по темата военно разузнаване. Защото може би точно за тях и за техните подбуди да припомня крилата мисъл на Ларошфуко, който казва: ,,Ако другите знаеха подбудите ни, щяхме да се срамуваме и от най-благородните си постъпки.“ Та подбудите за този спор много важни. щото наистина са подбудите на така масирано и добре организирано се противопоставят на започналата реформа в сектор ,,Национална сигурност“ и в частност във военното разузнаване? Знаят ли например българските граждани, че един от важните началници от сегашното ръководство на служба ,,Военна информация“, когато е бил на задгранична служба, е



крал ток от сградата на посолството ни



там и за това има констативен протокол, подписан от комисия и утвърден от посланика ни в тази държава? Знаят ли например хората каква е строителната стойност на реконструкцията и усилването на сградата на служба ,,Военна информация“? Как са били изпълнени процедурите по Закона за обществените поръчки в частта му за специални (разбирай закрити) обществени поръчки при избора на изпълнител на строителството чрез инженеринг на въпросния обект? С какви аргументи в инженеринга не са били включени сертифицираните за специални обществени поръчки държавни фирми от структурата на Министерството на отбраната като ,,АРМСТРОЙИНВЕСТ“ ЕООД и ,,ПРОНО“ ЕООД, още повече че последната фирма притежава и авторските права върху проекта на сградата? Каква е авансово преведената сума при започване на строителството и отговаря ли тя процента авансово плащане, записано в договора?



Задавам тези въпроси, тъй като подобни въпроси ззадавах и за реконструкцията и усилването на бившата сграда на ДКСИ на бул. ,,Цариградско шосе“. За съжаление впоследствие се оказах прав, тъй като нейната строителна стойност достигна фантастичните 30 млн. лв.! Притеснявам се, че и в случая със сградата на служба ,,Военна информация“ може да се окажа прав. Ето тези притеснения съм споделил с бившия началник на службата г-н Веселин Иванов. Но навярно, знаейки какви са нередностите, допуснати при процедурите по въпросния инженеринг, г-н Иванов в стремежа си да потърси защитна теза, внушава чрез статията на г-н Генов, че аз едва ли не съм проявил интерес коя фирма ще изпълнява строителството. Прави се открит намек за някакъв задкулисен и нездрав интерес от моя страна.



Наистина аз съм проявил интерес, но само в качеството си на народен представител и този интерес е в посока на това да се установи имало ли е нарушения и злоупотреби с обществени средства при избора на строител и при строителството на обекта. Ето защо след назначаването на нов началник на службата ще поискам цялостна инспекция на процедурите, извършени от старото ръководство във връзка с въпросния инженеринг. И дано да не се сбъднат опасенията ми, че случаят е може би същият като този с бившата сграда на ДКСИ. И накрая, въпросът как е получил софийско жителство г-н Веселин Иванов наистина не е гениален, а екзистенциален, защото отговорът му показва по същество кой кой е в българското военно разузнаване. Тезата ми е ясна и аз не се срамувам да я заявя. И тя е, че за мен е необяснимо как номенклатурен кадър от времето на тоталитарната комунистическа система, който е получил софийско жителство лично със съдействието на другаря Милко Балев, можа двадесет и пет години след краха на комунизма да стане шеф на модерното ни военно разузнаване.



Между другото начинът, по който е било получено въпросното жителство, тогава не беше достъпен за обикновените български граждани. Това беше привилегия само на т.нар. партийно-стопанска номенклатура на БКП, към която безспорно е принадлежал и г-н Веселин Иванов. И вече действително накрая ще си позволя да дам един съвет на г-н Генов като автор на статията, която ме накара да напиша този отговор. Господин Генов, никой не е предпазен от възможността с позицията си да внушава неистини.



Лошото е, когато това се прави обмислено и целенасочено.



Евгени Генов:

Политизацията на армията е опасно занимание



Мисията на журналиста е да задава неудобни въпроси



С г-н Методи Андреев може да спорим дълго, може да си кажем и няколко думи. Зависи от житейските позиции, които защитаваме. Бих дискутирал с него за отбрана, армия и военно разузнаване, ако бе завършил едно военно училище и две военни академии като мен. Съвсем честно, споменавам го без самохвалство. Казвам го, защото при спора е като в спорта – трябва да има феърплей. Не е редно на ринга да се качат състезатели от лека и тежка категория. Няма да се получи дебат.



Затова как да търся истината в дискусия с г-н Андреев? Той не отговаря на най-важния въпрос, който поставих – защо се планира политическа чистка във военното разузнаване, и то 25 години след като се сбогувахме с комунизма. Не може с пещерни похвати да се планира уволнение на кадри, защото били назначени преди 1991-ва в службата. Не е редно безпринципно да се отстранява началник въпреки перфектните резултати от неговата дейност и това да се обявява за реформа.



Никой не разбра



защо бе махнат г-н Веселин Иванов



директорът на служба „Военна информация“ на МО, след като министър Николай Ненчев официално обяви, че е доволен от информациите, които предоставя. Тези факти не говорят ли за лустрация, отдавна отречена от демократична Европа? По тези проблеми - от г-н Андреев нито дума. Време е да се разбере, че политизацията на армията е опасно занимание и се преследва от закона. Изключителен риск с пагубни последици е офицерският корпус да се дели на стари и млади.



Не проумявам за какви стари кадри и за какъв антагонизъм говори г-н Андреев. Та ние сме от едно поколение - той е само с 6 години по-малък от мен. Завършил е образованието си и се е оформил като личност в онази, „лошата“ социалистическа България. Ами щом иска да скъса с миналото си, да си хвърли дипломите - това е честният подход - и да започне отначало.



Г-н Андреев е един набор - 1959-и, с г-н Веселин Иванов, както и с премиера Бойко Борисов, който също е расъл и учил в онова време. Но това не му пречи да е един от най-успешните премиери сега. В законодателната, изпълнителната и съдебната власт и в момента има немалко бивши членове на БКП. Да ги анатемосамe всичките тогава. Г-н Веселин Иванов бил получил жителство от ко Балев и затова г-н Андреев се учудвал как такъв номенклатурен кадър е ръководил военното ни разузнаване. По същата гика г-н Андреев може



да попита и как тогава Росен Плевнелиев е станал президент



например, но не го прави.



Служих немалко в армията - 13 години преди 10 ноември и 11 години след това. Но не и в разузнаването. Бях свидетел на немалко унижения към офицерството. Затова няма да се примиря с опитите за неговото разделение - с политически привкус - на хората по поколения. След като в зората на демокрацията се разцепи и синодът, само войската остана единна. Случи ли се и с нея това, някой трябва да удари катинара на държавата. Трябва да се връщаме към времената, когато един министър казваше военните: „До майор ще ги купя, а след майор ще ги чупя.“ За това ли мечтае г-н Андреев? Навярно той не знае факта, че България не беше готова и не отговаряше напълно на критериите за членство в НАТО. Това не е моя констатация, а признание в частен разговор с министър от кабинета „Сакскобургготски“. Една от причините да ни приемат бе военното разузнаване. САЩ никога няма да забравят кой разкри планираната сръбска операция „Подкова“ за етническо прочистване на Косово през 1999 г. Г-н Андреев може да попита Надежда Михайлова, негова бивша съпартийка от СДС и външен министър по това време, как предаде въпросния план на германския си колега Йошка Фишер. А тогава във военното ни разузнаване по критериите на г-н Андреев служеха „още по-стари и още по-номенклатурни кадри“. Пак по това време Иван Костов бе премиер и си подчертаваше със зелена химикалка докладите на армейските разведки.



В правото си на отговор г-н Методи Андреев потвърждава това, което съобщих - че се е интересувал от ремонта на сградата на военното разузнаване. Когато уволниха г-н Веселин Иванов, успях да се свържа с него, но отказа коментар. Само сподели, че е огорчен от аргументите на министър Ненчев, че му няма доверие, а то се доказва с резултатите в работата. Тогава спомена, че един депутат е искал да разбере някои неща, свързани с ремонта на централата. Настоях за името му и разбрах, че е Методи Андреев. Тук разговорът ни приключи. Стана ми любопитно и затова попитах вярно ли е. Не проумявам защо г-н Анреев го е вълнувало точно това.



Като депутат би следвало да иска да узнае много по-същностни неща. Например какви са заплахите за нас от конфликта в Украйна, от ескалиращия тероризъм на „Ислямска държава“, за внесените два законопроекта за военното разузнаване и т.н. Това, което е светая светих за службата. А



той се интересува за някакви си ремонти



и дори не е член на комисията по отбрана. Ако се е съмнявал за нередности в обществената поръчка, както твърди, е трябвало да се обърне към министъра на отбраната, а не към началника на службата. Да не би да е очаквал да му каже: „Да, бе, Андреев, сгазих закона.“ На бюрото на Николай Ненчев са протоколите от проверките и одита на служба „Военна информация“. Ако имаше нещо нередно, той щеше да му каже. Но констатирани нарушения няма. Затова попитах от страниците на „Преса“. Нима задаването на въпроси е „внушаване на неистини“?