Ген. Михо Михов: Срам и резил е, че не можем да поддържаме боеспособността на армията си
28 Април 2015 | 11:01 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“




Водещ: Проведе се заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента на тема „Развитие на Въоръжените сили в контекста на актуалната среда за сигурност“. След заседанието стана ясно, че няма да има повече средства за отбрана за 2015. Президентът Росен Плевнелиев обаче увери, че парите за отбрана ще се увеличават плавно до постигане на 2% от БВП в рамките на едно десетилетие. За перспективите и предизвикателствата през българските въоръжени сили ще разговаряме в следващите минути с генерал Михо Михов, депутат от АБВ и председател на Комисията по отбрана в парламента. Генерал Михов, как оценявате вчерашния Консултативен съвет и решенията, които бяха взети?
Михо Михов: Аз участвах в Консултативния съвет от името на парламентарната група на АБВ и считам, че този съвет е полезен за втората функция на президента като върховен главнокомандващ. И на това заседание си позволих да натрапя мнението, което изповядвам много отдавна, че по същество при политическа и военнополитическа криза това е върховното главно командване, което трябва да се готви от мирни дни. Надявам се, че вчера много от участниците в него разбраха тази си отговорност. Макар, че на излизане доста от парламентарните сили не потвърдиха онова, което беше изписано в торите точки. За мен решение на Консултативния съвет не може да взема, но препоръките са уместни. Аз потвърждавам, че Министерство на отбраната и Министерският съвет са разработили една много добра програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България, на която основа ще легне и изготвянето на Плана за развитие на Въоръженито сили след дискусия и приемане в Народното събрание. Това, което Вие анонсирахте, че пари няма да има – да, премиерът подчерта, че за 2015 година не може да се планира увеличаване на разходите за отбрана. Вие знаете, че те бяха намалени в сравнение с миналата година със 70 млн. Но аз подчертах и вчера, и сега споделям, че актуализация на бюджета за Българската армия при наличие на приходи трябва да се състои в края на годината. Дори смея да кажа, че има угроза и за заплатите на военнослужещите. За мен по-важното е това, че Българската армия, в смисъл на Сухопътните войски, има две бригади, а некомплектът от въоръжени лица – войници, сержанти, офицери е 3885 на бригада. Т.е. от две бригади ние имаме една бригада и не назначаваме военнослужещи.
Водещ: Защото няма ресурс да се назначават военнослужещи?
Михо Михов: Защото няма средства за заплати, няма средства от бюджета, за да може да се обяви конкурсът и да се назначат. По-тежкият проблем е, че от тези 38001500 са офицери. Представете си, когато говорим за командване и управление, органи и пунктове, ето това са офицерите, които са заложени за 10-15 години напред да бъдат попълнени във военните училища и Националния военен университет. Това вече е скъсване на една нормална приемственост в поколенията и генерациите в команден състав на Българската армия.



Водещ: На Консултативния съвет за национална сигурност стана ясно, отново премиерът обяви, че реформа в отбраната ще има от следващата година, когато се очаква да бъдат отделени повече средства. Много се говори за тази реформа, може ли тя да чака още?
Михо Михов: Ако ми позволите една корекция – реформата в армията вече е нарицателно понятие. Тя стартира още през 1991-1992 година на миналия век главно със съкращения. Помните набор 50-та и пр. Става дума за технологично обновяване на Българската армия и за модернизация на трите вида въоръжени сили. Премиерът това гарантира в изказа си, това аз го чух и го видях, че от следващата година действително ще започне увеличаване на бюджета за Въоръжените сили. Но за мен това не е достатъчно. Дори има възгласи от Военно-родолюбиви организации да създадем Национален фонд за подпомагане модернизация на Въоръжените ни сили, което е израз на генетична неприемливост Българската армия да изпадне в колапс, каквато опасност по диагноза и според мен, като експерт, е налице и то в близките месеци, дори до края на годината. Затова споделих необходимост от актуализация на бюджета. Модернизирането трябва да стане според мен след приемането на тази програма в Народното събрание и след започване на реални стъпки по рамков договор за договаряне със съответни страни партньори от НАТО и ЕС за закупуване на нова бойна техника. Това е може би презумпцията за нова реформа в модернизацията. Но тя не бива да се изолира от нашата промишленост, отбранителна промишленост, от достиженията на БАН, от дружеството на Министерството на отбраната – ТЕРЕМ, които и сега не се готвят за приемане на нова бойна техника, за да могат да я обслужват и дори да я ремонтират. Ето, това са вече възгледи на министър, на началник на отбраната, които ние очакваме в следващите месеци да бъдат потвърдени на държавно ниво.
Водещ: Предвид настоящата международна обстановка, кризата с бежанците в ЕС, която се засилва още повече, какви спешни мерки са необходими, които не могат да чакат във времето?
Михо Михов: Тук вече отиваме малко във вътрешните измерения на националната ни сигурност, но подчертавате, а и аз вчера също бях убеден във връзка и със ставащото на площада, че България във всички случаи трябва да се съобразява с обстоятелството, че висш и определящ фактор за националната сигурност е общополитическият курс на държавата, което като главен елемент се измерва с политиката на сигурност. Ето тази политика на сигурност често пъти допуска девиации, в това число във външнополитически план ние по-задълбочено и изпреварващо следваше да оценим и да оценяваме миграционния поток, който се насочва към България. Ако това, което се случи в Средиземно море и то системно се случваше и не се оценяваше, и това, което се случва на нашите южни граници и ние го неглижирахме, питахме министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи какво става по границите… Нещата са отвън. Те трябва да се оценят външнополитически и да се води дипломатически натиск и борба за недопускане един от десетте канала за миграционен натиск да се утвърди през Черно море и през южните ни граници към България. Това е трагично за нас. То понякога се насочва и направлява, за да се доразбие една или друга нация.
Водещ: Що се отнася до реакцията на ЕС спрямо бежанския поток към България и след това засиления поток към Средиземно море – не се ли наблюдава двоен стандарт?
Михо Михов: Да, има такава опасност. Аз съм окуражен, че министър-председателят по-рязко се изказва по тази тема, дори критикува съюзниците и така би следвало да бъде. Надявам се, че ЕС и с тази си добронамереност по отношение на миграционния натиск и по правилото и принципа за свободно движение на стоки и хора, малко ще се поограничи. От друга страна, бих казал, че ЕС нас силно ни неглижира. Забележете, само преди месец имаше на ниво ЕС обсъждане на паневропейските коридори и всички неглижираха Коридор номер 8 – от Адриатика до Черно море. Т.е. за нас някои икономически несгоди са неприемливи, но миграционният натиск нека си върви през нас като утвърден коридор. Ето тези двойни стандарти наистина и мен ме дразнят и аз затова не мисля, че съм специалист по вътрешна сигурност, но по отношение на отбраната според мен е време да признаем, че на национално ниво съществува обратна пропорционалност между реалната и все по-критична способност на страната за отбрана от една страна и динамичната бързо променяща се и трудно предвидима стратегическа среда за сигурност, за която Вие говорите. Защото хората, когато страдат хуманитарно, те са на границата на не само да поемат оръжие, но със зъби и нокти да провеждат насилие, за което нашето население не е подготвено и не е така добронамерено.
Водещ: Генерал Михов, ще Ви върна отново на проблемите на българските Въоръжени сили. Какви грешки са допускани през годините, за да се стигне до настоящото състояние на Въоръжените сили?
Михо Михов: Основното е, че има системен недостиг на въоръжение и техника и подготвен личен състав поради ниския бюджет за Българската армия, стартирал основно от началото на това десетилетие, бих казал и особено малко преди това. Армията пое много рискове. Тя компенсира част от подготовката си с участие в международни мисии, което не е патриотичен дух, но във всички случаи военнотехнически хората са ни подготвени. Ако някога, преди да влезем в НАТО, имахме 60-45- хилядна армия, което беше искане на съюзниците, днес при 26-хилядна армия, както беше записано в Бяла книга номер 2, с 80 танка, 16 бойни самолета и 6 кораба, ние сме за срам и резил пред собствения си народ, че не можем да издържаме и да поддържаме боеспособност в тази армия. Искам даже да кажа нещо, което е опасно – командирите са достигнали до това ниво, че да нареждат на подчинените си ремонт на агрегати, на възли от въоръжението, за да могат да летят, да се движат по земята и да плават. Това е опасно не само за подготовката, а и за живота на малко останалите ни способни командири и личен състав, войнишки, сержантски и пр. Такива стъпки са патриотични, но те са допустими само във време на война, но днес това е недопустимо.
Водещ: Наблюдава ли се според Вас приемственост в отбранителната политика?
Михо Михов: Приемственост в отбранителната политика като важен фактор на военната ни сигурност има и аз считам, че днешните командири наистина са запазили родолюбивото и патриотичното, имат морален дух. Липсва им военнотехническа мощ, за да изживеят и те службата си, така, както ние я изживяхме – общо взето достойно. Радва ме фактът, че при изготвянето на доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили, на програмата, за която вече говорихме по отношение на модернизацията, личи капацитет, личи задълбоченост, личи научност. Все още хората се готвят задълбочено, осъществяват се тази оперативна съвместимост с нашите съюзници и аз се надявам, че ако висшето държавно ръководство и парламентът подкрепят техните усилия, армията ни ще възмогне.
Водещ: Накрая ще Ви помоля да коментирате една друга идея – за военната подготовка за ученици и студенти, за военното обучение. Има ли почва в момента в българското образование такъв вид обучение?
Михо Михов: Щом сме в края на разговора, ще ми позволите една вметка – сега се подготвя общественото мнение за т.нар. Балтийски вариант за охрана на въздушното пространство на Република България. Нещо, което е срам и резил, че този опит, той е вече 10-15-годишна практика, ние сега ще го изучаваме, за да плащаме наем чужди летци и самолети да охраняват въздушното ни пространство. Това е нещо недопустимо и срамно, за което, надявам се, че практически Министерството на отбраната и Министерският съвет ще вземат срочни мерки това да не се случи. Що се касае за резерва и подготовката на нашето население за реакция в екстремни условия, каквито са земетресения, наводнения, пожари, масови сбивания – ние сме заложили с определена група народни представители в предстоящия за приемане Закон за предучилищно и училищно образование подготовка на средношколците в тази област. Надявам се да бъде прието. Идеята на голяма част експерти, която най-вероятно ще обсъдим скоро и в комисията по отбрана, е да помислим как в рамките на 3-6 месеца и средношколците да се подготвят като резерв за Българската армия на ниво войници, сержанти и във ВУЗ-овете да подготвим офицери за резерва. Сегашният постоянен резерв от 3000 души, който е планиран до 2014 година, е непопълнен, не сработи Законът за резерва. Като цяло приемствеността, за която преди малко говорихме на ниво истинска бойна мощ и сила, е под угроза, но на ниво управление и капацитет от офицери нещата седят все още добре.
Симона МЕДАРОВА