Войска във фризера
Политиците скоро ще трябва да обяснят на избирателите защо чужди самолети ще пазят българското небе
Момчил Милев
в.КАПИТАЛ

Около десет години след приемането й в Северноатлантическия алианс България е на път да бъде удостоена със срамната "чест" да стане първата натовска държава, която поради политическа слепота и/или глупост губи своите способности да защитава въздушното си пространство със собствени бойни самолети. Причината за това е систематично занемаряване на инвестициите в отбраната и генерално сбърканите приоритети в превъоръжаването на армията през първото десетилетие на XXI век, когато икономиката беше в подем. Така България ще се нареди в една група със страни като Албания, Люксембург, Исландия, Латвия, Литва и Естония, които не разполагат с изтребителна авиация и разчитат на колективните способности на НАТО за защита на въздушния си суверенитет.

Разликата с изброените държави е, че армията ни винаги е имала свой военно-въздушен капацитет, но в продължение на години не прави нищо смислено да го поддържа и развива. И сега идва моментът, когато натрупалите се наложителни разходи са толкова големи, че българските ВВС са принудени да развеят бялото знаме и да поискат помощ от западните ни партньори. А политиците ще трябва да предприемат съвсем конкретни стъпки, за да не се окаже, че сме преотстъпили въздушния си суверенитет на съседна държава като Гърция или Турция.

"Въздушна полиция" под наем

За скорошното перманентно приземяване на използваните в момента изтребители МиГ-29 и МиГ-21 полуофициално се говори от няколко месеца. Проведеният в понеделник Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС) при президента обаче издаде окончателната присъда за пенсионирането (или най-малкото поставянето "на трупчета") на руските бойни самолети и вертолети, които са на въоръжение в армията. "Бъдещите инвестиции в отбранителни способности да отговарят на стандартите на НАТО, да бъдат насочени към повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците в съответствие с възможностите на държавата", гласи третата точка от решението на КСНС, около което се обединиха лидерите на всички парламентарни партии без АТАКА и БСП.

Преведено на достъпен език това означава, че Министерство на отбраната трябва да спре да дава пари за самолетите МиГ-29, МиГ-21, Су-25, както и за вертолетите Ми-24 и Ми-17, освен ако не намери начин да модернизира въпросните машини по стандартите на НАТО. Последното трудно може да се случи без помощта на руските компании производители, които обаче едва ли ще бъдат особено кооперативни в контекста на променената военна доктрина на Кремъл, според която Северноатлантическият алианс пак се приема за потенциален противник. Освен това българският военен министър Николай Ненчев няколко пъти ясно даде да се разбере, че не смята да продължи рамковия договор за поддръжка с авиационния концерн РКС МиГ, защото последният завишавал цените на услугите в пъти. Ръководителят на военното ведомство дори влезе в пряка конфронтация с руската оръжейна компания, като обяви, че нейни посредници са се опитвали да му отправят индиректни предложения за подкуп.

Крайният резултат от струпването на всички тези негативни фактори е, че българските ВВС вероятно ще бъдат сведени до военно-транспортна авиация със самолети Spartan и вертолети Cougar и Panther. От изброените въздухоплавателни средства само последните, които всъщност са на въоръжение във флота, имат бойни възможности – теоретична опция да носят торпеда за борба с кораби и подводници. Поради изключително "проницателна" стратегическа визия обаче, когато реши да ревизира сделката с военния концерн Eurocopter, отбранителното ведомство намали именно броя на поръчаните хеликоптери Pathner от 6 на 3.

Нулева година за армията

След заседанието на КСНС стана ясно също така, че няма да има актуализация на тазгодишния бюджет за отбрана на страната, който е намален с над 70 млн. лв. спрямо миналогодишния. По-неприятното от политическа гледна точка е, че със 77 млн. лв. са орязани само парите за заплати, които всъщност поглъщат около 3/4 от финансирането на въоръжените сили. Това означава, че военният министър или трябва да съкращава хора, или да прелива средства от разходите за подготовка и инвестиции (последните са само около 6% от военния бюджет). И тъй като страната ни влиза в кампания за местни избори, които ще се проведат наесен, политиците едва ли ще посмеят да освободят когото и да било.

Така че през 2015 г. армията практически може да забрави за закупуването на каквото и да е ново въоръжение. Т.е. вече не просто не може да се говори за старт на спешната сделка по придобиване на натовски изтребител, но за започване на който и да било от модернизационните проекти. Дори и най-евтиния.

Затова и по време на заседанието на КСНС се е говорело почти като за свършен факт, че се очертава натовски изтребители да пазят българското небе, твърдят участници в разговорите. С подобен призив завършва и експозето на министър Ненчев в началото на срещата. "Бих искал да подчертая спешната нужда от решение на основата на широк политически консенсус за стартиране на съвместно изпълнение на задачата по охрана и контрол на националното въздушно пространство със сили и средства на избрани от България съюзници от НАТО в преходния период до придобиване на нови способности от българските Военновъздушни сили", обявява ръководителят на военното ведомство в края на своя апел за спешна нужда от инвестиции в армията. Веднага след това обаче думата взел финансовият министър Владислав Горанов и, верен на своя досегашен стил, отсякъл, че пари няма.

Ключовият детайл от изказването на военния министър е, че политиците трябва да бъдат проактивни, така че охраната на небето да става със "сили и средства на избрани от България съюзници от НАТО". Защото, ако страната ни не каже конкретно чии самолети иска да я пазят, командването на Северноатлантическия алианс може да реши това по служебен път. И тогава тази мисия може да се окаже в ръцете на някой от силните съседи съюзници, които в случая са Гърция и Турция. И ако изборът падне върху югоизточната ни съседка, това гарантирано ще предизвика унищожителна политическа буря у нас.

И все пак резултатът от КСНС поне на теория не е напълно негативен за армията. Според едно от решенията на съвета бюджетът за отбрана за 2016 г. трябва да бъде върнат на нивото от 2014 г., когато е бил 1.33% от БВП. Това би означавало увеличаване на парите за отбрана със 70-80 млн. лв. спрямо тази година, което не е много, но е някакво начало. Също така парите за отбрана отново трябва да са процент от БВП, а не фиксирана сума (около 950 млн. лв.), както е в бюджетната рамка на финансовия министър. Според искането на военното министерство този процент трябва да се задържи на около 1.35% до 2018 г., след което да се увеличи на 1.5%.

Дали това наистина ще се случи обаче е въпрос, чийто отговор се отлага за времето след местните избори наесен, които ще бъдат индикатор дали ще има някаква промяна на политическата конфигурация. Защото не бива да се забравя, че под настоящите съдбоносни решения на КСНС не седят подписите на БСП и АТАКА. Лакмус за това дали ГЕРБ просто не прилага тактиката "отказ чрез отлагане" пък ще бъде обстоятелството дали Министерският съвет ще промени тригодишната бюджетна рамка. И ако това не се случи, значи категоричният отказ на финансовия министър Горанов ще продължи да кънти все така безапелационно, когато става дума за модернизация на армията.