Горното заглавие е на ПАН.БГ

В армията няма място за илюзии
Крайно време е министърът на отбраната Николай Ненчев да спре да разчита на обещания и да сее неоправдани очаквания. Очевидно е, че те не се сбъдват.
Спирдон Спирдонов
otbrana.com

Декемврийските му срещи с Комисията по отбрана и парламентарните групи завършваха с удовлетворението, че го разбират и има подкрепа за по-висок военен бюджет, т.е. за преодоляване на тези минус 77 милиона. Не се случи. Нито от ГЕРБ, нито от Реформаторския блок, в чийто състав е и неговият БЗНС, имаше депутати, които да направят писмени предложения между двете четения.

След като правителството, внасяйки проектобюджета, и парламентарното мнозинство при гласуването, не го чуха, министърът предприе друга тактика. Т.е. създаване на очаквания сред армейската общественост за актуализация на бюджета за отбрана. Към него, поне на думи, се присъедини и върховният главнокомандващ. И това няма да се случи. На 27 март Консултативният съвет за национална сигурност при президента изключи актуализация през 2015 г. Това го каза лично президентът и то след като е изслушал доклада на министър Ненчев за състоянието и перспективите за развитие на Въоръжените сили.

Министърът Ненчев обаче продължава да сее очаквания и след съвета. Лично заяви, че се надява на малка актуализация на средствата за отбрана за 2015 г. в размер на около 35 млн. лв. Недоумението е по-голямо, след като премиерът Бойко Борисов каза точно обратното. Въпросителните стават повече от думите на министъра, че ще осигури допълнително още около 35 милиона, като спестени от разходи. Няма средства дори за заплати, както твърдят източници от МО, но ще има спестявания?!

По всичко личи, че Николай Ненчев и екипът му трябва да сменят посланията. Преди заседанието на съвета при президента медиите, особено електронните, като че ли бяха насочени да показват колко е зле Българската армия, как, например, прехвърляме от изтребител на изтребител части, за да лети поне един. Това обаче не трогна политиците и те не казаха „да” на актуализацията на парите за армията. Месец и половина по-рано на единствената си засега пресконференция в МО, Николай Ненчев ни накара да повярваме, че поляците ще ни подарят четири двигателя за МиГ-29 и ще ги ползваме безвъзмездно, колкото си искаме. Сметката бе, че ще спестим 35 милиона, с които да спасим донякъде задаващите се съкращения и свивания на социалните плащания. Като не станаха нещата по този начин, излезе историята за подкупа или не точно в този смисъл, както стана ясно по-късно, от РСК „МиГ”. Как да разберат хората какво прави армията, след като журналистите, съвсем нормално, разбира се, насочват въпросите си около този тип новини. Половин година например медиите се „хранят” с военното разузнаване.

Поне до този момент министър Ненчев страда от недостатъчна политическа подкрепа. Това е факт, който се доказва дори само от гласуването на бюджета и становището на Консултативния съвет за национална сигурност. Едва ли в тази насока ще помогне митингът на съпартийците му пред президенството. Той обаче ще остане в историята, като прецедент. През последните 25 години, а и много преди това, на военен министър у нас не му се е налагало да търси подобна защита. Ако армията стои безрезервно зад него, защо му са политически лозунги и скандирания? Или не е точно така?

Сега „сламката” е Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили да 2020 г. Съветът при президента препоръча на правителството да я внесе в Народното събрание и на нейна основа да приеме План за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. Това е първата и най-важна точка от становището. Защо? Нали всичко това е залегнало в управленската програма на кабинета „Борисов”. По-скоро политиците, независимо дали са управляващи или опозиция, трябваше да констатират, че Въоръжните ни сили стоят вече пети месец без програма и план за развитие. И да попитат изпълнителната власт на какво основание харчи парите на държавата, колкото и недостатъчни да са те. Това закъснение би могло да има някакво обяснение или оправдание, ако не бе приетата от служебното правителство Национална програма „България в НАТО и в Европейската отбрана 2020”. Тя бе елегантно забравена, след като решението, с което бе приета, остана неизпълнено.

С обещанието да работи за честта на пагона Николай Ненчев спечели аплодисменти, когато приемаше поста. За съжаление тази амбиция остана в миналата година. Нито веднъж не направи публично изявление в защита на военнослужещите, когато лидери на синдикални и работодателски организации ги обиждаха и унижаваха. Не обяви нито един разговор с колегата си Ивайло Калфин, в който лично да отстоява интересите на подчинените си в предстоящата пенсионна реформа. Остави това на генералите и адмиралите. Имаше един министър на отбраната, за когото в армията още питат, който казваше, че има две основни задачи: да осигури достатъчен военен бюджет и да гарантира висок социален статус на военнослужещите и цивилните служители. Останалото, посочваше той, е задача на военното командване. Като че ли това е в основата на философията за работиш за честта на пагона или по-точно, що се отнася до един министър на отбраната, „да служи за честта на пагона”.

Армията е такава институция, която не бива да се управлява с обещания и неоправдани очаквания. Т.е. в нея няма място за илюзии.