Шефът на военноапелативна прокуратура Веселин Стоев: От армията се краде много
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4758100
Едно интервю на Анна Заркова с магистрата под пагон за военното правораздаване, кражбите от армията и престъпленията, извършени от полицаи



- Много ли се краде от армията, полковник Стоев? Чуваме, че се изливат милиони в джобовете на хора с пагони и без пагони – от опразнените казарми, от сделките с военни имоти, от обществените поръчки за превъоръжаването и модернизирането на войската?
- Не крия, че е така. Водим сериозни разследвания за крупни злоупотреби в българската армия. Също и проверки, които набъбват в наказателни производства, защото се очертават достатъчно данни за престъпления. Да, има и престъпления, и нарушения при възлагането на обществените поръчки за модернизиране на армията. Има случаи, в които кандидатите за изпълнители по обществени поръчки - за облекло, оръжия, компютърна техника и др. са предварително определени, а цените изкуствено завишени. Има разхищения на средства при сключване на договори във връзка с освободените войскови райони. Констатирали сме как Министерството на отбраната (МО) плаща крупни суми на фирми за охрана на тези райони, договорени са определен брой пазачи, а на място такива въобще няма... В моята концепция за стратегическо управление на военните прокуратури, която защитих пред ВСС преди месец, когато бях избран за административен ръководител, аз отбелязвам, че разпределението на бюжетните средства в министерството, което е първостепенен разпоредител, ще бъде под особен контрол. Ще се наблегне и на превенцията, на воинската дисциплина, особено за военослужещите, участващи в мисии в чужбина. Тепърва започваме множество разследвания, ще ви информираме за тях след повдигането на обвинения.
- Научихме неотдавна за обвинението, което военноокръжната прокуратура повдигна срещу професор Кадурина. Нейната фирма „Дерма Прим“ е печелила на гърба на Военно-медицинска академия.
- Да, частната фирма е осъществявала конкурентна търговска дейност, неразграничима от дейността на Клиниката по дерматология и венерология при ВМА, ползвала е материални и кадрови ресурси на ВМА за медицинските услуги, а те са били заплащани на нея от пациентите.
- Доколкото разбирам, полк. Стоев, има много работа за военните прокурори?
- Има. Но с годините компетентността на военните магистрати беше постоянно ограничавана чрез законодателни промени. Широката подсъдност на военните прокуратури, която обхващаше служителите на МВР, на Главните дирекции „Охрана“ и „Изпълнение на наказанията“ към правосъдното министерство, на ДАНС, НРС, НСО, военослужещите и цивилните от МО беше силно стеснена и сведена само до престъпления, извършени от военнослужещи и цивилни служители на НРС, НСО и МО при или по повод изпълнение на службата. Разследваме и престъпления на граждански лица, извършени в съучастие с тях.
- Отнеха ви правото да разследвате полицаи с мотив, че проявявате колегиална снизходителност към тях. Минаха 6-7 години оттогава. Повече лоши ченгета ли има в затвора сега?
- Към края на 2008 г., само за тази година, по наша статистика имаше над 100 служители на МВР осъдени и с влезли в сила присъди и решения. Доколкото чувам от колеги, оттогава са издадени около 15 присъди за престъпления на полицаи. Не бих казал, че ние сме били снизходителни към тях. Навремето в района на една военна прокуратура попадаха 6-7 регионални дирекции на вътрешните работи. За един военен прокурор от Пловдив примерно вероятността да се познава със служители на МВР от Хасково, Кърджали, Смолян, Стара Загора, Пазарджик е минимална. А сега всеки колега от гражданските прокуратури е свързан със служителите на МВР по места. Прокурори и полицаи са заедно при арести и оперативно-издирвателни мероприятия. Е, не е ли сега по-голяма вероятността да се създаде близост, приятелство и съчувствие? Ако всяка сутрин прокурорът възлага на полицая проверки, как следобед да му снеме обяснение?
- Излиза, че е направена поредната законодателна промяна, дала обратен на желания резултат?
- Няма никаква законова пречка военните прокурори отново да поемат разследванията за престъпления, извършени от служители на МВР. Военните прокуратури и съдилища са конституционно установени, те са независими, не са ведомствени органи на МО, те се подчиняват на по-горестоящата прокуратура и главния прокурор. Присъдите, произнасяни от първоинстанционните военни съдилища и проверявани от военно апелативния съд, минават през Върховния касационен съд, където няма военослужещи, т.е. налице е граждански контрол, както изискват европейските институции.
- Прокуратура под пагон. Това не е ли все пак отживелица по съветски модел?
- Не. Военното правораздаване в България е на 135 години, то е създадено преди гражданското. Военни прокуратури, които действат и по мирно време има и в Австралия, Дания, Израел, Испания, Канада, Швейцария. В Полша закриха военната прокуратура, но отново я възстановиха. В Унгария я реформираха, но запазиха военните чинове в съдилищата. При нас воинските звания се присвояват от административния ръководител, не от министъра на отбраната.
- Вие самият 22 години сте магистрат под пагон. Това удобно ли е или напротив?
- Военният магистрат има повече отговорности – и по Закона за съдебната власт, и за нарушения на военните устави и закони. Това влияе на дисциплината и реда. Неслучайно при нас са много малко просрочените дела.
- Много или малко са военните магистрати у нас?
- 35 военни прокурори, 24 военни следователи и 22 военни съдии работят в цялата страна. Прокурорските актове са 7987 за 12 месеца, а 165 са само новообразуваните м.г. досъдебни производства. Военните окръжни прокуратури не са по-малко натоварени от цивилните. За разлика от тях, ние разследваме всякакви престъпления, включително подсъдни на районните съдилища–кражби, побои, а освен това и такива,подсъдни на окръжни съдилища -- присвоявания, квалифицирани измами, длъжностни престъпления, дела с материален интерес за милиони. В много от случаите нашите прокурори са и разследващи органи. Допреди 1,5 г. нашите следователи нямаха възможност да разследват дела от фактическа и правна сложност. Едва от средата на 2013 г. законодателят предостави и на нас възможност да използваме капацитета на следователите по такива дела. По-рано за крупни измами и присвоявания, които не са извършени от офицери, а от цивилни шефове на дирекции и агенции в МО, разследването трябваше да се провежда от военно разследващи полицаи, които са на подчинение на министъра на отбраната. Те практически трябваше да разследват началниците си, затова нашите прокурори предпочитаха да работят сами. От 1 април м.г. бяха закрити военните съдилища във Варна и Плевен.Районите им на компетентност бяха влети към тези съответно на Сливенската и Софийската военно – окръжни прокуратури. Техните дела също бяха поети от прокуратурите - правоприемници. Във Варна и Плевен остана по един прокурор, отдалечен от седалището на съответния съд и прокуратура на 150-200 км. При това положение е изключително трудно да се провеждат по време на досъдебното производство разпити пред съдия, да се искат разрешения за обиски, претърсвания, изземвания от съответния компетентен военен съд. В момента на територията на България правораздават вече само три окръжни военни съдилища / София, Пловдив, Сливен/ със съответните им военно окръжни прокуратури и един Военно – апелативен съд, със съответната му Военно апелативна прокуратура, които са въззивни инстанции.Тежки трусове преживяхме в годината на реформата, тогава имахме 2 пъти по-малко дела, отколкото в първите месеци т.г. Беше тежък период, но мина година вече оттгава. Би трябвало сега да ни се предостави възможността да работим спокойно. Вместо това на 31 март излезе анализ на Комисията по натовареността към ВСС , в който се съдържа предложение да се закрият още две военни съдилища и да остане само един военен окръжен съд, респективно една военно окръжна прокуратура и един Военно – апелативен съд с една Военно апелативна прокуратура, в София. И това при положение, че в евродоклада за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от януари т.г. е казано: През 2015 г. дейността на ВСС трябва да е насочена към оптимизиране на други съдилища, с обща компетентност и, че „вече бяха предприети стъпки за рационализиране на военните съдилища.“Следователно отчетено е, че предприетите конкретни стъпки за рационализиране на военните съдилища са подходяща основа за мащабна реформа и на останалата част от съдебната карта на страната. Много се надявам предложението да не стане реалност. Убеден съм, че последиците за военното правораздаване ще бъдат отрицателни.
- Какво пише за магистратите под пагон в стратегията за съдебна реформа?
-Нищо.
- Да не са ви забравили стратезите в правосъдното министерство?
- Искрено се надявам да не са. Като магистрати ние работим по закона - такъв, какъвто е. Но не може да не ни смущава необяснимата тенденция към ограничаване на компетентността на една добре работеща структура, със звена из цялата страна, взаимодействащи отлично с институциите по места. Нямаше пречка например да ни възложат компетентността на спецправосъдието, чието изграждане започнаха на гола поляна. Няма пречка и сега да го направят. Не искам да мисля, че някому пречим и че ще станем поредната структура с премахването на която ще бъдат удовлетворени нечии комерсиални интереси.
- Като например - да се оплячкоса каквото е останало от опразнените казарми...Впрочем, законодателите са обърнали гръб и на новосъздаденото спецправосъдие, ако забелязвате. Ще създават още по-нов орган за борба с корупцията и престъпността.
- Да, по подобие на органа, с който румънците се похвалиха. От една страна, техните успехи би следвало да служат за пример. Но от друга, създаването на подобен независим орган би било грубо нарушение на българската конституция. Тя сочи кой повдига и поддържа обвиненията – единствено и само прокуратурата. Аз лично се съмнявам, че така наречен подобен независим орган, извън прокуратурата може да бъде обективен. Не ми се ще да правя аналогия с подобен орган като Народният съд, него Търновската конституция не го е предвиждала. Заради неговата нелегитимност такъв изрод като Черния капитан от Ястребино, избивал деца, трябваше да бъде реабилитиран. И в Закона за защита на държавата имаше наказателно правни разпоредби извън наказателния закон, но и той не доведе до нищо добро.
- Във вашата атестация съдебните кадровици пишат, че не се поддавате на натиск и заплахи от различни фактори, че сте непримирим към колегите ви, които уронват престижа на съдебната власт. Дайте пример, за да ни убедите в това.
- Колегите ме познават. Аз никому нищо не дължа за израстването си в кариерата. Роден съм в едно малко градче, Крумовград, гордея се с произхода си, родителите ми са учители. Завърших Софийския университет, през цялата си кариера като военен магистрат съм изпълнявал само писмени указания по дела, устни - не, а на писмените се е случвало да възразявам. Работил съм с четирима главни прокурори и твърдя, че през всичкото време не съм извършил нищо, което противоречи на вътрешните ми убеждения. Ако имаше такова нещо, сигурно щяхте да го намерите в медиите. Ненавиждам проявите на непочтеност и некоректност, особено у колеги. Водил съм няколко проверки на магистрати, след моите доклади срещу трима от тях са образувани наказателни производства, а има и осъдени - като военния следовател от Варна, който преби прокурор от местната районна прокуратура. И в момента водим производства срещу военни магистрати, но не мога да ги коментирам, тъй като са висящи.

Визитка:
Роден на 21 февруари 1968 г. в Крумовград
Завършил право през 1993 г. в СУ
Започнал кариерата си на 1 декември 1993 г. като военен следовател.
От 1998 г. е прокурор в Софийска военноокръжна прокуратура. После -
зам. военно окръжен прокурор (2002 – 2004 г.,), административен ръководител на Софийска военноокръжна прокуратура ( 2004 г. до 2005 г.), прокурор и зам. военно апелативен прокурор (2005-2010 г.).
От 19 март е административен ръководител на военноапелативната прокуратура .