Aрмията минава на фондово осигуряване
Спирдон Спирдонов
otbrana.com

Разработената от ръководния екип на МО „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г.” е на път да внесе революционни промени във финансирането на армията. Ако Народното събрание я гласува, разбира се. И по-важното, ако министърът на финансите Владислав Горанов я съгласува и подкрепи.

Предвижда се чрез промени в нормативната уредба в Закона за отбраната и въоръжените сили и Закона за публичните финанси да се създаде целеви държавен фонд „Интелигентна отбрана“. Целта на фонда е осигуряване на допълнителни финансови средства за покриване на хроничния финансов дефицит по бюджета на МО. За какво става дума?

Депутатът от Реформаторския блок Петър Славов е задал въпрос на своя коалиционен партньор министърът на отбраната Николай Ненчев, в който внася определена яснота. Основавайки се на последното заседание на Консултативния съвет за националан сигурност при президента, той посочва, че над 90 на сто от средствата от бюджета на ведомството се разходват за заплати и издръжка на личния състав, като оставащите за инвестиции и нова техника са крайно недостатъчни за провеждане на мащабната реформа, от която въоръжените сили се нуждаят. Според него една добра възможност за българските въоръжени сили и МО да си помогнат сами, с други думи сами да дофинансират този недостиг, би представлявало създаването на специален Фонд за инвестиции в отбраната, по подобие на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, т.е. т.нар. „Сребърен фонд”.

На този етап, уточнява г-н Славов, съгласно Закона за публичните финанси, приходите по бюджета на МО от продажбата на старо въоръжение, имоти и техника, които са над заложените в съответното перо на годишния бюджет на ведомството, се трансферират към централния бюджет. Той смята, че подобен подход не е нито икономически, нито пазарно обоснован. „По простата причина, че по този начин за МО липсва стимул за търсене на най-високата пазарна цена за даден актив, предвид, че колкото и висока цена да се постигне, финансовият приход за ведомството остава непроменен.” И още „МО няма никаква мотивация активно да търси реализацията на ненужни активи, за които прави разходи, ако тяхната продажба през текущата година няма да донесе никакъв приход за ведомството.”

Очевидно, министърът на отбраната е „за”, след като тази възможност за финансиране, заедно с бюджета и други източници, е записана в спомената програма.

Нещата обаче все още не са до край изяснени. Едва ли другите ведомства ще бъдат съгласни МО да бъде прецедент в това отношение, което, според експерти, ще бъде едно от основанията в становището на финансовия министър. Второ, колко приходи ще си осигури министерството, за да инвестира мащабната реформа, от която се нуждаят Въоръжените сили. Трето, наближават местните избори. В този, а и в други периоди, практиката показва, че правителството обича да подарява, а не да продава имоти. Четвърто, в позицията на Консултативния съвет за национална сигурност се говори само за бюджета, като източник за финансиране на армията. И пето, което може би е не само най-важно, но и с вкус на скандал, беше посочено от Бойко Ноев – два пъти министър на отбраната: „Няма как отбрана да се финансира с някакви извънбюджетни фондове, с продажбата на имоти и техника. Ето тук отново опираме до сърцевината на проблема, а именно как България разпределя и използва съвокупния бюджетен ресурс за сектор "Сигурност", който освен отбраната включва МВР, службите за сигурност, разузнаването...»

Депутатът от управляващото мнозинство Петър Славов пита министър Ненчев: „Считате ли за целесъобразно създаване на Държавен фонд за инвестиции, по подобие на „Сребърния фонд”, в който да постъпват приходите от продажбата на ненужно въоръжение, техника, имущество и имоти на МО, които надхвърлят заложеното за съответната година в бюджета на ведомството и с които средства да се дофинансира превъоръжаването на българските въоръжени сили по стандартите на евроатлантическите ни партньори?”

Някои трудно ще преглътнат факта, че с парите от продаденото ненужно, най-вече съветско и руско въоръжение, модернизираме армията по споменатите стандарти. Всякакви скрупули обаче трябва да останат назад. Все пак, би могло да се благодари на тези, които навремето са купували самолети, вертолети, кораби, танкове, артилерийски системи, леко стрелково оръжие и т.н., или са строили казарми. Ако и това го нямаше, за какъв фонд „Интелигентна отбрана” ще говорим 25 години след разпускането на Варшавския договор?

Вторият фонд, който се задава, е заложен в предлаганата от вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин пенсионна реформа. Той се нарича фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”, т.е. за военнослужещи, полицаи и останалите от сектор „Сигурност”. Според мотивите към проекта за изменение и допълнение на КСО, това се прави за по-голяма прозрачност по отношение на приходите и разходите в осигурителните фондове. Приходите в този фонд ще се набират от „осигурителни вноски за лицата по чл. 69; трансфер от държавния бюджет в размер на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на лицата по чл. 69 за календарната година; трансфери, предвидени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.” Средствата по фонд “Пенсии за лицата по чл. 69” ще се разходват за изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и добавките към тях на лицата по чл. 69; и за осъвременяването на пенсиите.

На практика създаването на този фонд е отговор на приказките, че „пенсиите на военните и полицаите, а това се отнася и за държавните служители, се плащат от народа.” Не е така, но кой да го обясни? Въпросът обаче е чии пенсии ще изплаща този новосъздаден фонд. Само на новите пенсионери или на всичките малко над 88 хиляди? И къде ще отидат парите над „тавана”, които голяма част от пенсионирането по чл. 69 не получават? И най-важният въпрос: Състоянето на фонда ще се отразява ли за добро или за лошо на размера на пенсиите?

Няма спор, че преминаването към фондово осигуряване е революция във финансирането на армията. По-просто казано, самоиздръжката навлиза във Въоръжените сили. Или се връща, защото навремето поделенията си осигуряваха сами храната на войниците.

Разбира се, написаното дава надежди. За съжаление, не винаги има гаранция, че всичко, което гласува Народното събрание, се изпълнява. В Закона за отбраната и Въоръжените сили, например има следната разпоредба: „В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната съгласувано с министъра на труда и социалната политика внася в Народното събрание проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който да се създаде военен пенсионен фонд за изплащане на добавки към пенсиите на военнослужещите.» Фонд, но на хартия. Тримесечният срок изтече преди години. Сега сме в очакване на другите фондове.