Горещи новини
- Израел твърди, че е нанесъл въздушен удар по оръжията на армията на Асад в Южна Сирия
- Тръмп допуска среща с Путин преди края на февруари /ВИДЕО/
- Тръмп допуска разполагането на американски доброволци в Украйна
- Тръмп: Русия може, но не иска да унищожи украинските градове /ВИДЕО/
- Тръмп: САЩ предоставиха 350 милиарда долара помощ на Украйна, но къде са тези пари?
- В САЩ допуснаха Русия да запази територии, окупирани по време на СВО
- ГВ "Север": Руските войски в Курска област настъпват в посока Суджа /КАРТА/
- Зеленски: Нито една от страните няма да спечели конфликта на бойното поле
- Състоя се първата среща между Русия и САЩ за Украйна. Какво се знае за резултатите от нея?
- ВМС ОТДАДОХА ПОЧИТ ПРЕД ПАМЕТТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ВЪВ ВАРНА (ГАЛЕРИЯ)

pan.bg
Разделен на два лагера по отношение на ескалацията в Близкия Изток, светът почти забравя, че на европейския континент все още има конфликт с висока интензивност (ориг. заглавие - Face à la Russie, les pays occidentaux sont-ils en train d’abandonner l’Ukraine?). В района на Суджа, където през август започна нахлуването на Украйна в района на Курск, както и в посоките на Донецк, Бахмут и Купянск, военната обстановка става все по-напрегната за Киев. Руската армия стабилно настъпва срещу украинските въоръжени сили, които изпитват недостиг на жива сила, техника и боеприпаси. В тези все по-трудни условия украинският президент Владимир Зеленски представи т. нар. план за победа на съюзниците. Те обаче го приеха сдържано. За да влошат нещата, през последните седмици западните страни изглежда са направили семантичен обрат с кулминация на 18 октомври. В рядко съвместно изявление, публикувано след срещата им в Берлин, Джо Байдън, Еманюел Макрон, Олаф Шолц и Киър Стармър повториха своята „решимост“ да подкрепят Украйна, но този път с цел постигане на „справедлив и траен мир“. Вече не говорим за „победата“ на Киев, а по-скоро за разрешаване на конфликта. Въпреки че Еманюел Макрон вече говори в края на септември за желанието за „изграждане на траен мир“, лидерите на големите западни сили никога не са го формулирали толкова точно – и единодушно.
Мир с цената на победа
„Планът за победа“ на Зеленски има два основни компонента: разполагане на неядрени средства за възпиране на украинска земя и изпращане на оръжия, способни да нанасят удари дълбоко в руска територия. А също и получаване на покана за присъединяване към НАТО възможно най-скоро, за да има силна позиция в бъдещите преговори. Междувременно тези желания се оказаха подобни на „списък с желания“ и вече бяха отхвърлени: германският канцлер Олаф Шолц потвърди решението си да не доставя на Киев крилатите ракети с голям обсег Taurus, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте учтиво „взе забележка“ ” от плана, с молба за уточняване на подробности. Според генерал Оливие Кемпф, който следи отблизо развитието на конфликта, тълкуването на тези откази и неотдавнашната декларация на западните лидери е ясно: „Западът повече не може или няма да подкрепя Украйна“. Готови ли са западните съюзници на Украйна да изоставят Киев на произвола на съдбата? „След провала на украинската контраофанзива през лятото на 2023 г. никой не вижда перспективи Украйна да успее да победи на бойното поле“, твърди генералът, „Поне такава, която не включва пряка намеса (от западни войски), което остава абсолютна червена линия за съюзниците на Украйна“. Затова западните лидери започват да въвеждат идеята за „мир“, вместо да продължат да култивират идеята за „победа“. Което обаче не означава, че искат да спрат военната и финансова помощ: наскоро САЩ отпуснаха нов пакет помощ на стойност 425 милиона долара, а Франция трябва да достави 12 нови оръдия и обеща да достави изтребителите Mirage 2000-5 в началото на 2025 г. , а също така обучава една украинска бригада. Гаубици и танкове все още пристигат редовно в Украйна. Но „това е болкоуспокояващо, а не лекарство“, убеден е Оливие Кемпф: „Западът се опитва да запази лицето си, продължава да помага, като същевременно обяснява, че не може да обърне ситуацията“. Това е начин бавно, но сигурно да се тласне Украйна към преговори, която в крайна сметка може да се изтощи и да капитулира под натиска на руснаците.
Бурен политически контекст на Запад
„Продължава да се предоставя западна помощ и тя все още не е достатъчна“, съгласява се Стефан Одран, консултант по въпросите на международните рискове. Но всъщност „Западът не е променил позицията си по този въпрос от февруари 2022 г.: те не искат Украйна да загуби, но не желаят да положат достатъчно усилия, за да накарат Русия да загуби“, добавя той. Според експерта изявлението на четиримата лидери не показва намаляване на подкрепата или дори подготовка за бъдещи преговори, а по-скоро „приемственост в тяхната стратегия за управление на конфликта“. „Този конфликт е уникален с това, че за първи път екзистенциална конфронтация за една от държавите започна в контекста на глобализацията, която тясно свърза всички сили с изключение на Съединените щати“, отбелязва Одран, „Следователно всяка от тях е заинтересована Русия да бъде победена, но не и пълен провал, за да може да продължи да прави бизнес с нея." Ако четиримата лидери днес говорят за мир, това е „по-вероятно поради предизборни причини“, казва Стефан Одран. Три от тези държави преживяват периоди на политическа нестабилност: Франция се сблъсква с присъща непредвидимост – особено по въпросите на бюджетното планиране – политическото „съжителство“; В Германия управляващата коалиция се пука по шевовете, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" набира сили - всичко това на фона на президентските избори в САЩ, до които остават само две седмици. Но „подкрепата за Украйна винаги е била опасна от електорална гледна точка и политиците се ръководят от тази теза“, отбелязва Одран. Американските, френските, германските и британските лидери може да са заинтересовани да променят позицията си по въпроса и по този начин да успокоят електората, като ги примамят с бегла представа за мирно уреждане. Все още обаче не са изпълнени условията за постигане на такова мирно уреждане. В своя „план за победа“ Украйна изисква разпоредбата за териториални отстъпки да не фигурира сред мирните условия. Докато Киев може да се съпротивлява, той няма да отстъпи по този въпрос. От своя страна Русия може да е готова за преговори, за които говори Владимир Путин в началото на септември, но при неприемливи за Украйна условия: отказ от перспективата за присъединяване към НАТО и прехвърляне на контрола върху Донбас, Херсонска и Запорожка области на Кремъл. Що се отнася до американците, които несъмнено по един или друг начин ще участват в бъдещите преговори, те ще могат да се справят напълно с този въпрос не по-рано от началото на 2025 г., след като новият президент на страната официално встъпи в длъжност. И неговото фамилно име несъмнено ще даде представа какво да очаква Украйна през следващите месеци.
По информация на https://inosmi.ru/
Снимка: https://www.lefigaro.fr/international/ (Отляво надясно: Киър Стармър, Джо Байдън, Олаф Шолц и Еманюел Макрон )
Превод и редактиране pan.bg
Други публикации
Напиши коментар