pan.bg
Израел планираше да удари ядрените съоръжения на Иран през май, но президентът на САЩ Доналд Тръмп се отказа от атаката в полза на преговори с Техеран. The New York Times (NYT) съобщава това, позовавайки се на служители на американската администрация, военни и други източници. Според изданието, целта на израелската операция е била да парализира усилията на Иран за разработване на ядрени оръжия за година или за по-дълъг срок. Тел Авив се надяваше на американска подкрепа както за защита от ирански ответен удар, така и за започване на атака, „поставяйки Съединените щати на централно място в самата атака“, пише вестникът. Някои американски представители приветстваха предложенията на Израел, но те изискваха подкрепата и на Тръмп, за да бъдат приложени. Въпреки това, по време на среща с израелския премиер Бенямин Нетаняху миналата седмица, американският президент му е казал, че Съединените щати няма да подкрепят атаката и започват преговори с Иран, съобщиха източници на NYT. Както отбелязва ресурсът РБК, Тел Авив отдавна планира атаки срещу ирански цели. Подкрепата за правителството нарасна след удара на Техеран срещу Израел през април 2024 г., операцията срещу Хизбула и падането на режима на Башар Асад в Сирия. По заповед на Нетаняху, израелски чиновници информираха американците за плана, който предвиждаше нападение над подземни ядрени обекти, съчетано с въздушни удари, подкрепени от американските военновъздушни сили. Дори с помощта на Съединените щати, подготовката на операцията щеше да отнеме месеци, а Нетаняху искаше да действа бързо. Следователно идеята за нападения беше изоставена и Израел и Съединените щати започнаха да обсъждат мащабни бомбардировки, които да продължат повече от седмица. В Израел се очакваше Тръмп да заеме по-агресивна позиция спрямо Техеран и някои служители на администрацията първоначално бяха готови да подкрепят израелския план, но впоследствие все повече американски служители станаха скептични към него. Например, директорът на Националното разузнаване Тулси Габард отбеляза, че струпването на американски сили в региона може да провокира по-голям конфликт с Иран, което Вашингтон не иска. Началникът на кабинета на Белия дом Сузи Уайлс, министърът на отбраната Пит Хегсет и вицепрезидентът Джей Ди Ванс също изразиха съмнения. Според The ​​Wall Street Journal, по време на първия кръг от непреките преговори между Иран и САЩ в Оман, Техеран е изразил готовност да се върне към обогатяването на уран на нивата от 2015 г., при условие че Вашингтон облекчи санкциите и получи достъп до замразени активи. През тази година беше приет Съвместният всеобхватен план за действие, според който Иран се ангажира да не обогатява уран над 3,67% поне до 2030 г. и да намали обема на обогатения уран с 98% – до 300 kg – за 15 години. Тръмп изтегли САЩ от сделката още по време на първия си президентски мандат. Нова среща на иранската и американската делегации ще се проведе на 19 април. През март Тръмп заплаши Иран с удари и по-строги санкции, ако диалогът не започне в рамките на два месеца. Според The ​​New York Times обкръжението на върховния лидер на Иран Али Хаменей му е оказал натиск да се съгласи на преговори, предупреждавайки, че в противен случай рискът от война със Съединените щати и Израел ще стане изключително висок.
По информация на https://xn--b1aga5aadd.xn--p1ai/
Илюстрация: https://www.kommersant.ru/doc/
Превод и редактиране: pan.bg