pan.bg

Преди да отиде на срещата на върха на НАТО в Хага, германският канцлер Мерц подкрепи Израел и Украйна в Бундестага. Крайнодясната опозиция поиска диалог с Москва и даде Тръмп за пример.

Германският канцлер Фридрих Мерц подготвя Германия за това, което той нарича „нова реалност“, в която има повече конфликти и войни по света. Правителственото изявление на канцлера и последвалият дебат в Бундестага във вторник, 24 юни, бяха доминирани от две войни - руска срещу Украйна и Израел и Иран. Поводът беше пътуването на Мерц до срещата на върха на НАТО, която се открива в Хага на този ден, откъдето той ще пътува до среща на лидерите на ЕС в Брюксел.

Ръководителят на новосформираното правителство на консерваторите от блока ХДС/ХСС и социалдемократите от СДПГ предизвика аплодисменти, когато повтори тезата си, че „Германия се завръща на европейската и международната сцена“. С други думи, Берлин възнамерява да играе по-активна роля във външната политика. Това е една от причините германските медии и експерти да наричат ​​Мерц „канцлер на външните работи“. В изказване в Бундестага той подкрепи скорошните удари на Израел по ядрени съоръжения в Иран, припомняйки заплахите на Техеран да унищожи израелската държава и че Германия защитава правото на Израел да съществува. Той добави, че Берлин пита за целите на Израел в ивицата Газа, призовавайки за прекратяване на огъня.

Украйна: Какво каза Мерц и какво не каза

Говорейки за войната на Русия срещу Украйна, Мерц критикува зачестилите руски удари по цивилни цели в Киев и други украински градове. Германският канцлер видя в това нежелание на Москва да води смислени мирни преговори, отхвърляйки обвиненията в недостатъчни дипломатически усилия. Киев е готов за прекратяване на огъня без предварителни условия, но Москва не е, смята ръководителят на германското правителство. Мерц спомена скорошни изявления на руския президент Владимир Путин, че „руснаците и украинците са един народ“ и че „цяла Украйна - е наша“.

Германия ще продължи да подкрепя Киев, ясно заяви канцлерът, споменавайки засиления санкционен натиск върху Москва от Европейския съюз, по-специално подготвяния 18-и пакет от санкции. Мерц изрази надежда, че Съединените щати също ще поемат по пътя на затягане на санкциите. Въпреки че основната тема в речта на канцлера беше срещата на върха на НАТО, канцлерът запази мълчание за перспективите за членство на Украйна в алианса. Очевидно - като се има предвид, че в Хага, за разлика от срещите на върха от предишни години, този въпрос не се обсъжда на фона на позицията на САЩ. Администрацията на президента Доналд Тръмп разглежда отказа на Украйна да се присъедини към НАТО като отстъпка към Русия в името на прекратяване на войната.

Сигнал на Мерц към НАТО: Германия се въоръжава

Като цяло Мерц нарече срещата на върха в Хага „историческа“, защото се очаква 32 държави да решат рязко да увеличат разходите за отбрана - до 5 процента от БВП до 2035 г., като 3,5 процента ще бъдат изразходвани директно за армията. Германия вече се движи в тази посока и планира да утрои бюджета на Бундесвера до 2029 г. - до 150 милиарда евро. В Бундестага канцлерът повтори целта си да създаде в Германия „най-силната конвенционална армия в Европа“. Засега Бундесверът, със своите 180 000 войници, е на четвърто място сред страните от НАТО в Европа, след Турция, Полша и Франция. Канцлерът убеди присъстващите, че Берлин укрепва отбранителните си способности не под натиск от САЩ, а в собствен интерес. Той говори за необходимостта от „сила и отговорност“ в Берлин.

Относно заплахата от Русия, Мерц заяви, че президентът Путин „разбира само езика на силата“ и спомена, че Германия създава танкова бригада в Литва, която да защитава източния фланг на НАТО. Същевременно канцлерът призна, че Берлин отдавна не е желал да се вслушва в предупрежденията на страните от Източна и Централна Европа относно „империалистическата политика на Русия“, но сега германците са осъзнали своята „грешка“ и „няма връщане назад“.

„Гълъби на мира, разкъсани от руска мечка“

Депутатите от повечето фракции, които говориха след канцлера, като цяло подкрепиха тезите му, както по отношение на войната в Близкия изток, така и по отношение на Украйна. Опозиционните Зелени призоваха да не се допусне Украйна да се окаже в сянката на войната на Израел с Иран. Социалдемократите, коалиционните партньори на Мерц, които говориха от трибуната, макар и да споменаха важната роля на „дипломацията“, както и ръководителят на фракцията Матиас Мирш, не поискаха промяна във външнополитическия курс на Германия - изоставяне на курса към въоръжаване и диалог с Русия. Представители на лявото крило на Социалдемократическата партия наскоро изразиха подобна идея. В отговор на подобни призиви бяха използвани думите на Александър Хофман, депутат от Християнсоциалния съюз (ХСС): „Всички гълъби на мира, които изпратихме в Москва, бяха разкъсани от руската мечка.“

Някои социалдемократи в Бундестага направиха необичайно остри изявления за Руската федерация. Членът на парламента Зиймтье Мьолер спомена неотдавнашните думи на президента Путин за украинската територия: „Където стъпи кракът на руски войник, там е наше“. Според нея задачата на НАТО е да гарантира, че „руският ботуш“ няма да дойде на територията на Европейския съюз.

„Алтернатива за Германия“ иска руски газ

За разлика от това, Алис Вайдел, съпредседател на опозиционната крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която има втората по големина фракция, се изказа. Вайдел поиска да не се доставя оръжие в региони на военни конфликти и да се заложи на дипломацията, диалога и икономическото сътрудничество с Москва, включително връщане към закупуването на руски газ по тръбопроводи.

Същевременно Вайдел даде за пример президента на САЩ Доналд Тръмп, който възобнови контактите си с Москва, отказва да наложи по-строги санкции и предлага икономическо сътрудничество, ако войната на Русия срещу Украйна приключи. Вайдел не спомена, че този подход не е принудил Москва да направи отстъпки.

Източник: DW Снимка: Kay Nietfeld/dpa/picture alliance

Превод и редакция: pan.bg