pan.bg

Прага ще се стреми да отделя 2% от БВП си за отбрана, както се изисква от стандартите на НАТО. Борбата с бюджетния дефицит обаче може да попречи на това, заяви чешкият премиер Андрей Бабиш в интервю за Financial Times.

Чехия може да не успее да отдели 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана до 2026 г., както се изисква от стандартите на НАТО. Това заяви премиерът Андрей Бабиш в интервю за Financial Times, публикувано на уебсайта му в неделя, 31 май. https://www.ft.com/content/0a1dc44a-a1e5-4e0e-9799-09b1d8172c2c?syn-25a6b1a6=1

Според Бабиш, неговото правителство ще направи „всичко възможно“, за да постигне целта от 2 процента. Това обаче може да бъде възпрепятствано от борбата за справяне с бюджетния дефицит, който според премиера е оставен след предишния кабинет. Бабиш също така потвърди, че Прага остава ангажирана с новата цел на НАТО да изразходва 3,5 процента от БВП за отбрана до 2035 г. Той обаче изрази и мнение, че алиансът трябва да се съсредоточи повече върху военните способности, отколкото върху целите за разходите, които са податливи на манипулации.

При подписването на закона за бюджета през март, чешкият президент Петър Павел предупреди, че разходите за отбрана не са съобразени с нарастващите заплахи за сигурността и ангажиментите към НАТО. Министерството на финансите на страната през март заяви, че общите разходи за отбрана ще достигнат 2,07% от БВП. Сметната палата обаче уточни, че това включва средства за задачи, които не са строго военни, като например пътно строителство, и алиансът може да не ги отчита като разходи за отбрана.

САЩ продължават да настояват съюзниците им да увеличат разходите за отбрана.

Още по време на първия си мандат в Белия дом Доналд Тръмп започна да настоява съюзниците от НАТО да увеличат военните си разходи. Втората му администрация продължи тази линия: например, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет, на форума за сигурност „Диалогът Шангри-Ла“ в Сингапур на 30 май, заплаши другите страни от алианса с последствия, ако не увеличат достатъчно инвестициите си в отбрана. „Имаме нужда от партньори, а не от протекторати“, подчерта министърът на отбраната на САЩ.

Докато само три страни от НАТО – Съединените щати, Обединеното кралство и Гърция – постигнаха целта от 2 процента през 2014 г., 11 страни я постигнаха през 2023 г. Германия обяви, че ще отпусне 90,6 милиарда евро за разходи за отбрана през 2024 г. , което представлява 2,12 процента от нейния БВП. През 2025 г. европейските съюзници на Съединените щати в НАТО, както и Канада, увеличиха разходите си за отбрана с 19,6 процента в сравнение с предходната година, но общият им принос остава по-малък от този на Съединените щати.

През юни 2025 г. страните от НАТО се споразумяха до 2035 г. да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП си. От тях 3,5% се планира да бъдат изразходвани за традиционни отбранителни нужди, а 1,5% да бъдат инвестирани в борбата с тероризма и развитието на инфраструктура, която може да се използва за военни цели, като например мостове, способни да поддържат теглото на танк.

Източник: Deutsche Welle Снимка: IMAGO/CTK Photo

Превод и редакция: pan.bg / Л. Вълев